/ Apple

24 часа с Android (след 3 години с iPhone)

С такова заглавие няма как да не поразсъня Apache-то под блога си, но всъщност след като видях предложението на Globul за iPhone 4 аз наистина моментално си поръчах телефон с Android. Докато ми доставят апаратчето отне малко време и поради разни здравословни грижи, които са ме налегнали напоследък не ми беше съвсем до него, но от вчера основният ми телефон е с Android OS, а старият ми верен ветеран iPhone (първа генерация) си почива гордо върху нощното ми шкафче след малко повече от три години безотказна служба.

И преди маркетинга на Globul да ме е намразил повече от нужното, бързам да съобщя, че най-чинно и прилежно изчаквах тяхната оферта за да ъпгрейдвам (три години са достатъчни за мобилен телефон, най-малко от съображения за външен вид) и всъщност офертата им е съвсем наред в контекста на нашия пазар, концепциите на Apple и всичко останало около темата iPhone в България. Но това не е моята оферта. И не защото не мога да си го позволя или не искам, а защото iPhone се продава през оператор за да бъде спонсориран телефон, поне навсякъде по света, но явно с изключение на България, Румъния и още няколко държави. И защото Globul просто не е моят оператор и с такива оферти няма и да стане. Съжалявам, но в адресната ми книга към днешна дата има 523 записа (това са бройка хора, някои от тях имат повече от един телефон), едва 90 от тях имат номер от Globul (малко над 17%) и едва половината от тях нямат и друг номер от Mtel или Vivacom, което означава, че едва 8.6% от моите контакти са Globul only. Отделна тема е, че очевидно не се чувам ежедневно с 523 субекта и над 95% от ежедневната ми комуникация е в мрежата на Mtel, на които съм абонат от далечната 1999 година и съм им свикнал на всичко – и на хубавото и на лошото. Не че имам нещо против Globul, но досега с нищо не са ме изкушили… всъщност абонат съм им (на малък договор при това) за да имам алтернативен номер, когато искам да се скрия от света, но той обикновено си стои в шкафа.

Истината е, че iPhone 4 можеше да бъде изкушение, което да ме накара поне по-активно да ползвам глобулския си номер като втори телефон, офертата щях да приема също и ако беше дошла от Mtel, защото нямаше да реорганизира комуникациите ми, но между 400 и 625 евро за заключено устройство към твърде непопулярен в моя свят и обкръжение оператор – благодаря, но ще пропусна… Нещо неизгодно ми звучи… За сравнение цената за придобиване на апартчето от Vodafone и Orange в UK е между 0 и 360 евро, от T-mobile в Германия от 1 до 400 евро, дори в Румъния е от 169-560 евро (Orange.ro)…

При цена на дребно на свободен (необвързан с оператор) iPhone 4 (16GB) от 500 британски лири (около 1150лв) (за сведение 65-70 лв е куриерската услуга от Великобритания до София) – цените за същия, обвързан за една година с Глобул са меко казано забавни – 1019 лв + 12 такси по 20 лв или общо 1260 лв с най-малкия план, или 779 лв + 12 такси по 55лв или 1440 лв с най-щедрия. Това просто не е спонсориран телефон. Не достатъчно… Дори за България – най-богатата държава в Европа…

Та след мислите, споделени в това напоително и протяжно въведение и понеже с времето бях все по-изкушен да тествам Android като smart-phone платформа реших, че сега е момента. Поръчах си най-малкия възможен модел (все пак само ще тествам и има риск да не ми хареса) – тук е важно да уточня, че когато говоря за Android имам предвид Android с HTC Sense. Никак не харесвам този вендор заради неговата Windows only ориентираност (а и дълга история с Windows mobile платформата), но тайванците от HTC наистина се опитват да направят от Android нещо повече, от това което е… Пак тук е важно да кажа, че от технологична гледна точка оценявам Android като платформа с огромен потенциал, от маркетингова гледна точка е интересен продукт, но без изчистена посока и стил, а от естетическа гледна точка най-нежната ми оценка се заключава в думичката трагедия. Именно за последното HTC Sence донякъде спасява нещата… За съжаление само донякъде…

За останалите вендори по-добре да замълча – до този момент се държат предимно като класически паразити, намерили си лесна хранилка… Или поне не съм забелязал някой да се е престарал…

Защо Android е с огромен потенциал? Ами защото е с отворен код, което го прави гъвкав и лесен за огъване по поръчка. Защото е различен. И защото макар и капитана на отбора да се казва Google и да дирижира в голяма степен играта на терена, другите вендори могат да правят много… и най-важното – те освен, че са другите, са и много… и ще стават все повече… В някакъв смисъл именно това води до хаоса в маркетинговата страна на нещата – Android хем е една платформа, хем има множество превъплъщения и лица в различните продукти. Така, че това не е непременно лошо… А естетиката и занапред ще е все по-недостижима цел именно пак заради всичкия хаос с формати, устройства, резолюции на различни по размер екрани и какво ли още не…

В този ред на мисли, естетиката с която е свикнал всеки Mac/iOS потребител едва ли някога ще бъде възможна с Android и в този ред на мисли най-трудното в прехода от iPhone към Android е психологическата и емоционална раздяла с доза луксозен комфорт, който ти дава iPhone. Аз съм свикнал да скачам от платформа на платформа и да се напасвам, така че не бих драматизирал заради удобство и интерфейси, но те са двойно по-важни, когато устройството е малко, мобилно и непрекъснато в ръцете ти. В този контекст всяко дребно удобство има значение. Smart-фоните трябва да бъдат удобни. В този контекст Android не е пораснал особено откакто го видях за първи път – във версия 2.1 все още продължава да е неподреден, разхвърлян, недовършен и дори мърляв на моменти. Същото впечатление се наслоява и с опитите да намериш в Market-а твоето приложение за едно или друго. Кошмарът там е пълен заради многообразието… Рейтингите често са заблуждаващи и спасението е проба-грешка или препоръка от приятел…

И понеже някой ще реши, че съм твърде критичен дотук – всъщност Android адски много ми харесва и дори съжалявам, че не му дадох шанс по-рано. От известно време, играейки си с чужди телефони и следейки внимателно всичко, което се случва в света на Android, започнах да трупам впечатления, които ме караха да мисля, че това е по-подходящата платформа за бизнес-телефон от iPhone. Поне за моето разбиране за бизнес-телефон. Аз съм консервативен потребител и имам ключови приложения, които са в центъра на ежедневието ми – пощата, браузъра, календара, списъка със задачи и контактите. Това трябва да присъства на всяко мое устройство и да се синхронизира автоматично без особени усилия от моя страна. Също и да бъде пред очите ми лесно и бързо. Нямам някаква драматична нужда от специфични приложения – поне не и за телефона ми. В смисъл, чудесно е да мога видя офис документ на телефона си, но определено няма да тръгна да пиша нов точно с телефон…

В този контекст iPhone издиша – календарът е повече от скромен като функционалност, ToDo са тема извадена пред скоби, синхронът, който изисквам е постижим само с допълнителен годишен разход от около 140 лева (70 евро) за абонамент за MobileMe. Вярно, че срещу тези пари, освен синхронизация, Apple предлагат и малко хостинг и поща, но реално не са ми нужни, в контраст на което облака на Google е безплатен, вече ме е спечелил за клиент, и предлага далеч повече услуги още сега, да не говорим занапред, докато MobileMe не се е развило с нищо съществено от години насам. Синхронът чрез десктопски софтуер (и през облака на Google) също обикновено е допълнителен разход (BusyCal, Things) и струва допълнителни ръчно-крачни усилия от време на време за уравняване на всяка локална реплика с информация. И на трето, но никак не маловажно място – упоритостта на Apple да не допускат widgets – приложения, които да визуализират някаква информация на заключен екран или без специално да трябва да бъдат стартирани – никак не работи в тяхна полза. Tакова приложение нелегално (което означава jailbreak-нат телефон) живя на моя iPhone много дълго време и визуализираше agenda-та ми за деня при всяко докосване на телефона, без да е нужно да стартирам каквото и да е… Да – хаби батерия и памет, но е удобно – agenda-та е център на Вселената ми – предпочитам да сменям батерия всяка година, отколкото всеки път да се ровя за daily agenda в някой таб на някое приложение…

