Дясното в shutdown...

Това бяха едни от най-безличните избори в България – безлични и безизразни като позиции, като кандидатури и като кампания. Безлични и като участници – и откъм избирателите и откъм избираемите. Всъщност първите почти не участваха, аз лично очаквах далеч по-скромна активност – лошото е че участието и на вторите не беше особено забележително. Изборите бяха безлични и откъм победители (е не стана много ясно дали Слави Бинев още е архонт, но със сигурност вече е евродепутат – да им е честит на избирателите на Атака)… Както и да е…

Изборите за мен показаха само едно нещо, което всички отдавна знаем – политическата система у нас е в пълен нокаут. Властта е в мутрите и мутрите са във властта, навярно би казал Левски днес, ако преди това не би предпочел да се обеси собственоръчно. Държавата се движи по инерция, точно както и почти по инерция се озова в ЕС. Няколко лобита прокарват каквито си искат закони без дискусия и много шум. Полицията се занимава с „престъпници“ на велосипеди или скейтбордове, „престъпници“ в Интернет или „престъпници“ с фотоапарати… Може би едно от най-хубавите неща, които могат да се случат на тази държава в момента е правителствена криза. Само, че всъщност много опции за алтернативно правителство няма. Дясното в този му вид, от вчера (всъщност поне от миналите избори) е погребано завинаги. Центърът е странен, а лявото у нас никога не е било ляво…

Аз съм от поколението на тридесетгодишните – хората, които са в перфектната възраст да вземат себе си, живота и бизнеса си в ръце и да направят това, което да осмисли живота им. Може би имам основания да се чувствам част от българската средна класа, но не се чувствам така. Всъщност не мисля, че такава класа има. Има само някакъв потенциал за такава. Тези хора – моето поколение не виждат своето отражение в политическия театър. Хората, които мислят, живеят в свят без граници много отдавна и знаят какво искат им е трудно да се залъгват с чучелата от днешния политически спектър у нас. Май в неделя само най-наивните и романтично настроените от нас се занесохме да гласуваме. Не съжалявам – признавам си, че имах един единствен аргумент да гласувам и този път и той беше да не си мислят гумените глави, че „онова стадо там не го ебе и му е все тая“. Но също така си признавам, че от известно време за първи път от много години отново си мисля сериозно за емиграция.

Политическият български водевил вчера получи хубав и звучен шамар – вече не вярвам обаче, че той има нужния потенциал да си измъкне нужните изводи. Много малко разум усетих дотук от всички коментари и анализи. Но поне някои симптоми са успокояващи. Старото дясно няма повече шансове – нужен е пълен и категоричен restart на всичко там – и червен картон за вечни времена на всички стари муцуни. Ерата на СДС и дериватите свърши! А на европейска България и е нужно истинско и силно дясно, реален център и разумно ляво. В момента ни липсват и трите…