Съвременните цифрови фотоапарати стават все по-модерни, сложни и всемогъщи. В много от тях нивото на сложност или многообразието от авангардни функции надскача в пъти нуждите на фотографа (особено на любителите). В крайна сметка това, че сега държим в ръцете си толкова hi-tech апарати съвсем не означава, че сме надскочили класиците, които снимаха с апаратчета, по които трудно можеше да се открият повече от 2-3 врътки в добавка към спусъка на затвора. Към този ретро-дизайн и до днес съществува сантимент у много фотографи, който остава незадоволен към днешна дата. Освен, може би от Leica, които с тяхната цифрова M-серия запазиха класическия look & feel, който кара много хора да се разделят с хиляди долари за едно такова малко апаратче. Но това е друга болест :-)

В същия момент днес темата компактност се превърна в разделителна граница на съвременната цифрова фотография. DSLR-ите са функционални, стават все по-добри, но са далеч от компактни. От друга страна компактните камери продължават да се усъвършенстват, трупат функционалност, но по отношение на качеството на изображението, което все пак е най-важния резултат от процеса на каквото и да е снимане, трудно надскачат нивото на класа си, не случайно наричан с пренебрежителното „сапунерки“…

Ако извадим Leica пред скоби, Olympus с фамилията PEN скочиха донякъде сполучливо в темата – с горе-долу ретро look & feel, добра функционалност, компромисен размер и качество на сензора – един приемлив вариант на тема профи-инструмент в компактно тяло. След това обаче се отказаха от ретро-дизайна и залитнаха в сапунерски сериали… с недоизмислени обективи и компоненти.

Leica обаче никога не бива да я вадим пред скоби – вярно, че на първо четене изглежда, че не са много хората, които ще извадят 4000-5000 евро за M9 (само за тялото без обективи!), но Leica едва смогва да задоволи търсенето, и за M9 дълго време се чака ред по списък. А пък и именно те пробваха дали пазара ще откликне на апартче с компактно тяло, приличен сензор в класическо за Leica изпълнение – семпло и скучно на външен вид, на което не може да се сменят обективите, но пък е обзаведено с ELMARIT 24/2.8 ASPH на цена от 1500 евро (не се смейте, за Leica това е евтиния) – и пазарът откликна изненадващо добре… Обективът на Leica X1 се приравнява на 35mm и дава в ръцете на street фотографите същата гледна точка, с която втори век фотографи и ценители са свикнали. Достъпна Leica със специфична ниша определено беше добра идея.

X100

Изненадата за мен дотук около тазигодишната Photokina се нарича FUJIFILM FinePix X100 – което реално копира идеята на Leica X1 с още по-голям и хубав сензор, още по-светъл обектив (приравнява се на 35/2), много интересни нововъведения и вероятно по-ниска цена, като за последното не бих се подписал. Да не говорим пък за размазващия ретро дизайн… И изненадата е, не самата камера, а по-скоро гъдела, че тя заедно с X1 вече дефинират интересен сегмент.

Fujifilm са пуснали и нарочен сайт за новото си бижу FinePix X100, което се очаква да се появи на тезгяха в началото на следващата година.

Може би не е много далеч и времето, когато на пазара ще има няколко играчи и около темата цифрови телеметрички. И любителите (а и част от професионалистите) както едно време ще предпочитат тях, вместо както сега да носят една раница с оборудване на гърба си, наподобяващи пътуващите фотографи от ерата на дагеротипията. Кой знае… така или иначе това е незапълнен сегмент с много голям потенциал… А лично на мен ми е адски интересен…

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

Ако искате да споделите нещо