Безусловност?

– Винаги съм смятал, че духовните спътници споделят безусловна любов, че нищо не е в състояние да ги раздели.
– Безусловна? – повтори тя. – Ако съм жестока и изпълнена с безпричинна омраза, ако постоянно те тъпча, винаги ли ще ме обичаш? Ако те пребивам до смърт, ако се запилявам с дни, ако лягам с всеки срещнат мъж, ако проигравам на комар последното ни петаче и се прибирам къщи пияна-заляна, пак ли ще ме обичаш?
– Хм, като се замисля, любовта ми сигурно ще поохладнее – признах аз. Колкото по-застрашени сме, толкова по-малко обичаме. – Интересно, да обичаш някого безусловно, означава, че не те е грижа какъв е този човек или какво върши! Излиза, че безусловната любов е равносилна на безразличието!
Тя кимна.
– И аз така мисля.
– Тогава ме обичай условно, моля те – казах аз. – Обичай ме, когато съм най-добрият човек, който мога да бъда, и охладнявай, ако съм несъобразителен и отегчителен.
Жена ми се разсмя.
– Добре. Ти също, моля ти се.

Из „Едно“ на Ричард Бах