Вчера беше 24 май – празник, който наистина е много български и напоен с история, смисъл и ценностна система. Празник, който обаче не по-малко шаблонно от всички останали, съвсем стереотипно е облечен в кройките на конфекцията от лозунги като „най-светлият български празник“, които различни усмихнати дечица повтарят пред микрофоните на новинарите, плъзнали из площади и училища.

Не – не иронизирам… Далеч съм от мисълта да обличам в нихилизъм думите си. Както казах празникът е много български и смислен. Това, което ме провокира към ирония е умилението, с което приемаме не познанието, не мисленето, а възпитанието в папагалщина. И да го поставя под съмнение…

Именно затова ще си позволя да поразсъждавам… Съвсем хипотетично… Какво ако нямаше Кирил и Методий, ако не бяха сътворили глаголицата и сега не пишехме на кирилица? Много е вероятно и да нямаше България и сега да не се наричахме българи. Можеше и да ни има и да сме българи, но да пишем на някаква шльокавица, вариация на латиницата, както правят почти всички нации, подбирайки си някакъв набор от латински букви за собствена азбука. Може би щяхме да ползваме някаква друга азбука – с по-голяма вероятност – нещо като гръцката (или самата нея) или с по-малка – някакви други йероглифи.

Да, нямаше да сме част от славянската култура! Стоп! Можеше ли да няма такава изобщо? Защо да не може… Е, и – какво пък…? Със сигурност щяхме да сме част от някаква друга култура. И ако това се беше случило – сега по-тъжни ли щяхме да бъдем, щяхме ли да го осъзнаваме, много е възможно да живеехме и по-добре… Не е ли възможно? Възможно е разбира се…

Националната ни и славянска идентичност принципно е нещо хубаво – нещо което ни е съхранило във времето, нещо което прави историята ни такава, каквато е. Дали това е било по-добрата или по-лошата посока и съдба няма как да бъдем сигурни. Най-малкото защото е невъзможно да дефинираме добрата и лошата посока в такъв огромен отрязък от време.

Не омаловажавам значението на историята – напротив – тя има сериозен акцент върху съдбоносните посоки на развитието ни. За мен лично историята има смисъл от изводите, които могат да се изровят там. Фактите сами по-себе си губят значимостта си, забравят се, дори биват фалшифицирани заедно с цели исторически периоди. Има значение обаче бъдещето (чисто егоистично за мен то е единственото време след моментното настояще, което има значение), а то може да бъде различно само защото днес мислим по този или по онзи начин.

А ние някак обичаме да мислим според чергата си – тя може и да е на дупки от мишки, ама си е нашенска. Само, че нашенското има смисъл, когато е част от цялото – когато като го забъркаш с нещо друго, да се получи нов нюанс, нов вид, нова култура. Светът напоследък е толкова малък – толкова много култури започват да съществуват все по-близко и да раздават себе си една на друга, да си влияят, да се унифицират (о, ужас! нали?).

В някакъв момент, чисто теоретично може би ще стигнем (не ние… по-скоро децата ни…) до някаква такава твърде еднаква култура, твърде планетарна. Може би това има смисъл, преди да се запознаем със същества от други планети и светове? Може би има смисъл националните ни идентичности да се загубят, някоя и друга азбука да изчезне или да се смесят религиите ни… Може би това не е толкова скучно и еднотипно, колкото звучи? Ще загубим различията си и уникалността си, но пък ще общуваме по-лесно помежду си, ще се разбираме по-добре, ще говорим един език? Може би?

И какво ако една националност изчезне? Да, боли ако е твоята, но всъщност какво точно ме прави българин? Азбуката и историята или настоящето ми? Азбуката и историята са додатък на общността в която съм се появил и израстнал, обкръжението, което ме е направило човек, средата в която се осъществявам. Ако се бях появил малко по на север щях да съм румънец или австриец, ако бях по на запад вероятно щях да говоря и пиша на испански, а ако бях по на юг сигурно щях да съм мюсюлманин. Ами ако се бях появил точно тук, но в друго обкръжение… какъв щях да бъда?

Това, какъв човек съм, какво съм създал, и какъв е потенциалът ми да творя е стъпило на потенциала на моята общност, на мен самия, но това коя точно е тя, погледнато глобално какво точно значение има?

Сещам се за Linux и софтуерът с отворен код? Кой точно е създателят на Linux? Линус ли? Отдавна не е само той – и какво значение има факта, че е финландец? Какво значение има и факта за Финландия, че там се е родил Линус Торвалдс? Да – има някакво значение. Но не е такова, което има за света факта, че обединените творчески сили на много хора пръснати къде ли не географски творят и създават малки парченца от общото цяло. Те говорят различни езици, вярват в различни богове, но общуват еднакво с помощта на английския език, компютърната терминология и свободния софтуер. Да – дори много от тях са против глобализацията и настървено превеждат същия този Linux на своя език, правейки го достъпен за повече и повече хора – такива, които все още слабо говорят английски или компютърната терминология и умения.

Всъщност ето – националните различия са средство към същото подаване на ръце, така както могат и да бъдат и пречка за свободната комуникация.

Светът се развива и си подава ръце – за мен не е толкова страшно ако утре живея в Холандия или Испания, или някъде съвсем другаде, или децата ми не говорят български. Има значение креативността на всяко човешко същество, а тази креативност все ще си намери азбука, изразно средство или общност, чиято култура да обогатява. Светът винаги е обединение на тези култури, които няма да загубят никое смислено парченце креативност.

И някак ми се иска да сме повече космополитни, отколкото национално-идентични.

А всъщност щях да пиша защо мисля за ненужно да се превежда на български Creative Commons… Може и да съм успял…

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

8 коментара

  1. Е, поне всички ние сме от една и съща планета! Хмм, … дали? ;-)

    Ужасно се притеснявам ако някой ден извънземните наистина вземат да ни направят официално посещение! Надявам се да не им направим лошо впечатление, защото в някои отношения сме ужасно поизостанали (но пък имаме самочувствие).

    Добре поне, че България заема само няколко пиксела на картата. Шансът да кацнат при нас е 0,00111%. Нека му мислят братушките!

    Ако все пак вземат да кацнат в задния ми двор, ще им предложа сделка за трансгранична контрабанда на българска лютеница и луканка. В това имам най-богат опит. Количествата стекове, които съм разнасял в багажника за разни студенти и студентки в чужбина са направо индустриални :-)

    Интересно дали от лютеницата може да се прави биодизел? Напоследък поради високите цени на петрола в Зап. Европа и Америка много взе да се говори за алтернативни горива.

    Отговор

  2. Йовко,
    братчед, не си прав! И на методиевица да пишем, пак ще има българска култура. Въпросът е тази култура да е в Интернет, да е достъпна, да е о т в о р е н а. Защото това, че е на кирилица, не я прави отворена. Прави я достъпна само за много малък кръг от хора.
    Сърбите ползват и двете азбуки, но това не пречи Момо Капор да е добър сатирик, а Бранислав Нушич – гениален. Хърватите са само с методиевица, но това пречи ли им? Не в азбуката е проблемът, а в съдържанието.
    Езикът ни е оцелял през хилядите години, но се е променил до неузнаваемост. Сигурен съм, че малцина вече разбират речника на Алеко Константинов, да не говорим за Софроний Врачански. Така, както на нас ни беше трудно да разбираме Черноризец Храбър.
    Важно е да помним, че съдържанието е важно!!

    Отговор

  3. Владо, това с транспланетарната контрабанда е направо в десятката – давай овреме да заемем нишата преди да са се намесили междугалактическите мутри :-)

    Вени, аз нали същото съм написал – как да не съм прав :-) Важното е да има култура и креативност, а другото са подробности – как ще бъде изразена и категоризирана…

    Отговор

  4. Ако не стъпваш на потенциала на точно тази общност, а на някоя друга тогава ти ще бъдеш друг (защото по различен начин са те възпитавали и са ти влияли) и съответно творенията ти ще бъдат други. Много вероятно е изобщо да не се наричаш Йовко, а да имаш друго име, което също би те променило, т.е. глобално погледнато няма значение на какво си стъпил, защото няма значение кой си, а само какво можеш да дадеш… Странно е обаче теб да не те интересува дали си Петър или Джон, защото от това какъв си всъщност (и на какво си стъпил) зависи какво можеш да дадеш.

