Политическите партии в България страдат от една обща болест – пълната липса на дългосрочна визия и далновидност. Понякога са толкова заровили главите си в пясъка, че няма да усетят и собственото си обезглавяване. Не е като да не им се е случвало и преди, и след девети, а уви, и преди

“The difference between a democracy and a dictatorship is that in a democracy you vote first and take orders later; in a dictatorship you don’t have to waste your time voting” ― Charles Bukowski През изминалата седмица с промените в Изборния кодекс 43-тото НС достигна и подмина низините и срамотиите

Парламентарните буболечки, пълзящи по пода на разни автобуси се канят да излизат във ваканция. Преуморили са се от стреса да умуват как ще се отчетат на кукловодите си и се опитват да спечелят по лесния начин още един месец време. В същото време и ние ще понамалеем през август – и

Всичко тези дни е политика! Така трябва! Защото се налага да преминем през това. Не се е случило, когато е трябвало. Не сме го случили, когато трябва. Или не сме могли, не сме искали, проспали сме го… Няма значение. Точно затова трябва да го случим сега! Да изрежем гнилото! Баламосват