Casus belli

Обвиняват ме ту в меланхолия, ту в прекален идеализъм. Виновен съм и за двете, и за още толкова. Просто не умея да се усмихвам глупаво, когато е неуместно. И не съм тъжен човек, но понякога вместо да споря, предпочитам да бъда виновен.

Не е по-лесно. По-безразлично ми е…

Обвиняват ме в прекалена дипломатичност и толерантност. И за това съм виновен, защото не мога другояче. Дори, когато от слуховете за себе си научавам за страховете на тези, които ги разпространяват и съм изненадан, колко много дребнодушие побират в себе си. И „приятелите“, и Императорите, и придворните им царедворци…

Обвиняват ме, че не мога да „убивам“, дори когато е крайно наложително. И това е вярно! Предпочитам да създавам! Каквото и колкото мога… Дори на пръв поглед малки и дребни неща, които някой ден ще пораснат и ще продължат да се борят с разрухата и бездушието на тези, които могат да „убиват“ за удоволствие. Аз воювам така! И точно заради това мога да бъда толкова непобедим, колкото не можете да си представите!…