/ Технологии

BG кредитни карти - HOW-TO

Всъщност заглавието е неточно или поне може да бъде изтълкувано неточно. По-надолу ще опиша личния си опит и премеждия с различните кредитни карти, които се издават в България и се ползват понякога и извън България, като съвсем не смятам да съм обективен или безпристрастен. Последните две неща обикновено с нищо не допринасят за истината.

В България вече се издават изключително много кредитни карти – поне като разновидности може да сме надминали и американците, включително в комбинации с някои банкови хакове, които направо могат да съберат очите на всеки средностатистически потребител отвъд нашите граници, но за това по ред на номерата.

Овърдрафт по дебитна карта

Най-напред класическия ъпгрейт към кредит по карта е така нареченият овърдрафт по най-обикновена (Борика) дебитна карта. Борика е в скобички, защото напоследък алтернативните оторизационни центрове за банкови карти се множат (и слава богу!). Такъв овърдрафтен кредит се получава относително лесно от банката, която е издател на дебитната карта и където получавате заплатата си. Попълват се купчина документи, от които най-проблемния е декларация от работодателя ви, че ще уведоми банката ако ви изгони от работа или вие напуснете. След одобрение банката ви позволява да излизате на червено по сметката си по картата до да речем размера на една, две, четири или повече ваши заплати. Примерно да речем, че работите за 500 лева и са ви разрешили овърдрафт от две заплати. Това означава, че можете да изтеглите с 1000 лева повече отколкото имате по сметката си. Обикновено банките поставят границата някъде около нещо като до 4 заплати, но примерно не повече от 4000 лева. Бихте били късметлии ако ви отпуснат повече. Лихвата варира, но като цяло е изгодна. Можете да опитате да се договорите до 9-9,5% годишна лихва, 12-14% по принцип ще ви дадът навсякъде, повече от това е набутване. Има минимална такса при отпускането на кредита.

Хубавото на този кредит е, че е револвиращ – т.е. в момента, в който погасите някаква част от него, веднага можете да си я изтеглите отново. Демек може да си стоите на пълен минус колкото време искате, стига да си плащате лихвите, т.е. достатъчно е да си получавате заплатата по същата сметка. Препоръчителни банки за такъв кредит – Хеброс и Първа инвестиционна. Бягайте като дявол от тамян от Булбанк – това не е банка за дребно кредитиране – ще си загубите сума време в опашки, нерви и малоумия. Ако картата ви е международна Maestro можете да си ползвате овърдрафта и в чужбина с автоматична конверсия в местната валута.

Рисковете при този кредит са нулеви – освен ако не решите да си сменяте работата или ви уволнят. Съвет – не си регистрирайте такава овърдрафтна карта в ePay! Поръчайте си друга без кредит по нея ако искате да си плащате телефони, парно и т.н. през ePay и ръчно прехвърляйте пари от едната в другата. Това е съвет за един милион долара – не се шегувам!

Местни кредитни карти

Това са нашумелите карти Euroline BRS и Transcard. Въпреки, че съм работил (а може би точно поради това) за гръцкото акционерно дружество BRS, което наскоро бе погълнато от Пощенска банка, не ви препоръчвам първата. Transcard определено е по-качествения и лъскав продукт. Достатъчно е само да видите какво можете да правите с картата си през сайта на Transcard – на практика всичко, с възможно най-подробната статистика, справки, счетоводство и т.н. BRS до скоро даже си нямаха сайт.

Каква е идеята на тези карти – отлагате си някои плащания с около месец назад във времето. През това време нямате лихва върху направените харчове. Добре е да си погасявате задълженията своевременно за да не влизате в просрочие – приципно това не е проблем – но със сигурност можете да ползвате кредит при по-добри условия. Идеята е, че ако не се издължите напълно започва да тече лихва, която не е от най-приятните.

С удоволствие използвам своята Transcard навсякъде където мога. В общия случай за мен това е оборотната ми месечна карта. Купувам гориво (бензин и газ), плащам телефони, ток, храна понякога, в доста заведения и почти всички големи магазини също се приема без проблем. Има сметка към нея в Евробанк, която се създава заедно с картата, а обслужване на картата може да се прави във всяка бензиностанция Петрол или Петрол-Лукойл, магазините Office 1 Superstore и, разбира се, и клоновете на Евробанк. Аз лично си връщам кредитите в най-близката бензиностанция, която ми се изпречи пред очите. Да пазаруваш с Transcard е изгодно, защото плащайки с нея в 99% от случаите има отстъпка, която се събира по сметката ви и ви се плаща на Коледа. За последните 6 месеца на миналата година бях направил над 60 лв от отстъпки, въпреки, че още не се бях засилил много да ползвам картата. Картата има годишна такса от 25 лева (за Класик ниво).

Схемата на плащане е простичка – каквото е платено с картата през този календарен месец се дължи до 15-то число на следващия. Т.е. всичко, което плащам с нея през май трябва да го издължа в брой най късно на 15 юни. А сега на 15 май трябва да внеса харчовете си от предходния април. В противен случай започва да ми тече лихва.

Пример: Ако на 1 май си поръчам пица, бира и салата във Верди (пловдивска популярна верига пицарии) и сметката ми е 10 лева и платя с Transcard, първо ще получа 10% отстъпка затова (така са се споразумели Верди и Транскард) – и в натрупваните отстъпки ще ми се добави левче, а после ще дължа парите за пицата си чак на 15 юни – т.е. имам 45 дни гратисен период. Е, ако съм изял пицата на 30 май – тогава дните до връщането на заема ще са само 15.

По принцип картата е за безналични разплащания, но можете да теглите в брой до 20% от разрешения ви лимит от всяка бензиностанция, например, срещу 2% комисионна.

Условия – трябва да работите някъде и да удовлетворите изискванията на Transcard за кредит. Лимитът, който ви се отпуска се изчислява лично за вас. Ако попълните искане за такава карта на сайта им, на следващия ден ще ви се обадят да ви обяснят какво още трябва да направите. Аз не спазих около 30% от правилата им, защото не ми харесваха. Накрая им казах, че имам достатъчно други карти и не държа да имам Transcard – те да преценят дали искат да ми предоставят такава. След седмица ме повикаха да си взема картата.

Euroline BRS е подобна карта, но наистина не се сещам за нито една причина да ви я похваля пред Transcard. Рискове – не се сещам – в крайна сметка рисковете са за тях. Всъщност това не са банкови карти и единствения риск е ако бъде променено законодателството така, че те да са някак незаконни. В момента няма такива изгледи и затова и тази ниша съществува. Аз лично я използвам с удоволствие.

Очевиден недостатък: не очаквайте в чужбина някой дори и да е чувал за такива карти. Не ви вършат никаква работа зад граница.

Visa и MasterCard

Почти всяка българска банка издава Visa или MasterCard или и двете. Приемат се навсякъде, където приемат кредитни карти и у нас и в чужбина. Отскоро има и Visa България, което се усеща с някои рекламки в повече. Не знам дали MC има българско представителство. Картите са много подобни и като цени и условия варират в много малки граници. Обикновено струват 50 лева годишна такса и в зависимост от доходите ви можете да получите лимит докъм 10000 лева. Имате възможност да си изберете да погасявате задълженията си от предходния период веднъж месечно (като Transcard) или да ги разсрочвате във времето, връщайки примерно 10% всеки месец. Това се setup-ва при поръчка на картата и е добре да се помисли какво да се поиска. Лихвите по дефиниция са височки – примерно по MasterCard в ОББ лихвата е 17,5% годишно за всички натрупани плащания на стоки и услуги и 19,5% ако сте теглили пари в брой. Идеята на кредитните карти не е да стимулират плащания в брой и затова те не ви и стимулират да го правите. А ако просрочите месечните си 10% връщания лихвата набъбва с още 5% наказателно.

Това е и най-достъпната карта в България към момента. За подробности трябва да проверите в няколко от най-симпатичните ви банки, защото условията варират и да си изберете кое ви се нрави най-много.

Съвет: не чакайте месечното си извлечение за да си платите – знаете кога дължите едни пари – най-добре не се ослушвайте. Това, че не е дошло пликчето с извлечението не ви освобождава от дълга 😉

Рискове: Пазете си картата и PIN-кода много внимателно. И си следете движението по сметките. Стават гафове – няма какво да се лъжем! Внимавайте и в какви Интернет сайтове плащате с нея. Едно, че не е никакъв проблем за жена ви да научи, за кой порно сайт сте се абонирали, ами и този сайт може да се окаже не такъв какъвто изглежда. Има и съвсем почтено изглеждащи сайтове на мошеници! Как да ги разпознавате е тема на отделна книга, а не на кратко howto.

Идея: Има един странен банков хак от зората на пробива на кредитните карти в България. Нарича се кредитна карта с гаранционен депозит – съществуването им е един малък абсурд, но всъщност са адски удобни за Интернет разплащания. Банката ви издава карта само ако си внесете по сметката $250 и тези пари се блокират докато ползвате картата. Ако се откажете ви ги връщат (след два месеца!) – те са си ваши, но не можете да ги ползвате. Всяка сума над този депозит можете да харчите. Т.е. това е кредитна карта, с която никога не можете да излезете на червено 🙂 Всъщност тя изглежда като кредитна, приемат я навсякъде като кредитна, но всъщност е дебитна, защото вие можете да изхарчите само толкова от вашите пари, колкото сте си внесли по сметката минус $250. Такава карта можете да държите на нула (само с депозита) и така никой не може да ви набута – дори самите вие не можете 🙂 А в момента, в който искате да платите нещо в Интернет си внасяте парите, които искате да похарчите, плащате и пак минавате на нула. Първа инвестиционна, например, издава такива карти все още.

Аз лично имам такава Visa с депозит от ПИБ за употреба на съмнителни места в Интернет и пълноценна MasterCard от ОББ, която използвам много внимателно.

Diners Club

Това всъщност е първата кредитна карта в България, но не е особено популярна. Тя всъщност е клубна карта, а кредитната и функция е нещо като добавка към принадлежността към клуба. Схемата е да харчиш на воля през месеца и похарченото дължиш след края му, ако не платиш дълга си изцяло, върху неиздълженото започва да тече лихва. Висока е! Всички такива лихви са високи. Ако не смятате да теглите пари от банкомат можете изобщо да не искате PIN към картата си, което ви съветвам да направите. Ако сте решили Diners да е единствената ви кредитна карта, тогава да имате PIN има смисъл, но ако имате друга карта, с която можете да теглите в брой (с Visa или MC така или иначе получавате PIN), друга такава не ви е нужна, затова поне Diners картата може да оставите без PIN. Това е една потенциална атака по-малко – не може да ви прецакат през банкомат. На POS терминал или при offline плашане (с ръчна машина за плащане с карти) така или иначе PIN не ви е нужен. Годишната такса за издаване е подобна на Visa и MasterCard – около 50 лева.

Далаверки: Както казах това е клубна карта – на почти всяко прилично летище има местенце за членове на клуба Diners Club Lounge. Намирате го, вратата се отваря като прекарате картата си през четеца – без значение в коя държава е издадена – всички карти работят като ключ. Вътре е уютно, тихо, комфортно, луксозно, със сигурност има някакъв интернет, много вестници и списания за четене, телевизия и хапване и пийване. Колкото можете да изядете яжте – безплатно било всичко да не повярва човек. Само гледайте да не си изпуснете полета 🙂

Рискове: Там където приемат Diners почти със сигурност приемат и Visa и MC, но обратното не е в сила. И в България нещо Diners изостана, а бяха първи. Първият им офис бе в сградата на Мултигруп (разправя се, че имали нещо общо), но това за картодържателите какво значение има. Издава се от Diners Club International – в момента се намират отстрани на хотел Рила в София.

Недостатъци: Не се сещам за сайт в Интернет, който приема Diners или поне е по-лесно да срещнеш рус негър. Ако ще плащате в Интернет това не е вашата карта. Внимавайте и в кой банкомат я пъхате – особено в чужбина. Тези дето взимат Europay и Maestro със сигурност ще харесат Visa или MasterCard, но ако няма изрично лепенка на Diners по-добре потърсете друг за да не си останете без карта.

American Express

Ами това май е Мерцедесът на кредитните карти – не се сещам за хотел дето няма да ви я приеме, агент да ви откаже резервация за полет или нещо такова. Ако има парче пластмаса дето отваря наистина всякакви врати – то със сигурност се казва American Express. А ако пише gold, platinum или corporate още по-добре. Това е и най-използваната от мен карта в чужбина. Имайте наум обаче, че всяка карта е лична и вие си отговаряте за харчовете. Това, че картата е корпоративна (както е в моя случай), не означава, че не съм лично отговорен за всякакви плащания с нея. Лично си кандидатствате за нея и пред AmEx. Не знам какви са условията и правилата на играта на обикновените карти, защото аз имам специфични условия, но за нещастие едно е вярно: Картата е скъпа. Поне докато не стане масова в България. Примерно в Хърватска AmEx и Diners са утрепали конкуренцията и са масови карти, но у нас не е така. Внимавайте също за лепенки по банкоматите, които да твърдят, че я приемат. Или на screensaver-на на банкомата да го има някъде… Тъпото на AmEx е, че не можете да сменяте PIN-а си на банкомат. Но пък имате перфектна поддръжка навсякъде по света, на какъвто език искате. С картата ви идва цял плик с документация, обяснения, ръководства – не случайно казвам, че тази карта е мерцедес. Да – това е единствената карта, по която може да нямате лимит – при определени условия. Можете да си следите задълженията от сайта им в Интернет, да си гледате кога се появяват дълговете ви. Нормално е да си платите такси през април, а то да ви се появи след два месеца като дълг и да имате още месец да го платите. Но няма да ви се размине – не се радвайте, че са ви забравили 😉

Издава се от AmEx. Отскоро Пощенска банка рекламира усилено AmEx, но не съм наясно какви са условията там.

А и един общ съвет – не си носете кредитните карти всеки ден в джоба, особено ако имате няколко. Джебчиите в БГ за щастие са тъпички, но може и да нямате този популярен късмет. Във всеки случай ако ви се случи случка моментално се задействайте да блокирате всичките си липсващи карти.

Дано горният текст е полезен – той е инспириран единствено от личен опит и не мога да ви обещая, че моите виждание съвпадат с вашите.

Този текст е писан през 2005 година, а темата е доста динамична. Съответно голяма част от информацията в него с течение на времето ще става все по неактуална.

Йовко Ламбрев

Йовко Ламбрев

Инженер, IT експерт, предприемач и блогър. От време на време - запален фотограф. Фен на книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

Повече
Етикети: Технологии
BG кредитни карти - HOW-TO
Сподели

Абонамент за yovko in a nutshell