Ами трудно се преразказва концерт, особено този. Трябва човек да е там за да види какво се случва, когато Depeche подхванат Personal Jesus или пък как спряха да пеят съвсем на Enjoy The Silence, защото публиката не им даде думата… Великолепен концерт, който дори кебапчетата и поредната отвратителна организация не успя да развали.

И понеже съм си смахнат по едно време на концерта се замислих, че там на стадиона се кефят и подскачат 35 хиляди пирати, че този концерт е толкова хубав, голям и продаден изцяло именно заради пиратството в България. И то не толкова мизерното днешно пиратство, отколкото мащабното от близкото минало.

За първи път се сблъсках с Depeche Mode преди много години в гимназията („Never Let Me Down Again“) и си потърсих нещо тяхно. Тогава в Пловдив опциите ми да си намеря бяха три – презапис от някой приятел (това използвахме непознатите за днешното поколение аудио-касети), презапис в черното студио в Капана, купена касетка от Unison (или другите подобни – уж официални – продавачи на музика). Не – не ми казвайте, че унисонската измислена цветна обложка плюс хвърчащо листче с описче на песните на матричен принтер е легално издадена музика. Имам доста такива касети от тогава… Да имах и опцията да си купя (трудно и с много чакане) албум от чужбина за 40-60 германски марки, което no way да се случи при ученическата или студентската ми стипендия тогава.

За да слушам любимата си музика и да бъда меломан, нещо което ми бе хоби тогава, означаваше да бъда пират. Да – аз бях само консуматор на изпиратствана музика и както всичките ми хобита това единствено харчеше парите ми, а аз не печелех нищо освен удоволствието от музиката. Вярно е, че хранех тези, които правеха нелегален бизнес с музика, но къде беше моят избор? Освен абсурдната опция да спра да слушам музика? Говоря за ученическите си години, когато все още в България нямаше Интернет.

Истината е, че няма правила, закони или други глупости, които да могат да регулират нещо, което е ситуирано накриво. Хората имат своите нужди и разбирания и ги напасват спрямо обстановката. Никой няма да спре да слуша музика, само защото тя не се продава в неговата държава или някой идиот я продава на ненормална цена спрямо неговия житейски статус или издателят решил, че няма интерес да тиражира нещо, което не е масово и продаваемо.

Да, по същото време по подобни причини (и още една шепа други) беше абсурд на българска сцена да се появяват групи от световна величина както днес. Също истина е обаче и че ако тези хора вчера не бяха захранвани от пиратските си записи, когато Depeche изгряваха, може би вчера стадион Локомотив щеше да има далеч по-скромен look & feel. Защото не Нова генерация (дълбок поклон за тях и паметта на Митко Воев), а именно онези пиратски презаписи бяха подгряли хората по стадиона.

Вчера, оглеждайки се из лицата наоколо, и като изключим известния процент тийнейджъри, повечето бяха хора на възраст между 20 и 35 години и понеже аз съм в същия възрастов диапазон това означава, че повечето наоколо са се запознали с Depeche по някои от гореизброените начини като мен – т.е. и те са били някога пирати и навярно все още са – пазейки пиратските си записи на любимата си група – и никаква си Саня, агент БОП или Заки взети заедно не могат да ги накарат да се разделят с тях, заради спомените, емоциите, носталгията – заради едни човешки причини, с които колкото и закона да е в противоречие, сърцето на тези хора е в синхрон. А защо съществуват закони и правила, които не са в синхрон със сърцата и душевността на хората е една друга тема. Причина, поради която, често законите биват променяни, между впрочем – даже причина за революции понякога – огледайте историята…

Всъщност мразя думата пират – тя е още един инструмент на акулите от бизнеса да приравнят меломанщината с превземането на абордаж на кораби. За да могат да размахват по-големи плашила, да пишат по-страшни закони и да крякат по-големи глупости из медиите.

Ето и пример от чужбина в UK вече ще арестуват IT експерти, защото ползвали инструментариума на кракерите. Браво! Сега по света, очаквайте скоро и в България поредния идиот да възприеме добрите европейски практики…

Истината е, че те всъщност са слабата страна, защото човечеството още не познава случай, в който нечии бизнес-интереси да могат да променят хода на еволюцията. Няма чак толкова мащабен бизнес за щастие. А у нас продавачите на музика са на нивото на продавачите на картофи на пазара – продават бройки, които държат да могат да пипнат, претеглят, преброят – с което са фундаментално неадекватни на времето и ситуацията. Колкото и да не им се иска, хората продаващи музика в България, трябва освен да експлоатират контактите си в чужбина и висшите политически кръгове у нас, да се замислят и за нови бизнес-модели, чрез които да влязат в крак с времето си, защото то определено няма да се равнява с тях.

На всичко отгоре моделите вече са ясни и очеизвадни – iTunes.com, magnatune.com, много много други… Където музиката е достъпна веднага, струва жълти стотинки и се продава толкова много пъти, колкото реално хората поискат да я купят…. Защото музиката не може да се продава като картофите. Простичко е.

Да, има проблем – и той е, че когато започнеш да продаваш по модела iTunes изобщо не е нужно да го правиш от България, която няма как да не прави местните продавачи ревниви. На практика ще се получи така, че техните компании-майки, които представляват ще им изпапкат хлебеца, но горчивата истина е, че нямат избор. И ако не спрат да се чешат там дето не ги сърби и не помислят в посоката, в която трябва ще се сбогуват с бизнеса по-скоро отколкото очакват – и то не заради пиратите. Много скоро никой няма да си купува музика на материален носител като CD-то, така както почти никой не помни вече виниловите плочи.

