От известно време гледам много подозрително единия вид подложки, които използвам за архивиране. Обикновено пазя архивите си на два вида медии, като едното копие е под ръка някъде наблизо под бюрото ми, а до второто (което съхранявам на място извън къщи) се допитвам само ако първото по някаква причина не се чете. Всъщност именно второто копие е на подложка, на която държа да се доверявам повече. А първото записвам на по-всекидневен носител. Идеята второто копие да не бъде ползвано освен при нужда е, че всъщност всяко вадене и слагане на носителя в кутийката предизвиква микропукнатини (особено с времето на стареене на пластмасата), което може да предизвика проблемно прочитане. Особено вредни са навиците на някои хора да вадят DVD-тата и CD-тата си с опъване, равносилно на отскубване от кутийката, докато всъщност е нужно центърът на кутийката да се натисне добре за да може диска да се извади без усилие. Както и да е…

От няколко години използвам за доверен носител EMTEC DVD+R GOLD, който теоретично е предвиден за архиви. От последните десет диска обаче цели 4 не издържаха верификацията, която задължително правя при запис на архивно DVD. При чувствително по-високата цена на този носител, 40% брак никак не ми се понрави като резултат… Дори заподозрях записващото устройство, макар и да е съвсем ново и след третата бракувана подложка използвах старото си външно. Там именно не издържа теста и четвъртия бракуван носител.

Беше ясно, че ще си търся друга предпочитана подложка, явно EMTEC бяха сменили доставчика си и текущата партида от която съм купил носители е зле. Всъщност друг малко известен факт е, че в наши дни марката носител, под която се продава едно DVD или CD на практика не означава нищо. Няма производител на медии, който да се казва Imation или Memorex примерно. Тези брандове (и доста други) аутсорсват производството на Ritek, Ricoh, Moser Baer или други доставчици, които правят медии с различна читавост, цена и т.н.

За да разбере човек какъв реално е носителят трябва да разполага с бройка от него, на която да провери Media ID-то като го постави в устройството си и ползва софтуер, който може да провери въпросното Media ID, изчитайки го от носителя. Различни софтуерни приложения за запис го правят – популярното Nero примерно… Под Linux става с dvd+rw-tools, под Mac OS X (от Tiger нагоре) командата drutil status в Terminal го показва, а за Windows разни инструментчета като DVD Identifier вършели работа.

Проверих Media ID-то на въпросните златни EMTEC и както предполагах това ID не съответстваше на нищо, на което да продължа да вярвам. Проблемът е обаче с какво да го подменя… За съжаление никой не продава Taiyo Yuden в България. (Бел. авт.: Оказа се, че Plesio продавали… Виж коментарите по-долу…) Не съм открил и сайт, който да доставя за България. Реално използвам не повече от 15-20 носителя годишно, така че и по-висока цена е ОК.

Днес напазарувах от Metro два вида носители TDK DVD+R, които се оказаха средна хубост индийски Moser Baer и които определено не стават за нищо повече от ежедневна подложка (Princo и за това не стават) и Verbatim DVD+R, при които горе-долу може да се вярва на бранда, че подбира производителите си – в моят случай подложките се оказаха с идентификатор MCC 004, което означава едни от най-добрите носители на Mitsubishi Chemicals. Съжалявам, че не взех за проба и Maxell, но бях попадал на fake такива преди и някак не се престраших… Ако не намеря нещо по-добро – Verbatim е нещо, което досега не ме е подвеждало и на което засега изглежда ще се доверя и за архиви.

Иначе добри ресурси за справка кой носител какъв е всъщност са този и този. Опресняват се доста често и информацията е актуална, а втория сайт има и приличен инструмент за търсене.

