Днес, ей така, съвсем между другото, на масите в Кривото, където се събираме всяка сряда на по някоя и друга Linux бира, си говорехме за разни нещица от миналото. Мариян седеше срещу мен, и макар и доста по-малък се оказа, че почти е минал по моите първи стъпки с компютрите. 8-битовите БГ-аналози на Apple II, прощъпулник на Basic, после Pascal и т.н.

Замислих се колко отдавна беше… И откъдето и да го гледам, към този момент от време са се навършили точно 25 години откакто съм хванал компютри в ръцете си. Направо един професионален стаж на 50 годишен служител пред пенсия. Не, не съм на толкова за щастие – още две десетилетия има дотогава… Просто започнах на 6 – преди още да тръгна на училище… „Имко“ 2 (даже имаше нещо, което се наричаше ИЗОТ 1031) – по известен като Правец-82, после двупроцесорния 8M (вътре имаше едномегахерцов 6502 и 4-мегахерцов Z80), като софтуерът можеше да ползва предимствата на единия или другия, после Правец 8А и 8Е. И мъникът Правец-8Д – първият ми собствен компютър – подарък от майка ми. Струваше и 3-4 заплати на медицинска сестра, но едва ли тогава съм можел да го оценя. Използвах един черно-бял портативен телевизор „Юность“ за монитор и касетофон вместо флопи. Касетите със софтуер трябваше да се презаписват всеки месец-два, защото лентата се разтягаше и ставаше негодна за четене… Ех, романтика…

Да – вероятно въпросният телевизор/монитор развали очите ми. Оттогава съм с очила. И досега на мониторите казвам телевизори. След още две години ще се навършат пък 25 от първото ми работещо парче код – първата ми програма… И за всичкото това време всъщност аз съм един много щастлив човек – работя това, което обичам и превърнах страстта и хобито си в професия. На този фон последното, което има значение е времето… Хе, хе – ей, следващите 25 години… Дръжте се… Нямате си идея, какво ви очаква…