Когато преди няколко дни съвсем случайно, щракайки каналите на дистанционното, попаднах на анонс, че „Откраднати очи“ ще бъде излъчен в прайм-тайма по БНТ направо не повярвах на ушите си. За тези две години, откакто филмa беше създаден до сега, успях да видя заглавието му в изключително малко на брой афиши, появяваше се в киносалоните в някакви странни обедни часове. Така и не се появи на DVD и въпреки че Весела ми е разказвала колко много хора са гледали пиратски копия на филма в Интернет, а тя дори в bTV сподели, че за нея като актриса е по-важно хората да гледат филмите и, аз така и не бях гледал филма до онзи ден.

Знаех за тематиката на филма – винаги съм подозирал, че именно някакви притеснения, свързани с това са в основата, един филм, донесъл безпрецедентна награда на България и българското кино, да бива така очеизвадно потулван у нас. След като го изгледах вече бях сигурен. Това е филм за публика, която може да се извиси над шаблона, над делничните си стереотипи, която може да погледне на себе си и другите под различни ъгли, публика, която мисли и чувства. Защото това е филм, а не документалистика, преразказ, а не история, защото акцентът е върху човека и човешкото – една проекция, която определено е трудно предизвикателство за емоционално настръхнала публика.

След финалните надписи първото, което ми хрумна е, че няма начин появата на такъв филм в праймтайма да не предизвика онези мизантропски реакции като граченето на църквата срещу „Страстите Христови“ или още по-смешно – срещу „Шифърът на Леонардо“. Признавам си, обаче, хич не стоплих, че си имаме мизантропи на пост… на заплата даже… дори в Европарламента ги изпрати част от нашето „мислещо“ общество.

Да – за Атака говоря – за утайката на посредствената ни политическа клика. За тези човешки гниди, чиято душевна слепота не им е попречила да наричат „Откраднати очи“ с думи като сурогат и пасквил, да четат декларации в Парламента срещу един филм, да искат оставки на ръководството на БНТ, да обвиняват шепа творци в антибългарщина и да ги заплашват със съдебни действия. Кретеноидният им лидер дори обещал, че когато дойде на власт ще прокара „Закон срещу хулителите“…

Признавам си – перверзно доволство ми достави факта, че очевидно интелектуалния радар на Атака е толкова недъгав, че са научили за филма от появата му по БНТ… А това е филм на поне две години…

Че обществото ни е много болно спор няма, че обаче безидейно защо отказва да се лекува съвсем няма обяснение. А докато не изстискаш гнойта от раната, тя зарастване няма. Белезите на миналото остават винаги и смисълът им е да са различни. Няма исторически сблъсъци, които да са били тълкувани еднозначно, особено от страните замесени в тях. И решенията на всички исторически сблъсъци винаги са се заключавали във великодушието, а не в мизантропщината. Лайнарите от Атака са поредната гной, която трябва да бъде изтискана от раните на обществото ни, защото колко по-малко такива „българи“ има толкова по-истинска ще е България. Но това е друга тема. Това, което обаче трябва да се случи, ако на това общество му е останала малко жива имунна система е да защити погледа и гледната точка на този, които има своята истина и я е поднесъл по някакъв свой начин на останалите – при това без ангажименти за прошка, срам, вина или прочие – единствено с аргумента… да помним…