Но, какво пък, на сергиите по пазара винаги ще има нужда от продавачи на картофи…

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

6 коментара

  1. Йовко, 2 неща с които не съм съгласен: 1) Цените на легалната музика у нас не се определят от т.нар. официални представители а от представяните – международната аудио мафия, на която не и дреме дали тук се развива поколение ограбено от музикални ценности. Важно е само марото. Виж, нарко мафията подхожда по друг начин. Ако сравниш цените на хероина в Сиатъл и Столипиново ще видиш, че хората си се подчиняват на пазарните принципи. Ако продаваха на Сиатълски цени Столипиново щеше да е в крепко нарко-фрии здраве.
    2) iTunes и ITMS се подчиняват на законите на гореспомената мафия: ако живееш във Франция не можеш да закупиш легално парче от ITMS-USA или ITMS-UK именно за да изядеш марото на посредника, на импресариото. Което ме прави абсолютен скептик дали в следващите 10 години ще има iTMS-BG.
    Но между нас казано, именно тази мафия никога няма да ме накара да се почувствам престъпник – като закупя албум на DM, RHCP, който и да е последният джоб, в който ще ми влезнат левчетата е този на М. Гор. Дори големите групи подписват договори от типа „фиксиран хонорар, независимо от продажбите, парите влизат при продуцента“. Е, аз ли точно да го храня продуцента? Като той дори не се е помъчил да провери колко ми е покупателната способност?

    Отговор

  2. Абсолютно си прав! И то защото еволюцията е бавен процес и ще е така докато iTunes и т.н. е само плаха крачка, защото да не се лъжем колкото и революционно да изглежда понякога, това си е нищо повече от опипване на почвата. След време или ще стоплят, че между музиката и картофите има фундаментална разлика и тя е че картофа се консумира веднъж и завинаги, а музиката не – и моделите няма как да са еднакви за двете – или просто ще видят, че не е толкова страшно. Защото iTunes и подобни все още продават музиката като картофи за разлика от magnatune.com например…

    Иначе и аз не съм оптимист за скорошно размърдване на мозъци у нас. Истинските пирати са тези дето викат дръжте крадеца – у тях не се забелязват към момента дори наченки на креативно мислене – те само копират (вероятно легално) закостенелите идеи на „международната аудио мафия“, както сполучливо ги наричаш…

    Отговор

  3. Този пост ме върна към моя спомен за Depeche Mode и по-точно картината, която изниква в съзнанието ми, като чуя за тях – краят на клипа на „Enjoy the silence“ – цветовете, природата и „кралят“, и мелодията, разбира се. Иначе като цяло стилът им е малко твърд за мен (въпреки, че зависи в какво състояние съм), но уважавам всяко стойностно нещо, от което „се разпръсква“ талант, като творчеството на Depeche Mode. Спомних си и за моята „унисонска“ касетка на групата, която подарих на една съученичка, тъй като тя ги харесваше повече от мен; и за видео-касетките, на които записвах песни от музикалните телевизионни програми в тийнеиджърските си години. Това са „спомените, емоциите, носталгията – човешките причини, с които колкото и закона да е в противоречие, сърцето на хората е в синхрон“ (предполагам, че ще проявиш разбиране към малката парафраза, която съм направила). И въпреки тях, считам, че нелегалната продажба на авторския продукт, какъвто е музикалното творчество на която и да е група, не е редна и е най-малкото оскърбителна за авторите. А за да имаме финансовата възможност да си купуваме оригинална музика, е необходимо наличието на механизми (свързани с икономиката, социалната политика, вдигането на жизнения стандарт на хората и др. такива глобални „неща“).

    Отговор

  4. Не е редна – спор няма! Не е и законно – и за това не споря! Но за оскърбителното не съм съгласен. Това за творците би следвало да означава, че музиката им се харесва и хората я търсят, а това никак не ми идва оскърбително.

    Далеч съм от мисълта да поощрявам пиратството, но да ми говорят глупости, че пиратството еднозначно е проблем могат само или пълни идиоти или заинтересувани лица – отделно, че борбата срещу него в БГ не е адекватна. Нужно е мислене, което никой не влага, защото не иска, а не защото не може – и това е грехът на слепите овчари, но то ще им се върне тъпкано…

    Отговор

  5. Винаги с комикс тезите звучат по-убедително.

    Отговор

  6. Вчера гледах ей тази статия на avtora.com: Селин Дион и Pearl Jam с най-високи приходи от концерти за 2006 г.

    Оставяме на страна Селин Дион (маркетинговата машина при нея е ОГРОМНА, да не споменавам колко голяма е целевата група, км която се обръща) и се съсредоточаваме на Pearl Jam. Pearl Jam, които пускат свои песни за FREE download. Pearl Jam, които отказаха да работят с официалните промоутъри в Щатите, защото товарели цените на билетите. Pearl Jam, които САМИ си организират концертите. И то не в официалните концертни зали, а по знайни и незнайни местенца – защото големите зали имат договори за ексклузивност с промоутърите и не допускат изяви, които не са ‘минали’ през тях.

    Ииих, да му се не види, как пък тогава тази група успява да е на второ място по приходи от концерти? Дали пък техният модел на работа не е успешен и печеливш? Все пак за $2,293,052 говорим!

    А по темата – стар new wave съм, един от първите, дето се разхождаше с черни гарвански дрехи и щръкнала във всички посоки коса из София. Depeche са най-близкото до „най-най-любима група от детските години“, което някога съм имала… И толкова ми е болно, че не можах да ида на концерта. Нищо, догодина :-)

    Отговор

Ако искате да споделите нещо