Съжалявам, че леко плагиатствам името на домейна на един приятел, но предполагам, че няма да ми прати ГДБОП да ми отскубнат Enter-а на клавиатурата за наказание… Просто това словосъчетание най-точно определя усещанията ми от участието и последвалите съботния митинг коментари.

Запътвайки се към Южен парк с Хриси, Мишинев, Владо, Весо и по-малкия Влади, в главата ми се въртяха точно две противоречащи си мисли – едната, особено след като видях събралото си множество, бе радостта, че има толкова много Интернет хора, които са си взели задника под мишница и са се донесли в съботния ден да защитават своите представи за нещата, а другата колко абсурдно е това, в което след малко щяхме да участваме – да защитаваме съществуването на Мрежата такава, каквато е (или би трябвало да бъде). Защо абсурдно ли? Ами защото горе-долу точно толкова логично е да защитаваш съществуването на водопровода или телефона…

В редовната си рубрика в BusinessWeek миналият петък написах, че няма добра или лоша технология – сама по себе си никоя технология няма морален облик. Полезен или вреден може да бъде само начина, по който тя се използва. Нима не е така и с атомната енергия, телевизията, огъня или каквото и да е друго. Парадоксите на ежедневието ни показват, че това е вярно и за закона и държавността, при това без да бъдат точно… технологии…

Пиратство е имало винаги и то няма да спре да съществува. Интернет просто го прави по-лесно възможно и мащабно. Заради пиратството не сме забранили използването на копирните машини или аудиокасетите. Заради това, че електронната поща може да се ползва за координация на терористични групи няма да я забраним,… надявам се. Нали заради това, че прогресът не винаги се ползва с нужният морал, не искаме да се върнем в пещерите и да общуваме с нечленоразделни звуци. („Законът или технологиите“, BusinessWeek България, 23 март 2007)

Всъщност решението на проблема с така нареченото „пиратство“ е напълно извън неговата територия. Спомняте ли си онзи владетел на една от планетите, които Малкият принц обикалял след като напуснал своята? Въпросният владетел издавал само мъдри заповеди и единствено в правилния момент, защото иначе предизвиквал недоволството на поданиците си. Няма как хората, които не си купуват билети за кино да започнат да си ги купуват, няма как да накараш някого, който не е убеден, че един продукт си струва парите му да си го купи. В същото време имаме на масата модерна технология с потенциал да разменя цифрово съдържание както никога преди. Не можем да очакваме човечеството да има в ръцете си сила, която да не използва. Решението е това, което пасва на потребителя. Законът и бизнесът могат само да се напаснат към него. И да му предлагат нещата по нов начин. Това е… Времето днес не може да бъде като времето преди Интернет. Ще се наложи да сменим не само това, но и представите си за анонимност, обвързаност, лично пространство, какво ли още не… на този фон смяната на представата ни за авторство е просто смешка. Да – знам, че в нечии уши навярно звуча еретично, но всичко това да зазвучи нормално е само въпрос на време… и еволюция.

Но да се върна на митинга – аз бях там за да защитя свободното развитие на Мрежата – тя все още е това, което никоя демокрация не успя да бъде. „Място“, което свързва (и разделя) хората, дава им възможност да бъдат себе си или това, което им се иска да бъдат, дава им възможност за глас, самоизява и креативност. Аз не бях там да защитавам торентите, аз бях там за да защитавам който и да е друг протокол за обмен на информация в Интернет. Бях там за да защитавам правото на хората да споделят това, което считат за нужно.

Копирането на файл не е кражба, а копиране. Това копиране може да е законно или незаконно, но то е копиране. Точка. Първообразът не изчезва, копирането не създава липса, а напротив – размножава продукта. А кражбата е противозаконно отнемане, което създава липса. Тогава знак на равенство между копиране и кражба не е възможен. Законът е на поправителен! Действителността не отговаря вече на представите, с които сме свикнали. И заради това, че едно копиране може да бъде противозаконно, не можем да забраним копирането, торентите или Интернет.

Всъщност дали P2P технологиите щяха да са толкова популярни днес, ако човечеството не беше притиснато да намери начин да споделя въпреки неадекватното на времето си законодателство по отношение на авторските права? Ако имахме една (нека я нарека) великодушна entertainment индустрия, която не бе толкова алчна за бройки продадени екземпляри и която и до днес отказва да осъзнае, че не можеш да продаваш цифрово съдържание като винилови плочи, все още FTP протоколът щеше да бъде напълно достатъчен за споделяне на всичко. Именно агресията срещу споделящите ги принуди да се крият, да вложат енергия в P2P-мрежите. Всъщност индустрията сама си генерира пиратите. Сега тази агресия миналата седмица накара толкова хора да се съберат на една кална поляна и да крещят заедно, макар и не много наясно срещу какво и кого… Агресията не дава отговори…

Пак се отплесвам, но ми хрумва да разкажа за две CD-та от моята фонотека. Едното си купих преди няколко седмици, шляейки се из рафответе не Orange. Разрових местенцето, където стояха албумите на Dream Theater и забелязвайки една от любимите ми тави „Images and Words“ върху истинско внесено от вън CD просто го грабнах и си го купих. Не обичам да пазарувам прелицензирани и произведени в България CD-та. Принцип! Това е моят протест срещу двойно по-алчните български издатели, които дори не се напъват да подготвят цялата обложка на един албум в повечето случаи. Затова, когато видя стикера Б.А.М.П. обикновено го подминавам с погнуса. Това копие обаче беше истинско и с радост го платих и го занесох в къщи. Защо го направих ли? Това е албум, издаден преди точно 15 години. Защото още като студент слушах една аудиокасета с този албум – пиратско копие, понеже тогава никой не издаваше Dream Theater в България. Имах дори техни bootleg записи, които никога не са били издавани. Фен съм на групата от години. Това е музика, която значи много за мен. Бях на концерта в София, бих отишъл пак, стига да дойдат отново. Бих давал още пари за Dream Theater. Това е нормалното, което прави един фен, който харесва нещо. На същия рафт забелязах DVD-та с техни концерти – със сигурност ще си купя и някой от тях някой ден… Защо разказвам всичко това ли? Ами… щях ли да го правя сега, ако тогава когато бях студент не бях слушал толкова пиратските си касети, дадени ми от приятел. Ако още тогава не се бях влюбил в тази музика. Навярно сега щях да подмина този рафт… Тогава… пиратството ограбва ли?

Именно пиратството помогна на Microsoft да завладее света – сега, разбира се, вече ги ограбва… You are my killer, Mr. Drug dealer… (не съм си платил на Каризма за цитата – може да ги черпя бира, ако много настояват…)

Второто CD, за което ще разказвам ми е подарък (по ирония на съдбата именно от фирмата издател на въпросната музика за България) – на гърба си има печат „Рекламно копие“ и всъщност съм късметлия, защото иначе никога не бих дал и стотинка за него. Това е албумът на Joss Stone – Mind, body & soul“. На него има повече предупреждения, отколкото информация за тавата. Първото, което ми се набива в очи като взема кутийката още отпред е надписа Copy controlled с разяснение, че повече информация има на гърба. Там пък пише, че записът е направен с copy controlled технология, която можела да създава проблеми с някои автомобилни плеъри. Така е – това CD не мога да слушам в колата си. Не мога да го слушам и на компютъра си под Linux. Не мога да го слушам на DVD-плеъра си. Това CD мога да слушам само на домашната си аудио-уредба. Не, че в Интернет няма информация какво е решението да си направиш свободно от тази технология копие, което да можеш да слушаш навсякъде, но… факт е, че това е най-грозното CD, което някога съм притежавал. А иначе музиката на Joss Stone ми харесва, но на практика не посягам към това CD. Никога! Защото като го извадя от кутийката това, което се появява под самия диск на вътрешната задна обложка е едно литературно есе, което ми обяснява как не бива да споделям това CD с никого, не бива да го копирам и да премахвам защитата му, защото ще се превърна в престъпник, а моите действия биха имали ефекта на „физическа кражба“. Нещо, от което ми кипват нервите и се запращат в околомарсианска орбита. Всъщност НИКОГА не бих си купил нищо на Joss Stone – и не я слушам, защото тя и нейният лейбъл не уважават феновете си! Те предварително се съмняват в тях и ги заплашват, макар и възпитано… даже още преди да свалиш целофана на албумчето.

