DVD носители

От известно време гледам много подозрително единия вид подложки, които използвам за архивиране. Обикновено пазя архивите си на два вида медии, като едното копие е под ръка някъде наблизо под бюрото ми, а до второто (което съхранявам на място извън къщи) се допитвам само ако първото по някаква причина не се чете. Всъщност именно второто копие е на подложка, на която държа да се доверявам повече. А първото записвам на по-всекидневен носител. Идеята второто копие да не бъде ползвано освен при нужда е, че всъщност всяко вадене и слагане на носителя в кутийката предизвиква микропукнатини (особено с времето на стареене на пластмасата), което може да предизвика проблемно прочитане. Особено вредни са навиците на някои хора да вадят DVD-тата и CD-тата си с опъване, равносилно на отскубване от кутийката, докато всъщност е нужно центърът на кутийката да се натисне добре за да може диска да се извади без усилие. Както и да е…

От няколко години използвам за доверен носител EMTEC DVD+R GOLD, който теоретично е предвиден за архиви. От последните десет диска обаче цели 4 не издържаха верификацията, която задължително правя при запис на архивно DVD. При чувствително по-високата цена на този носител, 40% брак никак не ми се понрави като резултат… Дори заподозрях записващото устройство, макар и да е съвсем ново и след третата бракувана подложка използвах старото си външно. Там именно не издържа теста и четвъртия бракуван носител.

Беше ясно, че ще си търся друга предпочитана подложка, явно EMTEC бяха сменили доставчика си и текущата партида от която съм купил носители е зле. Всъщност друг малко известен факт е, че в наши дни марката носител, под която се продава едно DVD или CD на практика не означава нищо. Няма производител на медии, който да се казва Imation или Memorex примерно. Тези брандове (и доста други) аутсорсват производството на Ritek, Ricoh, Moser Baer или други доставчици, които правят медии с различна читавост, цена и т.н.

За да разбере човек какъв реално е носителят трябва да разполага с бройка от него, на която да провери Media ID-то като го постави в устройството си и ползва софтуер, който може да провери въпросното Media ID, изчитайки го от носителя. Различни софтуерни приложения за запис го правят – популярното Nero примерно… Под Linux става с dvd+rw-tools, под Mac OS X (от Tiger нагоре) командата drutil status в Terminal го показва, а за Windows разни инструментчета като DVD Identifier вършели работа.

Проверих Media ID-то на въпросните златни EMTEC и както предполагах това ID не съответстваше на нищо, на което да продължа да вярвам. Проблемът е обаче с какво да го подменя… За съжаление никой не продава Taiyo Yuden в България. (Бел. авт.: Оказа се, че Plesio продавали… Виж коментарите по-долу…) Не съм открил и сайт, който да доставя за България. Реално използвам не повече от 15-20 носителя годишно, така че и по-висока цена е ОК.

Днес напазарувах от Metro два вида носители TDK DVD+R, които се оказаха средна хубост индийски Moser Baer и които определено не стават за нищо повече от ежедневна подложка (Princo и за това не стават) и Verbatim DVD+R, при които горе-долу може да се вярва на бранда, че подбира производителите си – в моят случай подложките се оказаха с идентификатор MCC 004, което означава едни от най-добрите носители на Mitsubishi Chemicals. Съжалявам, че не взех за проба и Maxell, но бях попадал на fake такива преди и някак не се престраших… Ако не намеря нещо по-добро – Verbatim е нещо, което досега не ме е подвеждало и на което засега изглежда ще се доверя и за архиви.

Иначе добри ресурси за справка кой носител какъв е всъщност са този и този. Опресняват се доста често и информацията е актуална, а втория сайт има и приличен инструмент за търсене.