Free Music, etc.
От няколко месеца работя по един голям проект за един много голям клиент (по голям от компанията, за която работя – няма много такива – който се е сетил си е в неговия account). За моя тъга това е силно Microsoft-ски проект, но понеже някой (знам кой, но няма да кажа!) от MS се е изказал неподготвен, че ние сме нямали ресурс да се справим, имам личната амбиция да им натрия вирнатия нос. При това клиента знае, че аз като Regional Country Leader за Linux services в моята компания, съм IT architect за MS-ския им проект, което ме кара да изпитвам перверзно удоволствие с участието си в core team-а. Всъщност този увод няма нищо общо с темата. А и моята съдба е да работя в какви ли не проекти, в доста от които са замесени личните ми любимци от Редмънд.
В такива дългомесечни проекти (сложна миграция на стотици сървъри, хиляди работни станции и още толкова потребители в почти 30 държави в цяла Европа) екипите се размиват, работиш всеки ден с много хора от много страни, сприятеляваш се с клиента (с хората му всъщност) и като си всеки ден с тях, някак споделяш тревогите им, емоциите им, интересите им.
По ирония на съдбата се озовах и в един екип с човека, който ме наследи в Siemens, след като напуснах там преди две-три години. Сега той работи за моя клиент.
До скоро имахме сървъри в стаята за тестове и development и така свикнахме с влудяващия им шум, че от няколко дни като ги няма и бръмченето ни липсва. Тишината на моменти, когато всички сме се вглъбили в компютрите си, е влудяваща.
Днес предложих да слушаме музика вместо да щракаме с мишки и клавиатури в тихото пространство и измъкнах няколко неща на Венци Диков и Тони Райжеков, които се мотаеха из Desktop-а ми, а и две парчета на Falik от magnatune.com. Така се отвори приказка за свободна музика и как можеш да я слушаш и разпространяваш свободно. Трябва да се провокират хората. На някой ще му хареса музика, на друг идеята, той пък ще разкаже на друг и това не е никак безсмислено и безефектно, както на доста хора им се струва.
А и това е онова мое схващане за заразяващата свободност, което толкова много ми допада, как се развива само и неуправляемо от нищо друго, освен от еволюцията. Нещо като пирамидален ефект на доминото…
Другата седмица ще им разкажа за свободната култура и Creative commons 😉