/ Избрано

Бунтът на кататониците

Тихо е… Спокойно и безлюдно… Можеш да се отпуснеш и да затвориш очи. Да не виждаш нищо.

Едно… Кататонията е нещо като емоционална кома. Болният физически е затруднен да се движи, но обикновено това е свързано с психиатрични състояния. Може с часове да гледа в точка и да не реагира на никакви въздействия от външния свят. Нещо като адски дълбоко затваряне в черупката си…

Две… Демокрацията често е погрешно тълкувано понятие. С нея злоупотребяват и силните на деня политици и силните на деня идиоти. Демокрацията понякога наказва и първите и вторите. Достатъчно рядко. Основният проблем на демокрацията е че тя обикновено решава проблемите не на тези, които най-много се нуждаят от решение, а на тези, които могат да викат най-силно.

Три… Кататониците понякога изпадат в състояние на двигателна хиперактивност – заемат странни пози с часове или безспирно демонстрират стереотипни и повтарящи се движения. Могат да умрат от изтощение ако някой не се погрижи за тях. Понякога бръщолевят нищо неозначаващи фрази или просто повтарят това, което им се говори.

Четири… В България има натрупани огромни количества социално напрежение, което няма как от време на време да не избухва като кататоничен пристъп на хиперактивност. Всъщност колкото по-рядко избухва толкова по-контрастни ще бъдат изблиците. Силните на деня политици, всъщност нито са силни, нито достатъчно умни за да полагат някакви усилия за да разсейват това напрежение. Кататоничното спокойствие в останалото време напълно ги устройва. Силните на деня политици всъщност са само актуалните за деня управляващи. А дните бързо отминават…

Пет… Таксиметровите шофьори в България са хората, които имат решения и идеи за всички проблеми. Достатъчно е да се повозите с тях и съвсем безплатно, единствено срещу нерегламентиран по размер бакшиш, те ще ви разкажат какво с кое не е наред и как точно трябва да бъде поправено.

Шест… В България всеки личен интерес е по-важен от общите интереси на групата и обществото. Всеки групов е по-важен от този на останалото общество. А всеки обществен – по-значим от тези на другите общества…

Седем… Убийствата са почти ежедневие, хора умират по пътищата, заради приоритета на личното предимство пред това на останалите участници в движението. Най-нагли са обикновено маршрутките и шофьорите на таксита – те са миропомазани лично от Господ за господари на пътя. Всъщност последните спират на всяка пешеходна пътека, на всеки червен светофар и щедро подаряват предимство само когато са с клиент, но не за да му направят добро впечатление, а заради таксуващия апарат…

Осем… В България има всякакви бизнес интереси – чисти или не дотам… има и организирана престъпност… има и единаци, които са навсякъде край нас за да ни пречат, ограбват, нападат и дори убиват… И всички се пазим както можем… На никого не му харесва, но това всъщност се случва по целия свят и непрекъснато… That’s life…

Девет… В България полицията обикновено е само констативен орган, придатък на статистиката. И това е тъжно. Никой няма респект от полицията, но как да уважаваш нискоинтелигентни, посредствени и корумпирани хора, с поведение често наподобяващо това на мафията. Респектът и уважението са неща, които се заслужават. МВР не полага подобни усилия, освен на приказки…

Десет… Следствието и прокуратурата в България… са си еб… майката…

Единадесет… Вчера цяла България трябваше да се обедини зад съчувствието си към медиците в Либия и трябваше да се случат две неща – протест пред либийското посолство и митинг-концерт вечерта. Случи се само второто навярно в далеч по-малък мащаб от този, който можеше да бъде ако целия ден всички не се занимаваха с пешеходене и решение на браншовите проблемите на таксиметровите шофьори.

Дванадесет… Един таксиметров шофьор беше убит. Май заради 15 лева, според официалната версия. Колегите му блокираха цяла една столица за да използват това не като причина за реален протест, а като повод да си оправят проблемите в бранша. И да освободят малко социално напрежение… И държавата им игра по гайдата…

Тринадесет… От вчера всички трябва да сме научили, че е най-добре да станем таксиметрови шофьори. Убиецът на таксиметров шофьор се залавя за по-малко от 24 часа. Останалите убийства явно са маловажни. Всички други заклани за 5 или 15 лева по гари, спирки, вестникарски будки или тъмни нощни доби из неосветени улици са по-долна класа. Цяла една европейска държава си смени дневния ред и остави една група шофьори да пречи на всички останали да живеят и работят в града си за цял един ден. Полицията гледаше тъжно и безсилно по кръстовищата. И спореше чия професия е по-рискова – тази на полицаите или на такси-шофьорите…

Четиринадесет… Смешното е, че предишния път таксиджиите едва не събориха правителството, сега беше само смешно. А най-смешното е, че не случиха на поводи и причини по-различни от елементарен битов скандал. И двата пъти… А още по-смешното е че белезникавите ни политици им се вързват… Такситата срещу България 2:0

Петнадесет… По-ярка демонстарция на липса на държавен авторитет и власт не можеше да има. Оставките ви, господа министри?

Шестнадесет… Демонстрацията пред либийското посолство се провалила, защото единият основен участник и сподвижник на идеята за съпричастност с медиците в Либия и съорганизатор на протеста беше зает със себе си. Поредното доказателство как аз съм по-важен от останалите. И колко искреност има в участието в подобни кампании…

Седемнадесет… Таксиджиите искаха ли искаха… сигурност, застраховки, паник-бутони, преградни стени, решетки, да им се върне патентния данък, квоти за броя коли във всеки град (да живее конкуренцията!), статут на обществен транспорт, стоянки, директна връзка с МВР, да се движат по трамвайните линии, да не спират на светофарите… Вероятно и да летят като Карлсон, който живее на покрива.

Осемнадесет… Министрите са кимали съгласно… Интересно как ще изпълнят половината си обещания, когато повечето неща са вътрешнофирмени въпроси, а таксиметровите фирми са частни…

Деветнадесет… Вчера при мистериозни и неизяснени причини бе намерена мъртва и Anna Nicole Smith. Искрено се надявах всички playmates, стриптизьорки и силиконови произведения на медицината да блокират трафика с циците си и да окупират Конгреса на САЩ с искания за повече сигурност, държавна лична охрана и имплантиране на паник бутони в зърната, но уви… не се случи…

Двадесет… Всъщност таксиджиите се изгавриха със смъртта на колегата си, превръщайки я в синдикално събрание… Държавата се изгаври с обикновените граждани… На никой това не му прави особено впечатление…

Двадесет и едно… Батман Бойко привечер разчисти площада и въдвори ред, а телевизиите показваха негова снимка с благ поглед…

Двадесет и две…

Седемстотин шейсет и девет… Всичко е спокойно. Не отваряй очи. Кататонията продължава…

Йовко Ламбрев

Йовко Ламбрев

Инженер, IT експерт, предприемач и блогър. От време на време - запален фотограф. Фен на книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

Повече
Етикети: Избрано, Позиция
Бунтът на кататониците
Сподели

Абонамент за yovko in a nutshell