Имам един приятел, с който споделяме едни и същи пролетни алергии. Едно време аз бях по-тежкият случай, напоследък той е много по-тъжната гледка. През зимата неговото семейство се топли на дърва. Той казва, че няма по-хубава топлина от тази, която отдават дървата. Вероятно е така. Когато имам възможност да отседна в хотел с камина или на гости на приятели в някоя вила, оценявам удоволствието от живия огън в стаята.

Но… къде е връзката между алергиите и дървата? За съжаление доста пряка. И не само дървата, а и въглищата или нафтата, които за жалост все още много хора продължават за използват за отопление през зимата. Не – не само за едно или друго барбекю или купон край камината, а цял сезон, който в България не е много кратък. В резултат на това, във въздуха който дишаме, витаят така наречените фини прахови частици (ФПЧ), които са сред обичайните заподозрени за астма, алергии и дори рак. И не – този път основният виновник изненадващо не е индустрията – ние сме – тези, които се топлят на дърва и въглища, автомобилите ни – особено старите, особено дизеловите и тези без катализатори. Битовото отопление е виновно за 59% от ФПЧ във въздуха, който дишаме в България. Ако не ви се чете много по темата, прочетете поне тази статия – достатъчно кратка и актуална е.

Преди по-малко от месец някак тихо, покрай паметника със светещи очи и гръцката криза, мина новината, че ЕК ще заведе дело срещу България заради трайно мръсния въздух у нас. И за съжаление основното, което се акцентираше в тези новини бе, че евентуално ни чакат солени глоби или пък „успокоението“, че ще ни съдят заедно с Белгия. В интерес на истината проблемът е общоевропейски и повече от дузина европейски държави са с процедури за нарушения, но това съвсем не е успокояващо, още повече, че Белгия определно далеч по-безболезнено от нас ще преглътне глобите.

Най-важният въпрос не е до процедурите или парите, а за здравето ни. Живеем в 21 век, хората в градовете вече са твърде много, за да продължаваме да се топлим на дърва и въглища. „Ароматът“ на пушек чак може да се вкуси през зимата – и то в уж модерни градове като София и Пловдив. Иначе се тревожим за пожар около Чернобил или риба, внесена от Япония, а в същия момент се задушаваме сами в собствен прах – някои от бедност, други по инерция, а трети от незнание. Ако поне последните две групи направят нещо, тези 59% могат поне да намалеят, а оттам и в някаква степен болестите, свързани с това.

Наистина иде реч за здраве – нашето, на децата, на всички. И тук класическото оправдание нека първо се оправят с индустрията или пък с комшиите, не върши много работа. Защото тези 59% замърсяване са в твоите/нашите ръце. Според статистиката 80% от българите дишаме замърсен с ФПЧ въздух (два до три пъти над средните за Европа нива). И не са толкова много глобалните проблеми, решението на които да е в ръцете на обикновените хора.

Общините често са мудни, некомпететни и неадекватни, правителствата също, но ако не започнем да намаляваме и спираме проклетите дърва, въглища и дизел и чакаме вълшебно решение „отгоре“, ще продължим да кихаме, кашляме, да се задъхваме и да умираме все повече. Първата стъпка е всеки да се замисли как да спре или поне намали своята вноска прах, а втората – да започне да прави нещо реално още от днес, от утре и от тази зима.

Само няколко базови идеи:

  • Спрете камината (освен за празнични поводи), нафтовите печки и тези на дърва и въглища. Заменете ги с електричество, климатици, газово, слънчево отопление, каквото и да е друго е по-добре. Дори ТЕЦ – те също замърсяват с ФПЧ, но по-малко.
  • Сменете най-накрая 15-20-годишната си кола. Особено ако е дизелова. Тя освен вредна, вероятно вече е и опасна. Дори пак да вземете стара – примерно на 7 години – ще сте намалили вредата, която причинявате с нея в пъти.
  • Изолирайте жилището си. Топлоизолациите помагат много и за сметката за ток.
  • Сменете старите дограми.
  • Посадете някое и друго дърво наоколо.

Да – всичко по-горе струва пари, и то не малко. Но пък здравето все още е безценно или поне много по-скъпо. А малките стъпки, предприети от много хора водят до големите промени.

10 коментара по “Прах

  1. А защо когато векове нашите деди са се топлели само на дърва, алергиите са били стотици пъти по-малко?

  2. Алергиите не се причиняват само от прах, но това оказва сериозна тежест. А векове наред хората са се топлели на дърва, но са живеели много по-малко концентрирано. Сега се компресираме много в градовете. Например Пловдив след Освобождението няма и 35 хиляди души. Век и четвърт по-късно са 350 хиляди. Едно е село от 70-100 къщи да се топли на дърва, друго е многохиляден град. Допълнително понеже дървата заемат много място, се ползват въглища, а те са още по-голям проблем от дървата.

  3. Прав си за концентрацията, но и Георги има право. Аз като дете изкарвах всичките ваканции в Шабла, при баба и дядо. Помня много добре „миризмата на зима“, там концентрацията частици беше явно доста плътна, защото много често прясно навалелият сняг, на сутринта имаше черни следи от въглищата, които хората горят. И все пак, хората не страдаха от астми. ТЕЦ-овете, за разлика от сега също работеха на пълна пара. Не мисля, че проблема се свежда до горенето на дърва и въглища… В градовете не са толкова много хората, които горят дърва и въглища, особено през последните горини. Преди време (татовото време) бяха доста повече. Сега хората ползват ел. печки и климатици за утопление… масово. Освен това поста ти започва с пролетните алегии… а през пролетта не се гори толкова много. Имаш ли такива алергии и зимата, когато концентрацията на частици е с пъти по-голяма?

  4. Хайде да четем внимателно тезите си, преди да ги обсъждаме, моля! Темата не е за алергиите или астмата, те са само акцент. Темата е за замърсяването на въздуха и то не с какво да е, а с ФПЧ. И никъде не пиша, че те са главен причинител (може и да са, но не е това повод за текста ми), а че са сред „обичайните заподозрени“, които влошават положението на хора със здравословни проблеми – и най вече тези с астма, алергии, респираторни заболявания, дори рак. Лекарите го твърдят – не аз. Със сигурност и други неща от съвремието ни натежават в тази посока, но аз обсъждам ФПЧ.

    А хората, които използват дърва и въглища в градовете са много. Дали са се увеличили или намалили, и какви са личните ни впечатления е едно, но изследванията показват, че проблемът е голям и има какво още да се направи. Индустрията е редуцирала ФПЧ няколко пъти вече в последните години. Но към днешна дата 60% от ФПЧ във въздуха, който дишаме идват от битовото отопление (цитирам изследване горе, а и не е единственото, което показва това). Това е размера на проблема и повод за горния текст.

  5. Определено нямах за цел да те засегна, за това пуснах втория коментар (който за съжаление не одобри), в който исках да уточня гледната си точка. Няма смисъл да пиша всичко отново. А относно това какво казват докторите, аз съм много подозрителен. Те говорят само това, което им се казва да говорят и повтарят като папагали. Те и зъболекарите казват, че пастите за зъби с флуор са най-полезните, но статистиките показавт друго.

  6. Не съм се засегнал. Просто винаги искам да държа дискусията във фокуса и, а твоите коментари я изместват към друг проблем (храните, консервантите и т.н. – писал съм също за тях преди време). Това също е важен проблем и даже съм съгласен с повечето от това, което си написал, но то не е по тази тема и за тук.

    Не съм съгласен с отношението ти към докторите и изследванията, обаче. Всеки сам преценява на какво да вярва, и за какво да е подозрителен, но да има натрупвания с данни за едно или друго, което да се оспорва с лични впечатления или наблюдения е повече емоционален, отколкото рационален подход. А аз съм фен на рациото.

  7. Има много истина в тезата за ФПЧ и взаимовръзката с отоплението и автомобилите. Обаче имам някакво чувство, че те са много по-малко от щетите, които се нанасят от общата запрашеност на града – строителство, непочистени улици, незатревени открити площи с пръст и т.н. и т.н. Това, което вали всеки ден (дори през лятото – където няма пушещи комини), има много малко общо с дизеловите автомобили. Това е облакът от прах, който вдигаме всеки ден около нас. Борбата с него е много по-тежка от тази с печките – стационарни или мобилни. Тук си трябва много методичен подход и ефект има само от прилагането му дълго време. Прахта, в която е потънала столицата, не е от вчера и слоят става все по-дебел. Вместо да садим дърво по-добре да излезнем с маркуча да измием, да затревим или покрием откритите площи. Да контролираме строителните инициативи е далеч извън областта ни на влияние. Вие чулили сте са глобен шофьор на камион с кални гуми в БГ – аз не съм!

  8. Да, и това помага и е важно, но аз бих казал не „вместо да садим дърво“, а освен това да посадим дърво, можем и още нещо…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *