Deep blue valve

За разлика от кошмарния понеделник вчера, когато излязох от офиса в 21:30 и продължих в къщи до един и половина след полунощ, днес денят беше оптимистичен и ведър. Вярно, че сутринта се занесох в офиса час по-рано от обичайното, но последвалата целодневна среща-workshop при клиента мина добре. Дори в някакъв смисъл надхвърли очакванията или поне свали 3-4 камъка от вратовете ни – поне моят и този на Жоро.

Остатъка от деня някак си решихме единодушно да го измързелуваме на база готината среща и се забавлявахме с FZ3-то на Владо, което преди малко му връчих чисто и неопетнено. Вечеряхме заедно с него в West. Тази пицария май взе, че ми хареса.

Днес следобед Тони ми изпрати новото си парче Deep blue valve, което си оставих за вечерта и току-що чух няколко пъти. Предполагам, че трябва да е малко тъжно, малко с аромат на бърбън (без лед), малко като докосване с вкус на ноктюрно. Всъщност ако затворя очи със сигурност бих си представил сенки. Почти бих доловил стъпките им и скърцане на врата, през която излизат от стаята. Но в същия ритъм някоя от тях се материализира, с вкус на нежна кожа, с докосване с цвят на нощ… и, разбира се, аромат на бърбън от чашата, разлята по паркета на пода… Което няма как да е тъжно…

С последния уикенд започнах да изплувам от омагьосаното си ежедневно темпо. Още ми е трудно да спя повече от пет часа на денонощие – събуждам се вечер и се боря с мислите си и възглавницата, но удоволствието да си жив, да очакваш, да се пробуждаш е неописуемо… Почти като да си изпълнен с надежда – нещо като импулс за прераждане.

След четвърт час започва първия ден на декември.