На новия ми Android agenda-та ми е на едно плъзване вдясно, а първото предстоящо нещо е на основния ми екран винаги пред очите ми. Резюме на всичките ми съобщения – независимо, в коя поща са дошли, заедно с SMS-и, MMS-и и т.н. е пак на едно плъзване, но вляво. Дори twitter-а ми е на две плъзвания вдясно. Контактите, пощата и календара ми са в синхрон с облака на Google – не съм особено щастлив те да разполагат с тази ми информация, но пък съм толкова щастлив да я ползвам лесно и удобно, че мижа и мълча за първото. По-големият проблем е, че знаят моите данни и без мен, понеже тях вече все някой им ги е дал, upload-вайки си неговите си контакти, в които фигурирам аз… Ще трябва да свикнем с нови норми на търпимост очевидно…

В този контекст Android даже вече ме стресна, когато открих в предстоящите си събития рожденните дни на хора, чийто рожденни дати никога не съм знаел – т.е. няма как да съм ги записал в базата с контактите си (където отбелязвам рожденните дни обикновено) – проверих даже – нямаше записи за тези хора. След малко стоплих какво се случва – просто телефона е направил нужните асоциации между хората в адресната ми книга и приятелите ми във Facebook и беше изровил рожденните им дни оттам, добавяйки ги тихичко в agenda-та ми… Хм…

Очаквайте скоро новата услуга на Google автоматичен update и на телефонните номера на хората от адресната ви книга с уведомяване по SMS – „Променихме телефонния номер на г-н Иван Иванов в телефона ви, понеже хората, които имат неговия номер масово тези дни го сменят с друг и то един и същ, затова си позволяваме да го споделим и с вас. А между другото GPS-a на неговия телефон рапортува други координати от тези, които имате записани като домашен адрес, което означава, че или той редовно нощува другаде или вие погрешно сте записали адреса му. Ако вие сте неговата съпруга, моля да пренебрегнете това съобщение“… Не се шегувам… Тази услуга може да тръгне още утре… Google разполагат с всичко необходимо… или биха могли – ако поискат…

Стандартното приложение за поща в Android е пълна пръчка – ама без никакво извинение. Вместо него К9 спасява нещата, поне него открих на първо четене – приятно ме изненада и поддръжката на PGP. На тема криптирана и подписана поща iOS още никакъв го няма… но като удобство на пощенския клиент определено е обиколка пред Android… В браузването също мисля да ползвам Android само в краен случай – не че не става – просто съм виждал как е с мобилното Safari и iOS и… нека замълча…

Окей – тук донякъде има значение и това, че си купих HTC Wildfire – а то е с малък екран и по-лоша резолюция – с Legend и Desire – нещата са по-добре, но… както вече казах вече съм виждал и вкусил от най-доброто – и то не е Android…

В резюме към този момент моят HTC Wildfire с Android 2.1 ми допада повече за ежедневен телефон от iPhone. Не съжалявам, че не купих Desire, защото компактността на Wildfire ми допада много (макар и на цената на по-кофти резолюция и малко по-малък екран). Само за няколко часа се чувствам в свои води с Android и HTC Sense. Естетическия дискомфорт на прехода се отплаща с безценна функционалност и мисля, че Android има всички шансове да се превърне в любимата ми smartphone платформа. Много е рано за генерални изводи, но може би след около месец, ще знам със сигурност дали искам да сменя Wildfire за нещо като Desire и ще се установя на Android, или ще си купя нов/незаключен към оператор iPhone 3GS или iPhone 4 навярно от UK… ако все пак естетическите ми забележки се окажат непреодолими… Но до този момент iPhone блести само с естетика… Отделно, че Wildfire ми струва малко над 400 лв (и то без никакви договори), което също не е без значение.

Йовко Ламбрев

Йовко Ламбрев

Инженер, IT експерт, предприемач и блогър. От време на време - запален фотограф. Фен на книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

Повече
Етикети: Apple, Технологии
24 часа с Android (след 3 години с iPhone)
Сподели

Абонамент за yovko in a nutshell