    Обединените творчески сили на много хора, които „говорят различни езици, вярват в различни богове“ е прекрасно точно защото те съзнават своите различия, но са отворени и за чуждите. Защото търсят общ език без да забравят своя. За да може ако погледнеш света от високо той да ти прилича на добре подредена, шарена мозайка, а не на сив лист хартия. Ако няма какво да се преодолява, къде отива красотата на обединението? И какво всъщност ще се твори?

    Струва ми се, че можеш да си космополит само ако не забравяш къде ти е корена. Знаеш ли къде е той си отворен за всичко ново и различно, защото не се страхуваш, че може да се изгубиш.

    Отговор

  5. Да – ще бъда друг и ще творя (или няма да творя) по друг начин… Ще имам повече или по-малко предпоставки да го правя… Повече или по-малко възможности… Е, и? Това е важно за мен и релацията аз – останалите… А извън тази релация?…

    Отговор

  6. Йовко, да си космополит има сериозен недостатък – по някое време си губиш корените и почваш да мутираш като вирус, ако прекалено бързо се местиш от място на място. Засега поне 10 пъти съм обяснявал на чешките глави, че малка България е дала кирилицата, а не Русия; защото според тях пишем с руска азбука. Чехите също се водят славяни, но имат някои черти и нрави, които не бих определил като славянски.

    Отделно не винаги си добре дошъл навсякъде. Има ценности, които представляват сърцевината на един народ (не казвам нация, защото според мен това понятие е въведено, за да могат тъмно и светлозелените елементи в нея да съжителстват в мир), които трябва да се пазят и предават. Ако утре аз успея да намеря начин да забраня част от теб, ще бъдеш ли същия?

    Отговор

  7. Абе хора, вие български и кирилица четете ли? Къде съм написал, че трябва да си зарежете корените, че те нямат значение или пък ценностите на вашата/нашата общност, нация, комуна, whatever…

    Твърдя, че погледнато глобално един човек е една креативна единица и на света не му пука дали Чайковски е руснак или китаец, нито дали Айнщайн не е циганин случайно? На света му пука, че са сътворили това или онова. И то е достъпно за всички чрез някакви изразни средства. Точка.

    Другото са подробности погледнато отвисоко и изразните средства даже може да бъдат виртуализирани като подробности… Те са важни в контекста на собствените ни или обществени възприятия, извън него са нищо повече от някакви подробности…

    Отговор

  8. Йовко, аз съм още по-нихилистично настроен от тебе. Моето мнение е, че тя до сега само ни е навредила, защото е направила интеграцията ни към нормалните народи трудна. Не ни разбират, не ни четат и затова не ни обичат (а и много други работи, но това не е за блог). А и като не ни обичат, и ние не ги обичаме.

    Но когато изразя това мнение, следва пушилка от огън, жупел и разтопена магма. Затова и авто-цензурът ми успешно (в повечето случаи) казва „стоп!“ на съзнанието ми, когато трябва да изразя това мнение. Но тук не успях да се сдържа, а и магарето ако не си покаже магарията на площада, това не е никакво магаре, нали?

    Димитър: не сме НИЕ дали кирилицата. Вярно, че за произхода на светите братя се спорело (някой до твърдеше в блога ми преди време), но да твърдим категорично че братята били _българи_ е толкова наивно, колкото нашего брата македонеца, за който Сашо Македонски е македонец. Последното е смешно нали? Е, точно толкова смешно, колкото и българите Кирил(ос) и Методи(ос).

    Йовко, давам ти пълно право да спреш този коментар, ако се опасяваш от поредния безсмислен флейм. Ако го пуснеш, отговорността си е твоя :).

    Отговор

Ако искате да споделите нещо