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

22 коментара

  1. От много време насам се доверявам изключително на Verbatim – техните CDs и DVD+Rs от типа Crystal+AZO са доста добри – не съм проверявал кодовете им, но от лични впечатления – каквото се запише на Verbatim (могат да бъдат познати в 99% от случаите и по зеленикавия цвят на записващата страна на диска, много характерна) може да бъде прочетено от почти всичко. Май не съм срещал по-добри дискове от тях, засега…

    EMTEC = BASF = би трябвало да са доста добри, но може би и те вече не са, каквото бяха…

    Btw, знаеш ли, колко е дълговечността на един добър CD диск или DVD диск, такъв от типа CD-R или DVD+R, еднократно записваем? Трябва ли да се презаписват периодично, или може да се разчита на дълговечност 10+ години поне, за хубавите марки?…

    Отговор

  2. Taiyo Yuden – в Плес(з)ио!

    Отговор

  3. Мишел, от толкова много неща зависи, че… вместо да се чудя как да съхранявам, какво казва производителя и т.н. аз бих презаписвал на 3-5 години (така правя) – поне важните неща, което е полезно и като отсяващ процес, понеже преди 5 години едно е било важно, сега друго… А и медиите се сменят като вид, преди 5 години архивирах на CD-та, сега на DVD-та, след още 5 години наемаш ли се да кажеш дали това ще е Blu-Ray или нещо друго… аз не… :-)

    Amens, много благодаря за информацията – често минавам оттам – нямам идея защо не съм забелязал…

    Отговор

  4. Жалко, че се продават боклуци. Не харесвам DVD-та. Струва ми се, че се драскат страшно много. Чудя се дали няма да излезе най-изгодно да започнем да архивираме на твърди дискове или флаш памети.. Като сигурност, ако не нещо друго.

    Отговор

  5. Много полезен пост. Аз лично съм останал с добри впечатления от Sony и Verbatim.

    Отговор

  6. За резервни копия (backup) за себе си съм стигнал до извода, че малък NAS e най-добрата опция. Аз ползвам Buffalo LinkStation Pro Duo – два диска в огледало. Но за архивиране (archive) ползвам DVD – все пак иде реч за лични архиви. Един колега непрекъснато мисли за лента в къщи ;) Нали правим разлика между backup и archive…

    Алекс, в България съм попадал на Sony, което няма нищо общо със Sony… затова проверката не е лоша идея… затова написах и поста…

    Отговор

  7. http://plesio.bg/catalog.php?section_id=1091&order=1

    продават се под собствената марка на компанията – that’s. според wikipedia те се продават само в япония, корея и гърция.

    Отговор

  8. Ами то за Plesio ние вероятно сме Гърция ;-) Чудно! Благодаря!

    Отговор

  9. Петко Пенев 12 октомври 2008 в 22:34

    Мисля, че дори и за архив хард-диска си е вече една добра алтернатива. Цените на ГБ са достатъчно ниски за да си позволи човек този начин на архивиране. Включваш, записваш, изключваш и на практика вечен. Технологиите са вече достатъчно добри и май от няколко години насам не съм чувал някой да е изревал, че му се е строшил диска. А какво остава за диск, който почти не е включен.

    Отговор

  10. О, доста хора са чували, а дори им се е случвало точно техния диск да си замине най-ненадейно :-) Но е вярно, че цената за GB непрекъснато пада…

    Отговор

  11. Само да вметна – на мен си отиде един HDD… Seagate, 250GB, възраст под 2 години. Отнесе със себе си около 3 месеца небекъпнати навреме архиви (снимки и документи). На харддиск може да се бекъпва, само ако със сигурност едновременно имате минимум по две копия от всички файлове. Две. Копия. На два. Диска. Минимум! Иначе, рано или късно, всеки HDD си отива, дали тихо, дали с гръм и трясък, няма значение. Механика, електроника – нормално е…

    Отговор

  12. Не знам, защо сте били с впечатлението, че ЕМТЕК са добри за архив?
    Преди може би 5 години се излъгах (заради BASF) и това бяха най-ужасните дискове, които биха по „костери“ в пъти Принко (които също са доста зле).
    Ако може да купувате That’s това е най-доброто. Аз ползвам TDK правени в Япония именно с кодовете на Tayo Yuden (That’s). TDK не прави повече собствени дискове.
    Максел правят собствени и са много добри, но и те ползват ОЕМ – трябва да търсите партида от японските.
    За ПЦ може би х16-скоростните са ОК, но ако ги ползвате и за запис на видео рекордер с ДВД е по-добре да купувате от х8-скоростните.

    Отговор

  13. Не говоря за обикновения EMTEC, а за EMTEC GOLD – а отговорът на въпроса е лесен – единственият DVD носител, продаван в България със златен reflecting layer… Или поне единствения, на който аз съм попадал…

    Отговор

  14. Петко Пенев 14 октомври 2008 в 22:19

    Вярно, всеки хард-диск си заминава. Особено ако го въртиш средно 12 часа на ден. Или го размяташ с лаптопа наляво и надясно. Но ако това са 12 часа в година, според мен ще те надживее с доста години. Лично мнение, неподкрепено с факти засега, щот’ съм още много млад :-)

    Отговор

  15. Update: Току-що тествах с Nero Info Tool, поставих един Verbatim DVD+R диск, от последните, които съм купувал. Даде код: MCC 004. Тоест, дискът (би трябвало да) е добър. Не знаех за тези кодове досега, благодаря за инфото! :-)

    Отговор

  16. Много полезна информация. Благодаря.
    Аз тъкмо се преориентирах към бекъп на DVD. Досега използвах само HDD, за което горчиво съжелявам. Преди доста години ползвах Hitachi, който ми служи вярно докато го замених с по-голям обем. После се доверих на Seagate 250GB, който това лято внезапно загина и ме остави без бекъп на 3-годишен архив от снимки. За щастие успях да възстановя 90% от снимките от бекъпи на приятели.
    Интересното беше че Seagate-а беше едва 18-месечен, и си стоеше кротко в бюрото ми. Никога не е падал, и го включвах средно за 6 часа на месец.

    Отговор

  17. А аз току-що се сдобих с Taiyo Yuden подложки от Plesio – едните са That’s DVD+R с нормалните пластмасови кутийки на цена 1,09 лв за бройка, а другите са шпиндел – 50 броя DVD+R за 30 лева, които изглеждат доста Noname – на тях само пише, че са произведени от Taiyo Yuden. Всъщност и двата вида са едни и същи – с идентификатор YUDEN000 T03 – което би трябвало да означава доста първокласна медия. Още веднъж благодаря за информацията, че Plesio продава Taiyo Yuden.

    Отговор

  18. Иван Генчев 20 октомври 2008 в 13:56

    Според мен мнението, че щом един хард диск не се пуска няма какво да му стане е погрешно. Най-опасни са операциите по завъртането и спирането. Ако един диск не се върти може да „клеяса“ или както там ще се казва проблема със смазването. При въртенето проблем може да бъде прегряване или сътресение, но това не би трябвало да се допуска при нормална употреба.

    Наскоро ми се развали десет годишен диск. След едномесечен престой спира бутването по средата. Вярно че това не е механичен проблем, а на магнитния носител, но се случи след сравнително дълъг период на покой. Това лято на приятел му гръмна доста скъпо пасивно охлаждане след 10 дневна почивка на море. Така че носете си новите дрехи…

    Отговор

  19. @Петко Пенев пише:
    October 14th, 2008 @ 22:19

    Колега, не те знам що толкоз им вярваш на харддисковете. Аз с харддискове си вадя хляба, но лично на мен ми УМРЯ 200GB Seagate SATA2 NCP, закупен точно преди 18 месеца. Извадих го от компютъра си, сложих го на една лавица и 3 месеца по-късно реших, че все пак искам да изкопирам всички филми от него – е, не стана, почна да трака, да се ресетва и … резултата е подмяна с нов, но празен. Та не говори моля те глупости и архивирай – на външни, енергонезависими източници. Съхранявай поне по 2 копия от важните неща.

    Отговор

  20. До колкото разбирам от коментарите ви, ако направя нещо като класация предлагате тези Taiyo Yuden като най-сигурни носители за архиви. Цената им им се струва доста ниска, поне в Plesio. Питам понеже ми се налага архивиране на информация с леко корпоративни цели. Насочил съм се към DVD носители за сега, но в последните 3-4 години нещо не мога да се доверя на нито една подложка която съм купил.

    Отговор

  21. Ами винаги, когато мога ползвам Taiyo Yuden – а са и на прекрасна цена. Ако не мога да намеря от тях, тогава Verbatim, които по нищо не отстъпват всъщност. На практика почти нямам брак с тях. Но пак – както по-горе пише – е важно да се провери какво всъщност стои под бранда.

    Отговор

  22. Ще си поръчам едни 10 броя за тест от тези Тaiyo Yuden.

    Отговор

Ако искате да споделите нещо