Този текст повече от две години беше нещо като класическият документ „Правила“, присъстващ в повечето сайтове из Интернет. Първо не акцентирах твърде много върху него, защото бях наясно, че никой не обича да чете правила, а и в зората на блоговете май неписаните правила бяха достатъчно подразбиращи се за да са ненужни писмените. В крайна сметка това беше мой личен проект – едва ли имаше нужда от официални декларации. С времето обаче такава нужда се появи…

Наложи се да напиша някакви правила. После бях сложил линк към него до всеки бутон Submit – не помогна. Никой не ги четеше. Все повече зачестяваха груби коментари, безсмислени такива, вероятно това е цената на дълго присъствал проект в Мрежата – става популярен, но и привлича всякакви хора. Първо се вързвах на коментарите, стараех се да не трия коментари, дори редактирах или преписвах такива, които не бяха написани грамотно или пък не бяха на кирилица. Това обаче рефлектира по обратен начин върху мен – с все по-занижени минимални претенции на авторите на коментарите към самите себе си. Коментарите на хора, чийто мнения ценях започнаха да намаляват, за сметка на такива, които не казваха нищо, но коментираха всеки втори пост, безцелно, без да носят някаква полезна информация или значимо мнение. С времето възпитах у себе си по-грубовато отношение към тези, които си го заслужаваха. Но и това ми носеше негативни емоции. Коментарите зачестяваха и достатъчно често като премахвах такива, които считах за ненужни, това предизвикваше паралелни дискусии по пощата ми, дори телефонни позвънявания, сякаш съм длъжен да давам трибуна някому.

Затова от няколко месеца обмислям да дефинирам нова, кратка и ясна политика за коментиране в този блог. Към нея води и линка Policy в header-а горе. Всъщност не е нова. Представлява синтезирана по-кратко и категорично старата. Пак не мога да накарам никой да я прочете и спазва, но аз смятам да го правя по-стриктно. Преразказана с две думи за мен тя ще означава, че коментарите ще се появяват под моите текстове само ако казват нещо стойностно, значимо или ново. Наличието на бройка коментари само по себе си няма значение и никога не е имало.

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

8 коментара

  1. Добре, с риск да наруша правилата ти:

    Не разбирам какъв е смисъла да дефинираш правила за коментиране на твоя блог. Например, схващам защо едни дискусионни форуми или пощенски списък печелят от правила – много потребители, силно вероятно някой да се държи неадекватно, вместо да му се обясняваш защо си го баннал му пращаш линк към правилата и не се занимаваш повече. Но какъв е смисъла от това в един блог? :)

    Не виждам причина защо трябва да обясняваш защо не си публикувал някой коментар, защо си затрил някой коментар или защо си променил някой коментар. Все пак това е твоя блог, а не някаква колективна медия за обмяна не мнения.

    Отговор

  2. Не виждам причина да имаш изобщо някакви правила за публикуване на коментари в блога си. Ще ти кажа и защо.

    Хората, които обикновено четат блогове като твоя, са, да речем, що годе културни и не пишат глупости. Те биха се съобразили с правилата, които напишеш, но всъщност и без тях биха се държали както трябва, както би направил всеки нормален човек, на който не му липсват първите седем години.

    Тия, които пишат глупости, расистки и обидни коментари пък са хора, които никога не биха прочели правилата за писане в блога, нито биха се съобразили с тях.

    Тъй, че единственият, за когото пишеш правила си самият ти, за да ти служат като ориентир кои коментари да триеш. А след като само ти се ползваш от тях защо ти е изобщо да ги пишеш? Просто трий коментарите, които смяташ, че са прекалено агресивни и толкова. От писането на правила реална полза няма, както си успял да забележиш вече.

    Нека ти дам и един съвет. Триенето на коментарите на агресивни простаци понякога ги предизвиква да постват още и още, да се заяждат и т.н. Аз самият имах двама (чудя се защо само два :) ) такива. Тъй че съветът ми е да не триеш обидните коментари – просто ги редактирай така, че да звучат глупаво. Така простакът разбира, че каквото и да напише можеш да го направиш смешен и спира.

    Отговор

  3. Простичък отговор, Стефане… Много хора не мислят като теб :-)

    Първият коментар след предходния пост беше написан на шльокавица от човек, признаващ си в прав текст, че дори не го е прочел освен по диагонал…

    Отговор

  4. Имам въпрос. Ако някой път прочета нещо твое и ми хареса, позволено ли е да споделя, че ми е харесало просто с едно „Браво“ или „Съгласен съм“, или това се счита за безсмислен и неподнасящ нова информация коментар и ще бъде изтрит?

    Съгласен съм с първите четири параграфа от коментара на Longanlon и бих добавил, че според мен интелигентните ти читатели заслужават просто една молба, а не заповед.

    Отговор

  5. Първото браво или хайде второто да речем, че са ОК. Но какъв е смисъла от следващи?… ;-) Не искам да деля хората на интелигентни или неинтелигентни. Нека го кажа по друг начин – любимите ми читатели нямат нужда нито от правила, нито от молба :-)

    Отговор

  6. Знам, че блога ти не е форум, но ми се струва добра идея за коментари под правилата. Да заформим дискусия какво е удачно и какво не при коментирането. Малко неадекватна е идеята ми в предвид отношението ти относно блога ти, ама реших да предложа все пак.

    Отговор

  7. Не, благодаря! Някъде другаде, моля! :-) Освен това такива дискусии вече са водени много – има и резултати от тях, систематизирани при това…

    Отговор

  8. Респект! Аз отдавна отлагам подобно събиране на нещата при мен. Ти явно доста си го обмислил и е станало готино.

    Най-важното е не дали ще има просташки или безсмислени коментари или не, а това, че с блога си градиш културата около себе си. Естествено, че трябва да подредиш приоритетите си в това и да си съставяш правила. Които при нужда сам да престъпяш, но другите да следват.

    Не е важно, че било ненужно да има правила — който няма нужда, да не си пише при него правила! Важното е, че с целия си сайт градиш нагласа около себе си в уеб. А важното е точно граденето на нагласа и изработването на нова и нова уеб-култура.

    Пожелавам ти сега и да не ти пречи мрънкането за правилата, което сто на сто ще се появи. Винаги има хора, дето мрънкат и „знаят по-добре“. Чудо голямо ;) Аз лично се радвам, че твоето място остава от приятните за гостуване. От работещите по запазване на това романтично интернет-усещане, за което говориш понякога с лека носталгия. В блог като твоя такава носталгия определено няма ;)

    Отговор

Ако искате да споделите нещо