Искаше ми се на митинга някой да разкаже подобни истории… Искаше ми се да не чуя в новините, че там били хора, които не можели да си купят Windows и затова пиратствали. Искаше ми се някой да беше артикулирал ясно как по-големият проблем е, че имаше противозаконна заповед за филтриране на съдържание и още по-големия проблем е, че БТК, Orbitel и други доставчици я изпълниха по най-овчия възможен начин. (Аз си имам списък вече от кой не искам да пазарувам достъп до Интернет!) Искаше ми се някой да каже, че не само Internet, но и законът беше прегазен също толкова брутално, защото бива експлоатиран както е удобно някому.

И се надявам повече хора да са били там не заради arena, zamunda или торентите, а заради свободата на Мрежата и технологиите. Тогава фокусът би си дошъл на мястото.

Накратко за Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

  1. Илия Иванов 26 март 2007 в 23:26

    Какво повече? Освен дето не вярвам , че различни доводи биха приети различно. Въпрос е дали и тези доводи са приети.

    Отговор

  2. много правилно казано, особено частта за Dream Theater ако аз не бях източил дискографията на Whitesnake като ученик в гимназията, нелегално, разбира се от може би неизвестният Пловдивски warez.ru .. то сега щях ли да си поръвчам на всеки два месеца по един тях автентичен (доколкото може да е един носител, ако не е винил) диск? разбира се, че не. пиратството НЕ ограбва. то е един малко по-извратен (силно казано, но не намирам друга дума) начин да те възпита и научи да споделяш, да опиташ от всичко. в един по-късен етап, когато обществото и технологията еволюират (или по-скоро симбиозата между тях) ще се разбере веднъж за винаги, че нищо незаконно няма в тази идея и чистото човешко любопитство и недоверчивост.. именно, кой би си купил нещо, в което не е уверен че ще му хареса? другарите от НСБОП дали четат?:-)

    Отговор

  3. По предпоследния параграф мога само да констатирам (с известна доза прискърбие), че България е една дребна страна, в която мислим на дребно. И шмекеруваме на дребно. И си патим от това.

    Отговор

  4. Това е едно от нещата, които разпространителите в България не могат да разберат. А именно фактът, че „пиратските“ копия могат да бъдат такава реклама, за каквато те могат само да си мечтаят. При това безплатно. Крайно време е да осъзнаят, че бизнесмоделът им не е актуален за ХХІ век, вместо да обвиняват по-напредничавите за своите неуспехи.

    Искам да ти благодаря за това, че се отзова на молбата ми да излезеш на митинга пред всичките тези хора и да им обясниш причините, поради които те би трябвало да са се събрали. Да обясниш кои техни права са били потъпкани и кои закони – нарушени точно от онези, които би трябвало да ги съблюдават. Да им кажеш, че има много по-важни неща от това да няма откъде да си свалят порното. Да им кажеш, че те трябва да отстояват правата си и да изискват обяснение и извинение от „стражите“ на нашата свобода. Щеше ми се точно ти да го беше казал, защото съм бил на твои лекции и знам, че освен че имаш страшно много неща да кажеш, но също и умееш да го направиш така, че думите ти да не отидат на вятъра, а да бъдат чути и осмислени.

