Определено предишният пост не бе най-приятното нещо, което съм писал в живота си. За мнозина то може и да изглежда като черен PR, за други че всъщност им правим обратна услуга, хвърляйки името им в пространството, за трети форма на яд или злоба. Казано простичко обаче, това всъщност не бе нищо друго освен истината. Общността разказа истината. Общността трябваше да направи това – коментарите от там нататък остават за всеки поотделно – без значение дали ще има ефект или не – без значение колко е неприятно за да може да съществува и да оцелява една общност, която е избрала за своя основа доверието между хората тя трябва да е в състояние да го пази и да го цени.

Днес Virtual Card Services платиха дължимата от тях сума. Бордерото ще бъде публикувано всеки момент на сайта на openfest.org. VCS са уведомени, че ако имат свое официално изявление по повода, то също ще бъде публикувано там без редакторска намеса, но засега такова не е получено.

Истината е, че вече тези пари не са критично нужни, защото се справихме някак си и без тях. Има няколко мнения, че трябва да ги върнем, за да не се приемат като изкупление на вина или за получени чрез натиск. Организаторите ще решат как да постъпят така или иначе, но всъщност натиск не е оказван, истината не е натиск, истината е начин общността да се съхрани такава каквато е и когато е нужно да действа решително. Вина не може да се плати с индулгенции. Както казах преди малко в личен разговор с Бисер Димитров ако VCS иска да изчисти отношенията си с общността, то това е в ръцете на VCS, а не в ръцете на общността. Общността просто се самозащити и го направи добре. Да кажеш истината не е крайна мярка – така се гради доверие, дори когато споделяш и неприятни факти.

Дано занапред това остане като поука, че тази общност не е за подценяване и е жива, емоционална и принципна. Че не е за подценяване силата на няколко блогъра, няколко сайта и Интернет, в момента Google вади на първо място този скандал, който плъзна за броени часове. Че юридическата сила на договорите и писаните споразумения е нещо полезно, но че преди това е добрата воля и честната дума, която е по-важна от всеки написан договор.

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

Един коментар

  1. Йовко, въпросният господин (Б. Димитров) е чистокръвен мошеник, един от големите в България. Той собственоръчно разтуря и разпродаде пловдивските „Пишещи машини“. По-добре без спонсори, ако ще са такива :) Успех

    Отговор

Ако искате да споделите нещо