Днес, ей така, съвсем между другото, на масите в Кривото, където се събираме всяка сряда на по някоя и друга Linux бира, си говорехме за разни нещица от миналото. Мариян седеше срещу мен, и макар и доста по-малък се оказа, че почти е минал по моите първи стъпки с компютрите. 8-битовите БГ-аналози на Apple II, прощъпулник на Basic, после Pascal и т.н.

Замислих се колко отдавна беше… И откъдето и да го гледам, към този момент от време са се навършили точно 25 години откакто съм хванал компютри в ръцете си. Направо един професионален стаж на 50 годишен служител пред пенсия. Не, не съм на толкова за щастие – още две десетилетия има дотогава… Просто започнах на 6 – преди още да тръгна на училище… „Имко“ 2 (даже имаше нещо, което се наричаше ИЗОТ 1031) – по известен като Правец-82, после двупроцесорния 8M (вътре имаше едномегахерцов 6502 и 4-мегахерцов Z80), като софтуерът можеше да ползва предимствата на единия или другия, после Правец 8А и 8Е. И мъникът Правец-8Д – първият ми собствен компютър – подарък от майка ми. Струваше и 3-4 заплати на медицинска сестра, но едва ли тогава съм можел да го оценя. Използвах един черно-бял портативен телевизор „Юность“ за монитор и касетофон вместо флопи. Касетите със софтуер трябваше да се презаписват всеки месец-два, защото лентата се разтягаше и ставаше негодна за четене… Ех, романтика…

Да – вероятно въпросният телевизор/монитор развали очите ми. Оттогава съм с очила. И досега на мониторите казвам телевизори. След още две години ще се навършат пък 25 от първото ми работещо парче код – първата ми програма… И за всичкото това време всъщност аз съм един много щастлив човек – работя това, което обичам и превърнах страстта и хобито си в професия. На този фон последното, което има значение е времето… Хе, хе – ей, следващите 25 години… Дръжте се… Нямате си идея, какво ви очаква…

Накратко за Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

  1. И за да покажем, че малък е света и пътищата не са чак неизброимо множество – моя 8Д също си имаше Юность и касетофонче. И аз също казвам телевизор вместо монитор. Очилата малко по-късно ги сложих. И още имам един 8Ц с няколко флопи-та, зелено светещ монитор и куп дискети. :)

    Отговор

  2. Юнъст :) С тези телевизорчета какви спомени имам само… И все още имам един такъв в мазата в Добрич :) И на всичкото отгоре в работно състояние :)

    Наистина компютрите са едно от най-отблагодаряващите се хобита:) Стига да ги вземеш малко по-сериозно.

    Отговор

  3. Да, наистина, отдавна беше. И при мен, макар че аз нямах късметът да имам собствен компютър, преди да стана на 16 (а той и тогава не беше собствен, но поне беше 16-ица).
    За сметка на това колко зали съм „премел“ и премерил, колко пъти са ме гонили (защото искат хората да си ходят вкъщи), колко пъти аз съм преследвал преподаватели – не е истина. Така беше, така и трябва да бъде. Имам най-страхотната работа на света, и най-страхотното хоби. Невероятен късмет, нали?

    Отговор

  4. Явор Атанасов 17 януари 2006 в 14:12

    Малко ме изненада. Имко-2 започна да се появява 1981. За монитор му служеше накаква преработка на телевизор София-31. Във ВМЕИ 82-те започнаха да се появават 83-84-та като единични бройки и едва в началото на 85-та имаше някакво видимо присъствие. Пак си бил с връзки явно :)

    Отговор

  5. Явор Атанасов 17 януари 2006 в 14:25

    И два линка за интересуващите се от българските компютри.
    http://www.homecomputer.de/pages/easteurope_bu.html
    http://solidstate.karelia.ru/~yura/pyldin/

    Отговор

  6. Точно така беше – мониторите бяха досущ телевизорчетата София – кутията беше недокосната примерно. А аз бях хлапе на 6-7 години – още не ходех на училище. Братовчед ми беше някакъв шеф в бившия „Приборостроителен завод“ в Копривщица и там видях таково животно за първи път. Използваха го за проектиране тогава там… Трябва да е било именно 81-ва, 82-ра…

    Абсолютен връзкар съм, моля ти се… :-)

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *