Болен съм... и заради Буш

Климатиците в колата са нещо много неприятно понякога. Особено в жегите, когато ризата ти се е залепила за гърба и влезеш в напечената кола със стремеж да издухаш възможно най-бързо непоносимото усещане за фурна. При мен се получиха няколко поредни комбинации от това, плюс едно ускорено излизане с мокра коса след душ и припряно шофиране на широко отворени прозорци и въздушния поток хубаво ти издухва главата и врата… Така два дни в Пловдив, където на третия ден се обажда и алергията ми, която утежнява ситуацията драматично. Странно защо, но в София се чувствам по-добре – вероятно защото София е по-мръсния и синтетичен град и си пасваме, но избягвам да стоя в Пловдив повече от два дни през май и юни, защото се започва с кихане, кофти дишане и други подобни симптоми.

Както и да е на третия ден се събудих със скован врат и гръб, които два дни не можах да разкърша. След това обаче ме схвана гърлото и се появи и лека температура. Та сега почти седмица по-късно още се боря с последствията на глупостите си. Всъщност за едно нещо мога да обвиня лично Президента на САЩ за виновен! За това, че реших да остана трети ден в Пловдив за да не го мяркам, докато той си развяваше антуража из София.