Преди три или четири години – не съм сигурен, че си спомням точно, а не ми се рови в Google – тогава като член на ССС, заедно с Жоро Чорбаджийски и Стоян Мишинев се занесохме до Бургас за да бъдем лектори на Конференция за Електронна община с отворен код в Бургас. Бяхме направили прилични презентации, но се оказа, че нямаше дори проектор, на който да ги пуснем. Обърнахме лаптопите напред и говорихме с хората. Между другото диалогът се получи интересен, хората питаха, обсъждахме различни аспекти на темата. Знаехме, че събитието е на фона на предизборната кампания на един депутат, който кандидатстваше за кмет и бе организатор на проявата, не искахме да се обвързваме политически с никого, но въпреки това не отказахме – това все пак беше шанс да занесем идеята и сред други среди. Иначе конференцията официално не беше част от предизборната му кампания, но очевидно извън този контекст събитието едва ли щеше да се състои. Дори не поискахме командировъчни или някой да ни плати бензина – взехме си отпуска и сами финансирахме участието си. Имаше смисъл – университетски преподаватели, учители, дори IT мениджъри в малки фирми за първи път чуваха за Linux и софтуер с отворен код. Само заради това си струваше…

Иначе човекът май не успя да стане кмет (значи трябва да е било 2003-та година) и повече нищо не чухме за него, въпреки че продължи да бъде депутат. Идеята си остана там, където беше – в сферата на хубавите пожелания. Както и думите на Пламен Вачков в Пловдив на подобна конференция. Не личи да си спомня за тях след като оглави ДАИТС. Иначе днес чета, че същия бургаски депутат е един от защитниците на идеята Азис да проправя пътя на посланията на БСП към масите. Така е – по време на избори са важни масите, а не оригиналните идеи… То всъщност на кого ли у нас са му потрябвали оригинални идеи?… Да живее хляба и зрелищата

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.