Когато преди четири години писах това, стисках палци нa всички тези млади хора, с които се бях запознал съвсем скоро, някой ден да ме поканят на това, което всъщност се случи вчера.

А вчера видях стотици, изкушени от фотографията – дали само като хоби, или като страст или професия няма особено значение – едва да успяват да се разминават из триетажния нов дом на Photosynthesis на ъгъла на Васил Левски и Паренсов в столицата. Всички усмихнати и някак у дома си. Видях сбъдната мечтата на Петрос, за която той говореше тогава с блясък в очите, когато аз му споделях моята за C3. Там бяха едни от най-добрите фотографи на България. Там бяха и много любители, довели свои приятели. Имаше и страхотна изложба.

Новото място на Photosynthesis, всъщност вече наистина е място – и много повече от магазин. На приземния етаж е разположена галерия и принт-център, който освен модерен голямоформатен печат ще предлага и класическо копиране от филм на хартия до размери 60/40! На основния етаж е разположен светъл и добре подреден магазин, из витрините на който човек може да намери почти всичко – от любителски компактни апаратчета, до най-скъпите профи тела и обективи и маниакални брандове като Leica. Също и малко портретно студио и много аксесоари.

На горния етаж след около месец ще започне да функционира кафе-галерия, което също ще се ползва и за срещи, курсове, презентации, обучения и… разбира се… за показване на добра фотография.

София имаше нужда от такъв център. Не само София. България, фотографията и изкуството изобщо имат нужда от такива места, където си заобиколен от приятели, с които можеш да общуваш и разговаряш наживо – в галерията, в кафето или магазина…

И понеже с времето се запознах с почти всички около витрините и офиса на Photosynthesis и много от тях чувствам като свои приятели, бях щастлив да видя отново блясъка в очите им вчера. И в тези на Петрос, Юлия, Милен, Лидия, Светлана и останалите… и в тези на повечето им гости…

И ако преди 4-5 години им стисках палци, снощи им пожелах да продължават напред, защото те вече са заслужили успеха си. Със сигурност им е било трудно, със сигурност не всичко е било съвършено. И вероятно още не е. Но важното е, че не се отказаха и вече имат своето място за фотография, хора и идеи в действителност. И ако New York си има своя легендарен B&H, ние в София вече си имаме мечтания от много хора Photosynthesis. А легендите се случват освен с много усилия и с помощта на много приятели, каквито очевидно не липсват на Photosynthesis.

Текущата изложба на Димо Калайджиев – Пътят на коприната – пребродил хиляди километри с мотора си из Турция, Иран, Туркменистан, Узбекистан, Таджикистан, Киргизстан, Казахстан и обратно до България – ще бъде там до 28 юни, а на 24-ти в кафе-галерията от 19:00 ще има и среща-разговор с него.

От 28 юли до 9 август – най-накрая един фотограф от световна величина и мой учител и скъп приятел – Начо Каменов (kubeto) ще сбъдне неговата мечта за уникална собствена изложба, която е решил да нарече „Фантазии“. Това е една изложба, която дори аз изстрадах като свой личен провал, неуспявайки да му помогна да намери финансиране за да я направи миналата година. Знам и колко много той мечтаеше за нея. Сега се сбъдва именно, където може би е мястото.

Изобщо програмата на Photosynthesis Art Center за лятото е страхотна. Не се сещам за нито едно събитие в нея, което си заслужава да бъде пропуснато.

И както обикновено… по подразбиране всички са поканени 🙂