    Тук е моментът да поднеса своите извинения за това, че се опитах да те въвлека в това, в което митингът се изроди. Но, както ти казах, не участвах в организацията. Подозирах, че нещата няма да бъдат на достатъчно високо равнище и затова поканих теб. Не мислех, че безкористната идея ще се превърне в рекламна кампания. Като видях какво се случва, не си позволих да те помоля да излезеш.

    Отговор

  5. Тъкмо разкритикувах блогерите, които видях на митинга за пасивност в коментарите и репортажите… Аз написах нещо, с няколко клипчета ;-)

    http://komitata.blogspot.com – тук.

    Имаше множество грешки в организацията на митинга, но предлагам добронамерено да им ги простим, докато не видим че следващия път ги повтарят съзнателно..

    Иначе аз твърдо съм за свободното слово и демокрацията.. Конкретните протоколи и портали нямат кой знае какво значение.. Но човешките права трябва да се спазват (особено защитата на личното пространство, свободата на словото и презумпцията за невинност), независимо с колко благородни мотиви биват нарушавани..

    Отговор

  6. Фабрикант 27 март 2007 в 7:22

    Моите уважения. Текста е чудесен. Това е, което исках да чуя и аз. Все пак го виждам написано и се радвам много.

    Отговор

  7. Спасе, аз не знам дали забеляза, но не бях много въодушевен да излизам на сцената. Не заради друго, винаги мога да измисля какво и как да кажа, но твърде много ми идва светлината на прожекторите. А и темата бе твърде фокусирана върху конкретния случай. Няма нужда от извинения! Въпросният митинг трябваше да се случи, няма идеални ситуации. И всъщност, дори и след горните разсъждения, е много добре, че се случи!

    Отговор

  8. Един омагьосан кръг……

    Това, което пиша бе провокирано от разказа ти за закупуването на диска на Dream Theater. Аз съм фен на една немска банда – DE\VISION. По музикалните магазини не мога да намеря нищо от и за тях. Не можеха да ми обяснят защо ги няма и защо не ги издават. Свързах се с немските издатели, които също нямаха идея защо в България, издателството, което ги представлява не ги издава. Свързах се и с представляващото ги наше издателство, от което ми отговориха, че нямало интерес и за това не ги издавали, а аз ги попитах как може да знаят дали има интерес като няма от къде и как да разберат, след като не ги издават и не мога да си ги купя….
    Сега поръчвам дискове на приятели, които си идват от Германия, защото в Orange ми ги предладат с невероятна надценка за доставка и не ме стимулират да бъда клиент в България, който се интересува от групата. Самата група не иска да направи концерт тук от предстоящото си турне, защото в България нямали реализирани продажби и според тях концерта нямало да бъде успешен.
    Питам се как щях да ги чуя и да им бъда фен ако не бях „пират“ и не ги открих в интернет пространството?

    Отговор

  9. @Спас:

    Това е едно от нещата, които разпространителите в България не могат да разберат

    Не само в България, Спасе, не само в България. Цялата издателска дейност трябва най-накрая да разбере, че методите ѝ са крайно остарели. Но според мен ще отнеме още 20-30 години.

    Отговор

  10. Като видя такова CD, което не може да се прослушва/копира/etc., първата ми работа е да го пусна през една free програмка и да си извадя tracks като обикновено audio (и евентуално после, ако е необходимо, -> MP3 encode с 256 или 320 kbps bitrate с Frauenhofer audio codec) …оттам вече кеф ти Audio CD, кеф ти MP3, кеф ти Send to Friend ;-)

    А така! Ще ми забраняват те да си слушам диска където си поискам! Купил съм си го пък те ще ми забраняват, как ли пък не, grrrrrrrrrrrrr…! :-)

    Наскоро грабнах импулсивно един филм на оригинално DVD от Фантастико, както си пазарувах… „Венецианският търговец“, с Al Pacino, Jeremy Irons и още куп звезди. Защо не? Истински филм, пък евтино, пък на DVD:)

    Нося си го вкъщи аз, отварям…

    1) Диска вътре запрашен от долната страна, все едно се е валял някъде в прахта на някой склад 5 месеца… Избърсах го внимателно, и се надявах да се чете:)

    2) Пускам го аз на писито, Win Media Player изплюва „This DVD is set to Region blah-blah, and your DVD is set to Region blah-blah, you must change your DVD region to … blahblah… but you can do this only 4 times, blahblah“ -> CLOSE.

