2025
Не е равносметка...
Отмина цяла година без да напиша и думичка тук. Ако не броим една засега не особено видима публикация, свързана с едно от наскоро възпалените ми отново хобита.
В същия момент е настанало време, в което трябва да се пише (и чете) повече, защото сякаш твърде много се говори... най-често на вятъра. Настанало е време и за ясно изразени, аргументирани позиции. Защото моето поколение скоро ще излезе от активната си възраст, а дебелокожите и дебелогъзите са се запънали да провалят живота и усилията на поне още едно поколение българи.
А конформизмът трябва да стане неуютен. Даже нелицеприятен. Той не е път за сближаване. Той често е прикритие за предателства.
Иначе за добро или лошо, моите позиции по актуалните теми се преместиха от тук в редакционните ми материали в „Тоест“, където съм дежурен веднъж месечно. Но въпреки това, мисля да опитам да пиша по-честичко и тук. Отново.
В тази връзка, честно е да „прослушам“ списъка си с абонати, които получаваха всяка нова публикация тук досега под заглавието yovko in a nutshell. Сайтът ми ще продължи да се нарича така, защото след 23 години да го преименувам ще е престъпление, но абонатите ми ще получават бъдещите публикации тук под ново заглавие, а именно „Кафе, винил и технологии“, което някак е по-конкретно и близо до мен и темите, които ме вълнуват.
Ще попитате къде ще са тогава позициите и политиката... ами на същото място, с други думи навсякъде. Защото всичко е позиция и политика. Дори, когато ги няма в заглавието. Дори когато мълчим.
Затова, ако този текст се е намърдал в електронната ви пощенска кутия, понеже преди сте имали неблагоразумието да се абонирате за публикациите от този блог, но вече искате да ви е тихо и ви се мълчи... моля, отпишете се като щракнете на линка малко по-долу.
На останалите... до скоро!
P.S. Иначе, във връзка с четенето, ако по някаква причина трябва да прочетете само един текст тази година, аз бих препоръчал да не пропускате това есе на James Marriott - колумнист в The Times.
James Marriott
