За електронно гласуване

Преди повече от година споделих свои размишления (съдържащи и опасения) относно предложените от Президента Плевнелиев няколко въпроса за бъдещ национален референдум. За съжаление политическата конюнктура не позволи референдумът да се случи по-рано, а сега ще се проведе само с един от въпросите – този за електронното гласуване.

В дните до 25 октомври 2015, когато ще се проведе референдума (заедно с изборите за общински съветници и кметове) се надявам да има смислени дискусии, които да ориентират хората, понеже за много от тях темата е сложна и чужда. В същия момент проблемът, доколкото не е тривиален, не би могъл да има незабавно изпълнение, независимо от резултата след референдума. Иначе казано при положителен резултат, подкрепящ въвеждането на електронно гласуване, трябва да последва истинската дискусия за това как да бъде направена реализацията. И тя трябва да е сериозна и дълбоко експертна, защото текущата е предимно емоционална, а част от аргументите, които прилагат и двете страни са отчайващо тъпи (без извинение!).

Миналогодишният ми текст имаше за цел да сподели резервите ми, които като технологичен човек няма как да нямам. Всъщност, тези които споделих тогава са едва „най-популярните“, които би следвало да позамислят и поотрезвят най-революционно настроените, подкрепящи идеята, само защото им звучи много модерно и секси. Но с него явно съм оставил впечатление, че съм против електронното гласуване по принцип, което изобщо не е така. Дори преди дни, в Созопол се подписах в подкрепа на инициативния комитет „Гласувай без граници“, макар човекът, който пазеше подписката да извади едни такива аргументи, че ако не бях убеден, щеше да ме откаже. Хора, инструктирайте си доброволците!

Аз ще отговоря с ДА – в подкрепа на дистанционното електронно гласуване. И макар да има голяма доза емоция в това ми решение, ще го направя не заради емоцията, а заради точно един принципен и прагматичен аргумент.

Референдумът не определя как да се случи всичко, а дали. Иначе казано, макар да имам сериозни технологични опасения, аз ще гласувам с ДА, именно за да се отвори вратата към следващата дискусия – как да стане.

Обратното означава, че понеже няма еднозначна яснота как точно да построим станция на Марс, не бива да опитваме. Обратното е същото като да не викаме срещу Орешарски, защото можело и по-лошо да дойде. Обратното е обратно на развитието и прогреса, а ролята на експертите в този спор е не да изтръскват страховете си, а да ги обясняват, оставайки трезви и разумни и обсъждайки и търсейки решения и възможни реализации, точно защото най-добре осъзнават рисковете.

А рискове винаги ще има. И мерки, които да ги минимизират. Така се случва еволюцията. И сигурността е илюзия. И самият Интернет е доста сбъркан – така е – и технологично е несъвършен, и отдавна е загубил част от фундаменталните си принципи за добронамереност, споделяне и меритокрация. Но не искаме да си представяме света без него, надявам се. Можем само да го поправяме и усъвършенстваме.

Трябва да свикнем да живеем в нов, адски динамичен и свързан свят, в който идиотите са много и са шумни, използват Интернет и демокрацията „неправилно“, както дяволът евангелието. И единствената смислена съпротива срещу това са ответните креативни, интелигентни и разумни действия. Защото злото побеждава, само когато доброто и разумът се разсейват с друго, а не правят необходимото.