Честит ЕС!
Благодарение на много усилия, в комбинация с доста несвършена работа, и в мандата на едно правителство, което най-малко заслужава да се фука с подобен успех, в крайна сметка новината си е новина – след три месеца България ще бъде член на ЕС – и това е повече от добра новина. Добра новина е, че няма да има предпазни клаузи. Лошо е, че те ще висят като дамоклев меч постфактум над главите ни. И това е гигантската черна точка за управниците ни. Дано не забравяме да им го напомняме – има непростими грехове. Няма такова влизане в ЕС като нашето. Отново сме уникални… Но какво пък – като не може по-добре сигурно и това е о’кей.
Всъщност това е очакваната новина – обратната (почти) някак нямаше как да се случи…
Тази новина, обаче, принципно не променя нищо! След три месеца няма да бъдем повече или по-малко европейци, отколкото сме сега. Няма да бъдем повече или по-малко българи. Няма да бъдем повече или по-малко балканци, умни, глупави, наивни, красиви, богати или дебели… Ще си бъдем същите. Защото не от новините или паспортите ни зависи какви ще бъдем. Дали ще бъдем различни е избор и воля – за съжаление – обща…
Ако като обикновени българи така и не проумяхме, че е добре да се понапъваме отвреме на време за да се грижим за посоката, в която се движи влакът на съдбата ни, то поне като европейци дано да го умеем повече.
При всички случаи… Честито!
