Който ме познава по-отблизо знае, че въпреки geek природата ми, не съм особен фен на социалните мрежи. Почти никога не използвам обичайните интерфейси на Twitter или Facebook, а предимно индиректни, не толкова често ползвам и различни мобилни клиенти. Съдържанието, което споделям обикновено е автоматично генерирано от други услуги, като Google Reader, Flickr, моят сайт и т.н. Много рядко полагам нарочни усилия да пусна нещо тук или там. Причината е простичка и малко скучна за новото интернет поколение – препрограмирал съм се да търся полезност в Интернет. Винаги, когато попадна на нова online услуга, първият въпрос, който изниква в съзнанието ми е – това дали и как може да ми е полезно с нещо… Едва на второ място идват всякакви други фактори, включително оригиналност или just for fun…
В този ред на мисли, често ми е трудно да намеря голяма доза полезност във Facebook, хайде Twitter (като извадим доза шум пред скоби) си е маркетинг телеграф, с приличен потенциал за бизнес. Всъщност (за да приключа с това дълго въведение в темата) днешните социални мрежи по моему са само предвестник на нещо, което още не се е случило. Те съвпаднаха по време с Web 2.0 истерията и втурвайки се да експлоатират новия инструментариум, пропуснаха да си отговорят докрай на въпроса „Защо?“… Което ни най-малко не попречи да станат мултимилионен бизнес, но и се превърнаха в нещо като чалгата на Интернет, особено Facebook… Всъщност, проекти като Flickr са социалните мрежи на бъдещето според мен, и са нещо изпреварило времето си, но за жалост те куцукат доста след лидерите, а специално пък Flickr никак не съм сигурен, че Yahoo изобщо има идея какво точно иска да направи от него…
Наскоро, обаче, открих един проект с много семпла и ефективна идея под повърхността си. Което сгъна на четири и преряза с къдрава ножичка моите представи за полезността от хаотично споделяното в социалните мрежи съдържание. Той реално не прави много повече от това да е поредния индиректен интерфейс към тях, но под форма на четец, който не само визуализира нечия стена, табло или feed… ами изсмуква извадка и от оригиналното съдържание, когато намери линк към статия, видеоклипче или каквото и да било. Дотук нищо оригинално, но всичко това се налива в адски семпъл интерфейс, наподобяващ списание… Бум!… Нов начин всяка сутрин с кафето да разлистите вашето си списание. И то ще е наистина само ваше и уникално, понеже зависи от вашия сет от емисии, приятели и вашите (и тези на приятелите ви) интереси. И нещо повече, когато го разлистите вечерта, с чаша уиски, то ще има ново издание или поне няколко нови страници.
Проектът е стартирал на 20 юли, претендира да е първото social списание в света, и се нарича Flipboard, а сега следва лошата новина, че е приложение само за iPad. Всъщност то е правено с идеята да се ползва спецификата на именно това устройство и двете неща си пасват прекрасно, но ако нямате iPad няма как да го оцените отблизо. Дори сайтът на приложението е iPad ready и е малко странен за стандартен браузър, но публикуваното на първа страница видео дава добра идея за концепцията. За да е пълно удоволствието Flipboard е безплатен (поне засега никой не говори за пари).
Това, което е ключово според мен, за бъдещия успех на Flipboard, в който изобщо не се съмнявам, е интерфейсът – семпъл и ненатрапчив – направо липсващ… Нищо в приложението не напомня дори и за миг, че не отлистваш истинско списание. Вярно, че затова помага спецификата на iPad, но на мен лично ми е омръзнало да се боря с иначе на пръв поглед удобния, функционален и вече доста претрупан интерфейс на Google Reader, но осакатен в мобилните му версии. Копченца, цъкченца, недай си боже пък докато си сънен да пипнеш, където не трябва и постът да е подобавщо дълъг и да има снимки и видео…
Новият web май все повече ще губи връзка с инженерните интерфейси и ще следва човешките. А да се обзаложим ли, че Flipboard ще присъства в следващата iPad презентация на Jobs?
Коментари ()