China Food

Това беше една от най-култовите вечери напоследък. С Пейо и Весо се занесохме на китайски ресторант. И двамата бяха във вихъра си. Особено Пейо. На мен, след пълен с action ден в офиса, ми беше все тая. Преживяването си беше брутално. Както по едно време се сетихме, липсваше ни само Сашо Шопов и щеше да се наложи да викат пожарната да ни полива с вода за да ни освести от хилеш.

И въпреки всичко се прибрахме по светло. Нещо не мога да се напасна към лятното време напоследък. Не знам защо – спя повече, а не се наспивам. Не ми се яде, а ям някак по навик. Имам и някакви тревоги, че Интернет нещо се е изчерпал като извор на креативност – нищо оригинално не откривам напоследък. Обикновено такива моменти са последвани от революционен катаклизъм при мен, но към момента не усещам надигането на вълната.

Единствено усещам, че ми се пише… Адски ми се пише, но още нищо не е узряло за откъсване, за да го извадя на белия лист/свят…