Цветарят
Цветарят много ме изненада. Някак ми трябваше време да осъзная, че е твоя.
Това беше първият коментар, който тази снимка предизвика снощи, понеже първо я пуснах в профила си в 500px. Тя наистина не е напълно само моя. Понеже преди около малко по-малко от две години с приятели си направихме нещо като мини-пленер в Балчик. Беше в края на октомври, и времето и морето вече се зъбеха на есента. Цветарят беше поканен за модел, а някои от фотографите от групата дори му гостуваха и снимаха ромското семейство в дома им. Аз сякаш нямах нужното вдъхновение и почти пропуснах да снимам през цялото време. В интерес на истината бях отишъл повече на разходка и в стремеж да подредя мислите си. Направих няколко снимки заради олимпийския принцип, че е по-важно до участваш. И този портрет също щракнах някак по инерция…
Напоследък обаче се ровя из снимките си и ги пресявам. Често откривам такива, които едва сега *виждам* извън рамката на фотографския визьор. Някои неща е важно да изчакат своя си момент. Така и тази снимка – беше започната преди година и половина, но узря едва вчера, защото само вчера можех да я видя именно такава.
Коментари ()