Евромахмурлук

Честита Нова година! Нямам представа точно защо, но ми се струва, че 2007-ма година трябва да бъде хубава и интересна. Вероятно, защото харесвам цифрата седем или пък защото сумата от цифрите дава девятка, също чудесно число. Шегувам се, разбира се, но нали всяка нова година трябва да посрещаме с подобаващата и се доза оптимизъм…

Ох – май трябваше да кажа еврооптимизъм… Бях натрениран в последните месеци да чета за еврооптимизъм и европесимизъм, за европолитика и евроинтеграция, но през последните няколко дни драмата стана пълна. То не беше евроколеда, не бяха евробебета, то не бяха европрогнози и еврокомплексарщина… Поне в това отношение си оставаме 100% българи – да говорим повече отколкото знаем – аз примерно с интерес научих в прайм-тайма по една от телевизиите ни, че Швейцария била член на ЕС… ‘Баси, а дали някой се е сетил да уведоми самите швейцарци…

Не, не иронизирам! Честито членство! Съвсем сериозно! Това най-накрая е едно наистина смислено усилие с хубав резултат, а че можеше и по-добре да си изиграем картите вече няма особено значение. Просто както всяко нещо напоследък и еврочленството ни биде подобавъчно преекспонирано и режисирано. Всъщност искаше ми се да видя малко повече еуфория, ама не по телевизията, а във въздуха, между хората, на които и това нещо им се случи някак между другото – точко както им се случи демокрацията и комунизма. Някой им го донесе отнякъде, а те май не участваха особено. Даже не знаеха искат ли го или не… накъде точно отиват и каква по дяволите е разликата между Европейската комисия и Европейския парламент? В същия момент обаче, точно както и демокрацията и комунизма, и еврочленството ни си имаше (и продължава да има) и своите отчаяни фенове и озъбени противници. Фабриката за илюзии у нас определено не само не е затворила врати, но е обогатила асортимента си 🙂

Евроопиянението ще отмине само след няколко дни (Всъщност премиерът Станишев беше или не беше си сръбнал повечко преди приветствието си на площада в новогодишната нощ или заваляше от вълнение?…) ще преживеем и евромахмурлука със сигурност и ще открием, че главата боли еднакво и в съюза и извън него. И пиянството не е по-различно, нито евросекса, въздуха е същия, политиците са еднакви – и там и тук. Tези, които още не знаят, ще установят, че има и евромързел, евронекоректност и европосредственост, че хората са еднакви навсякъде и нищо революционно различно няма да се случи.

Но понеже сме българи, специално за нас има един шанс за една малка по ефектност, но огромна като ефективност революция. Европейският съюз е политически, икономически и културен съюз и за моето мислене миксът между различните нации, икономики и култури е нещо наистина cool. Това е нещо любопитно и интересно, но се случва така или иначе. А тази революция, която мечтая е само в главите ни… Дано с времето започнем да взимаме нещата в свои ръце. Да забравим за легендите за подаръците на Дядо Коледа и да знаем къде отиваме и какво и как искаме да постигнем. За което никакъв съюз не ни е нужен, единствено повече увереност в себе си и по-малко егоистичен индивидуализъм. Защото тези на улицата около нас имат значение, и тези които задминаваме на свeтофара също. Има значение и как точно ги задминаваме, защото принципа „прецакай другарче“ не знам дали не е европейски и не ме интересува, но някак просто не е гот, а издигането му в култ виждаме докъде ни е докарало…

Иначе… Живи и здрави през Новата! И умната… 🙂