Depeche Mode Live в София – невероятно преживяване и разни пиратски мисли

Default featured image
ИТ и интернет експерт, инженер, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Основател на OpenFest, съосновател на Trakia.Tech, няколко технологични компании и сайта за независима журналистика „Тоест“. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

Вашият коментар

Коментирате като гост.

  1. Йовко, 2 неща с които не съм съгласен: 1) Цените на легалната музика у нас не се определят от т.нар. официални представители а от представяните – международната аудио мафия, на която не и дреме дали тук се развива поколение ограбено от музикални ценности. Важно е само марото. Виж, нарко мафията подхожда по друг начин. Ако сравниш цените на хероина в Сиатъл и Столипиново ще видиш, че хората си се подчиняват на пазарните принципи. Ако продаваха на Сиатълски цени Столипиново щеше да е в крепко нарко-фрии здраве.
    2) iTunes и ITMS се подчиняват на законите на гореспомената мафия: ако живееш във Франция не можеш да закупиш легално парче от ITMS-USA или ITMS-UK именно за да изядеш марото на посредника, на импресариото. Което ме прави абсолютен скептик дали в следващите 10 години ще има iTMS-BG.
    Но между нас казано, именно тази мафия никога няма да ме накара да се почувствам престъпник – като закупя албум на DM, RHCP, който и да е последният джоб, в който ще ми влезнат левчетата е този на М. Гор. Дори големите групи подписват договори от типа „фиксиран хонорар, независимо от продажбите, парите влизат при продуцента“. Е, аз ли точно да го храня продуцента? Като той дори не се е помъчил да провери колко ми е покупателната способност?

  2. Абсолютно си прав! И то защото еволюцията е бавен процес и ще е така докато iTunes и т.н. е само плаха крачка, защото да не се лъжем колкото и революционно да изглежда понякога, това си е нищо повече от опипване на почвата. След време или ще стоплят, че между музиката и картофите има фундаментална разлика и тя е че картофа се консумира веднъж и завинаги, а музиката не – и моделите няма как да са еднакви за двете – или просто ще видят, че не е толкова страшно. Защото iTunes и подобни все още продават музиката като картофи за разлика от magnatune.com например…

    Иначе и аз не съм оптимист за скорошно размърдване на мозъци у нас. Истинските пирати са тези дето викат дръжте крадеца – у тях не се забелязват към момента дори наченки на креативно мислене – те само копират (вероятно легално) закостенелите идеи на „международната аудио мафия“, както сполучливо ги наричаш…

  3. Този пост ме върна към моя спомен за Depeche Mode и по-точно картината, която изниква в съзнанието ми, като чуя за тях – краят на клипа на „Enjoy the silence“ – цветовете, природата и „кралят“, и мелодията, разбира се. Иначе като цяло стилът им е малко твърд за мен (въпреки, че зависи в какво състояние съм), но уважавам всяко стойностно нещо, от което „се разпръсква“ талант, като творчеството на Depeche Mode. Спомних си и за моята „унисонска“ касетка на групата, която подарих на една съученичка, тъй като тя ги харесваше повече от мен; и за видео-касетките, на които записвах песни от музикалните телевизионни програми в тийнеиджърските си години. Това са „спомените, емоциите, носталгията – човешките причини, с които колкото и закона да е в противоречие, сърцето на хората е в синхрон“ (предполагам, че ще проявиш разбиране към малката парафраза, която съм направила). И въпреки тях, считам, че нелегалната продажба на авторския продукт, какъвто е музикалното творчество на която и да е група, не е редна и е най-малкото оскърбителна за авторите. А за да имаме финансовата възможност да си купуваме оригинална музика, е необходимо наличието на механизми (свързани с икономиката, социалната политика, вдигането на жизнения стандарт на хората и др. такива глобални „неща“).

  4. Не е редна – спор няма! Не е и законно – и за това не споря! Но за оскърбителното не съм съгласен. Това за творците би следвало да означава, че музиката им се харесва и хората я търсят, а това никак не ми идва оскърбително.

    Далеч съм от мисълта да поощрявам пиратството, но да ми говорят глупости, че пиратството еднозначно е проблем могат само или пълни идиоти или заинтересувани лица – отделно, че борбата срещу него в БГ не е адекватна. Нужно е мислене, което никой не влага, защото не иска, а не защото не може – и това е грехът на слепите овчари, но то ще им се върне тъпкано…

  5. Вчера гледах ей тази статия на avtora.com: Селин Дион и Pearl Jam с най-високи приходи от концерти за 2006 г.

    Оставяме на страна Селин Дион (маркетинговата машина при нея е ОГРОМНА, да не споменавам колко голяма е целевата група, км която се обръща) и се съсредоточаваме на Pearl Jam. Pearl Jam, които пускат свои песни за FREE download. Pearl Jam, които отказаха да работят с официалните промоутъри в Щатите, защото товарели цените на билетите. Pearl Jam, които САМИ си организират концертите. И то не в официалните концертни зали, а по знайни и незнайни местенца – защото големите зали имат договори за ексклузивност с промоутърите и не допускат изяви, които не са ‘минали’ през тях.

    Ииих, да му се не види, как пък тогава тази група успява да е на второ място по приходи от концерти? Дали пък техният модел на работа не е успешен и печеливш? Все пак за $2,293,052 говорим!

    А по темата – стар new wave съм, един от първите, дето се разхождаше с черни гарвански дрехи и щръкнала във всички посоки коса из София. Depeche са най-близкото до „най-най-любима група от детските години“, което някога съм имала… И толкова ми е болно, че не можах да ида на концерта. Нищо, догодина :-)

Read Next

Sliding Sidebar

Архиви

Бюлетин

Получавайте новите публикации всяка събота сутрин по електронна поща: