Ех, как ми се иска да ви осъдя аз вас – нещастници недъгави?! Същите тези дето сте сътворили ненормалната си операционна система? Прекалена свобода на словото, а? Една от малкото смислени цели в живота, които може да си set-не човек е да съкрати дните на компания като вашата в спомените на хората…
Какво ми се случи ли? Ами в последните два часа от следобеда днес ми се налагаше да употребявам (не казвам използвам, защото това не може да е правилния глагол за това нещастие) прозоречната операционна система заради служебни цели. И реших да не гася лаптопа, а само го затворих. При нормални други обстоятелства и с адекватни операционни системи лаптопа ми заспива и може да си престои така не с часове, а даже няколко дни. Не е много за вярване, но досега това беше наред даже с 2000-те хиляди прозорци. И така вродената ми подозрителност беше приспана – почти повярвал, че работи – имам ли повод да считам, че точно днес ще се случи друго? Аз съм невинна душа – свикнал съм като кажа нещо на компютъра си той да го прави, а не да проявява мнение или стохастични събития. Да, ама не… Забравих, че врагът дебне под капака… И че мърда гадината отдолу…
Затварям аз лаптопа – напъхвам го в раницата си и тръгвам из Mannheim да си търся вечеря. Шматках се достатъчно много, прибрах се в хотела, взех си душ, зяпах телевизия и реших да погледна една книжка, която си източих днес от SANS. Отварям си раницата и какво да видя… Топло, вряло – само пожар дето не е станал вътре – лаптопа включил едни вентилатори и се къса да се охлажда – ама няма как, защото в раницата ми е затворено и тясно, всички отвори за охлаждане запушени. Тъпите Прозорци не са се сетили да успят компютъра и процесора (Pentium 4 на гигахерц и половина) си бичи на пълни обороти… Хвърлих го на бюрото – даже някои места по него пареха и трудно се държаха с ръце. Включих го веднага на ток да усили мощта на вентилаторите и за щастие се оказа, че реагира адекватно макар и заврял. Дано да няма някакви други поражения, които още не съм забелязал. И батерията му за проклетия е още нова и беше наполовина пълна – демек ако не го бях хванал, че бере душа – имаше батерия за почти още два часа и в същия дух дотогава със сигурност щеше да изпуши.
Хайде, иди използвай операционни системи, на които не може да им се вярва… Баси творението ненагледно – закон против използването му трябва да се въведе – това е реална заплаха за безопасността, живота и личната собственост на хората. Щеше да си замине лаптоп за сума ти пари, заради това, че някой се е учил да програмира срещу висока заплата. Ами ако ми се беше запалил на гърба? Ами данните ми на него струват повече от всичките изписани байтове в Redmond. Ех, защо не съм в Америка с онази съдебна система…
Лаптопоубиец е това – не е операционна система! Първото, което ще направя като се върна в България е да го изчегъртам от лаптопа си. Forever! Оттук-нататък такива недорасли лабораторни явления като Прозорците само в лабораторни условия и под карантина ще се потребяват – само в имидж и никога върху реален хардуер! Лицензът ми за VMware и без това стои на бюрото ми отдавна…