    Мхммм, (забравих номерата на регионите), тва е тъпо. Всъщност въобще не ме интересуваше, на какъв регион ми е сложено моето LG DVD+/-R/RW/DL (сигурно North America/Canada) …подразни ме, че съм си купил нещо и че не мога да го гледам, както си е… Не че не можех да сменя региона на DVD-то. Ама съм упорит, и с една друга безплатна програма прекодирах диска на компютъра ми, като пътьом свалих регионалната защита. И си го гледах оттам. И си свирках.

    Купил съм си нещо, не ме затруднявайте излишно, като искам да го гледам/слушам/чета/ползвам!

    Ако искам да се затруднявам, сам ще си прекодирам DVD филмите да могат да се гледат само на Регион еди-кой си, или пък само на моето писи, или пък да ги програмирам да се самоунищожат след 3 просвирвания или след 48 часа (може и съпътствано от малка експлозия, като в Mission Impossible;-)

    Но не ме затруднявайте от ваша страна, продуцентска, издателска, etc.! Не, благодаря! Защото е лесно да си гледаш филма без регионална защита (ако си си го купил сам), но е лесно и да затормозиш обикновения потребител, който може да не знае как става това, или пък има колекция дискове и пътува и един ден открива, че там, където е, не може да ги гледа на своето DVD.

    Алоооу! The Merchant of Venice е излязъл по кината през 2004. На кой му е притрябвала регионална защита на филм с BG субтитри през 2007? На издателите на филма?

    Ха-ха:) Смехории…

    Мда… После искат хората да си купуват дискове…

    Отговор

  11. чета за това кой как не могъл да си прочете спокойно диска с музика и се сетих за още за това как в канада забранили на хората, побързали да си купят една книжка, да четат това което са купили. Тук май имаше нещо по темата: http://stallman.org/harry-potter.html

    Този свят е странно място. Особено понякога. А хората сме още по-странни с нашите измислени правила, благодарение на които изпадаме в подобни идиотски ситуации.

    Отговор

  12. Андро,
    Потресаващо!
    Хехеее, а ние тук за какво се борим ;) !

    Отговор

  13. Цитат:
    „Копирането на файл не е кражба, а копиране. Това копиране може да е законно или незаконно, но то е копиране. Точка. Първообразът не изчезва, копирането не създава липса, а напротив – размножава продукта. А кражбата е противозаконно отнемане, което създава липса. Тогава знак на равенство между копиране и кражба не е възможен.“
    Честно казано доста информация по темата изчетах, но това като че ли е най-синтезираното обяснение, на което попадам за нещата такива, каквито СА. Лично аз бих спонсорирал рекламна кампания, която да показва този текст непосредствено след всеки лик на гол култур-трегер, ревящ за пропуснати ползи.
    С уважение…

    Отговор

  14. Здравейте!

    Много ми хареса поста по темата.
    Г-н Ламбрев, според мен идеята на Спас да говорите на митинга е била чудесна и наистина се надявам да го сторите следващият път! Слушала съм ваши лекции и бях доста вдъхновена от тях. Смятам, че ще е доста полезно за хората на митинга, които отиват поради причини различни от това да защитят свободата си. По мои наблюдения доста от народа на митинга беше дошъл само за шоуто или за да има възможност да вика за нещо (щом стигнаха и до футболни отбори…;) Би било хубаво да се замислят и да повярват, че реално могат да променят нещо в тази държава.
    Радвам се че най-накрая има гражданско общество, та било то и малобройно.
    Поздрави!

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *