Еманципация ли?

Default featured image
ИТ и интернет експерт, инженер, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Основател на OpenFest, съосновател на Trakia.Tech, няколко технологични компании и сайта за независима журналистика „Тоест“. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

Вашият коментар

Коментирате като гост.

  1. Да предупредя – не съм мачо :)
    А къде остана причинно-следствената връзка? Защо жените не искат да показват слабостта си, предпочитат да са независими и т.н.?
    Снощи си оправях крушката в банята – голям проблем, на тъмно …та се развъртя и фасунгата… Ами на кой да се обадя? И то никога не е така просто – „Ама ти наистина ли само за крушката? Ама дай сега и да се почерпим. Ама той какво да е не пие! Ако пък откаже почерпка, ти става едно такова гузно, използваческо… Трябва да решиш как да върнеш жеста. Да не споменавам хилядите други плоскости, когато една жена би предпочела да бъде силна.
    Това еманципирана ли ме прави? Неженствена?
    Сега няма да споменавам и за бойлера ;)

  2. Казал ли съм, че единствено жените са виновни… Но има нещо, което е точно тяхна работа да съхранят. Въпреки всички и всичко…

  3. Сами: Зависи как разбираш помощта. И как я разбира този, който я дава.

    Наскоро една моя позната беше имала нужда от помощ за компютъра си. Обърнала се към местния специалист, който след услугата й обяснил съвсем директно, че иска не кекс, а секс… Такива хора превръщат всяка услуга в сметкаджийство.

    Има обаче и други хора, които просто правят услугата, след което я забравят. Идват и ти завъртат крушката единствено за да си имаш крушка в банята, и толкова. Дали ще им дадеш нещо в замяна за тях е твой проблем – техният проблем е дали ще ти помогнат в момент на нужда, и те са си го решили. Случаят е приключен…

    Преди месец бях закъсал здраво за помощ при един специален трик със сървър. Звъннах на един приятел от втория тип – той загуби почти два часа, които му бяха нужни и на него самия, просто за да ми реши проблема. А когато преди седмица му купих и връчих една торта за благодарност, се чудеше къде да се дене от неудобство… Има такива хора.

    Как можеш да ги намериш ли? С риск пак да ми пишеш, че живеем в различни светове или говорим за различни неща – стани една от тях. Научи се да го правиш така, дори с тези, които няма да са ти благодарни, и да не ти пука. Това е тайната.

  4. Йовко, ами опитваме се, но защо ли?! Но не е само наша работа. Определено!
    Григор: Много странно. А защо реши, че не съм от тях?
    И пак топката в нашето игрище. Да, ще се повторя – живеем в различни светове. Срещаме различни хора. Не ме познаваш, така че не ме съди.

  5. Проба за превод на: “Success is a journey, not a destination”
    ‘Истината е в изживяването, не в целта му’.
    Моля, ако някой намери по точен превод да прати на пощата…
    За кой ли път се чудя и се мая дали да постна коментар, но ‘мисълта’ ме накара ;-)

    Григор: Радвам се, че има хора които мислят като мен. :-) Като четох коментара на Sami останах много учуден, но има и такива хора!

  6. Българският превод, който съм чувал е „Успехът е път, а не посока“, който е буквален и точен, но не ми харесва заради промяната на смисъла, а английските думи journey и destination са доста по-многопластови. Твоят превод е наистина по-близък до смисъла, но всъщност и английският текст не е оригинален :) Буда едва ли е говорил на английски :)

  7. Сами: Ако в света ти няма нито един човек, който да помага безкористно, значи наистина живеем в различни светове. Уви…

    Дали не те познавам – познавам те много по-добре, отколкото предполагаш. Ти също ме познаваш много по-добре, отколкото предполагаш, но не го осъзнаваш – а аз го осъзнавам. Осъзнай го и ти! :-)

    А колкото до съденето – за мен правото да съдиш другите е неразделна част от свободата. Много по-същностно от правото на дом или семейство – защото е много по-основно, и другите две са съградени на него; то е пряко и задължително следствие от правото да мислиш.

    Затова и желанието на някой да не го съдя ми е в най-добрия случай трудно разбираемо (освен че е естествено наизпълнимо). „Недей да ме съдиш“ ми звучи като примерно „недей да мислиш за бяла маймуна“. Хайде не го мисли, де! :-)

  8. Ето, че отново успяхте да ме провокирате да пиша. Мислех да не се намесвам повече.
    Валяк, какви точно хора?!
    Григор, не, точно това ти твърдение показва, че изобщо не ме познаваш. Може би „съдя“ не е бил точният термин, но правиш констатации и изводи, без да имаш достатъчно уравнения.
    Хайде и аз да завърша с един цитат: „Думи много, хора – малко!“

  9. Za parvi pat i az se osmeliavam da napisha komentar, no vsashtnost tova e samo edno goliamo Blagodaria za vsichki hubavi dumi za lunnite momicheta!!! :o)

  10. Може да се каже, че от скоро следя блога ти и когато имам свободно време, понякога преглеждам и старите ти теми… имам предвид от архива… Та тази вечер… или може би сутрин, прочетох този ти лог и се сетих за един цитат. И в израз на съгласие и подкрепа по отношение на мнението ти за несъвместимостта на еманципираността и женствеността на нежния пол го преписвам от книгата тук, посвещавайки го на истинските жени:

    „- Казах ти вече. – Кейл се намръщи. – И ти си почнал да откачаш. Три пъти се мъча да я заговоря. Три пъти бяга.
    – Има нещо! Тя е добра жена, истинска жена.
    – Момиче! – поправи го Кейл. – Смешно е да я наричаш жена.
    – Не е – меко рече Ли. – Малко са ония, които по рождение са жени. Абра притежава и хубостта на жената, и куража, и силата, и мъдростта. Знае нещата и ги приема. Обзалагам се, че тя не може да бъде нито дребнава, нито нечестна, нито дори суетна, освен ако не би искала да се накичи със суетност…“

    Дж. Стайнбек, „На изток от Рая“

Read Next

Sliding Sidebar

Архиви

Бюлетин

Получавайте новите публикации всяка събота сутрин по електронна поща: