Когато преди няколко дни съвсем случайно, щракайки каналите на дистанционното, попаднах на анонс, че „Откраднати очи“ ще бъде излъчен в прайм-тайма по БНТ направо не повярвах на ушите си. За тези две години, откакто филмa беше създаден до сега, успях да видя заглавието му в изключително малко на брой афиши, появяваше се в киносалоните в някакви странни обедни часове. Така и не се появи на DVD и въпреки че Весела ми е разказвала колко много хора са гледали пиратски копия на филма в Интернет, а тя дори в bTV сподели, че за нея като актриса е по-важно хората да гледат филмите и, аз така и не бях гледал филма до онзи ден.

Знаех за тематиката на филма – винаги съм подозирал, че именно някакви притеснения, свързани с това са в основата, един филм, донесъл безпрецедентна награда на България и българското кино, да бива така очеизвадно потулван у нас. След като го изгледах вече бях сигурен. Това е филм за публика, която може да се извиси над шаблона, над делничните си стереотипи, която може да погледне на себе си и другите под различни ъгли, публика, която мисли и чувства. Защото това е филм, а не документалистика, преразказ, а не история, защото акцентът е върху човека и човешкото – една проекция, която определено е трудно предизвикателство за емоционално настръхнала публика.

След финалните надписи първото, което ми хрумна е, че няма начин появата на такъв филм в праймтайма да не предизвика онези мизантропски реакции като граченето на църквата срещу „Страстите Христови“ или още по-смешно – срещу „Шифърът на Леонардо“. Признавам си, обаче, хич не стоплих, че си имаме мизантропи на пост… на заплата даже… дори в Европарламента ги изпрати част от нашето „мислещо“ общество.

Да – за Атака говоря – за утайката на посредствената ни политическа клика. За тези човешки гниди, чиято душевна слепота не им е попречила да наричат „Откраднати очи“ с думи като сурогат и пасквил, да четат декларации в Парламента срещу един филм, да искат оставки на ръководството на БНТ, да обвиняват шепа творци в антибългарщина и да ги заплашват със съдебни действия. Кретеноидният им лидер дори обещал, че когато дойде на власт ще прокара „Закон срещу хулителите“…

Признавам си – перверзно доволство ми достави факта, че очевидно интелектуалния радар на Атака е толкова недъгав, че са научили за филма от появата му по БНТ… А това е филм на поне две години…

Че обществото ни е много болно спор няма, че обаче безидейно защо отказва да се лекува съвсем няма обяснение. А докато не изстискаш гнойта от раната, тя зарастване няма. Белезите на миналото остават винаги и смисълът им е да са различни. Няма исторически сблъсъци, които да са били тълкувани еднозначно, особено от страните замесени в тях. И решенията на всички исторически сблъсъци винаги са се заключавали във великодушието, а не в мизантропщината. Лайнарите от Атака са поредната гной, която трябва да бъде изтискана от раните на обществото ни, защото колко по-малко такива „българи“ има толкова по-истинска ще е България. Но това е друга тема. Това, което обаче трябва да се случи, ако на това общество му е останала малко жива имунна система е да защити погледа и гледната точка на този, които има своята истина и я е поднесъл по някакъв свой начин на останалите – при това без ангажименти за прошка, срам, вина или прочие – единствено с аргумента… да помним…

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

28 коментара

  1. Най-лошото е, че всички над 30 години бяхме свидетели на това чудовищно деяние, но не искаме да признаем пасивността си и липсата на гражданска доблест през 80-те. Да не говорим, че с тези си действия всички допринасят за капсулиране на този етнос и насила го напъхват под опеката на ДПС.

    Отговор

  2. Темата е за филма, но за съжаление не съм го гледал за да мога да коментирам. Нито пък знам какво са казали онези кресливци. Но другият „филм“ с Атака съм го гледал и с друга режисура. Такива ги има и в Австрия, Франция, Белгия, Италия, Холандия и на други места които в момента не ми идват на ум или просто не знам. Те се ползват като плашило от статуквото: изберете нас защото идва Хайдер/ЛьоПен… Използват се като алиби за „големи“ коалиции и да се подтиска алтернативата. Въпросът е че нашите кукловоди и хора на статуквото са толкова далеч като качество колкото и стандарта на живот между места където се разиграва действието. Не искам да оправдавам кретенските изпълнения, но бих се насочил към корените и кукловодите, а не към пиoнките, които са като хартиени носни кърпички: използват се веднъж-два пъти и се изхвърлят… А онези зад кадър са „уважавани“ хора с положение и бели якички. Под белите якички е раната/източниът на гнойта и там трябва да се реже, ако искаме да не гнояса…

    Отговор

  3. Даниела 21 юни 2007 в 12:50

    Примитивните лъжи, които Атака разпространява се приемат от мнозинството в България – това не е защото Атака е много убедителна, а защото изразява безкритичната и неморална, често престъпна позиция на много наши съграждани. На тези съграждани семейството не се е постарало да обясни кое е лошо и кое е добро а ги е оставило на тоталитарната държава да ги възпитава. Съответно тоталитарната държава, не защитава и не действа според принципите на справедливостта, на стабилни критерии за добро и зло, а според тези на управата на един концлагер, например. След 1989г., не можахме да се преборим и да въведем спазването на човешките права като дух в образованието, законодателството, администрацията и всички останали държавни институции. Но, дори и да го бяхме направили, човешката природа е такава, че търси оправдание за престъпленията си в самата жертва на престъплението.
    Ами това е,

    Отговор

  4. Силно мнение, хареса ми.

    Макар все още да не съм гледал филма – тегля го от zamunda.net в момента. Рилийзът е DVD Rip така, че явно е бил издаден на дивиди т.е. не е чак толкова дълбоко покрит както казваш.

    Отговор

  5. От доста време чета блога ти, Йовко, и затова ще си позволя да ти говоря на „ти“.
    Този твой пост, а също така и този: http://evgenitodorov.blog.bg/viewpost.php?id=82539 бяха две неща, които успяха да ме развълнуват в положителна посока за пръв път от доста време насам. Когато ги прочетох в мен се възвърна надеждата, че България наистина върви в правилна посока. В мен се възвърна надеждата, че съгражданите ми са мислещи хора, толерантни хора, хора европейци и ХОРА, а не националисти, фашисти или расисти. Защото през последните години виждам как се заражда една безсмислена омраза. Омраза, която втълпява, че аз съм виновен за всичките страдания на България – и настоящи и минали. И че България трябва да се бори срещу мен, защото ако мен ме нямаше, България щеше да процъфтява.

    Не съм гледал филма. И не исках да го гледам, но след като прочетох поста ти, сега ми стана интересно и бих го намерил от някъде. И не, не искам да защитавам моя етнос. Не искам да твърдя, че турците, Турция или Османската империя са прекрасни… Не искам да омаловажа нито едни евентуални „терористични групировки през 80те“, нито едно евентуално „Баташко клане“ – не искам да давам оценка дали и по какъв начин са се случили. Не искам изобщо да давам оценка на историята. Това, което искам е да се обърна към вас, към всеки един, който чете този блог, към всеки един от хората с които споделяме тази държава. И искам да ви кажа, че аз на вас или вие на мен не сме си виновни за нищо. Защото взаимно не сме си направили нищо лошо. И единственият правилен изход е да се възприемем такива каквито сме. И да се уважаваме – такива каквито сме.

    Преди време в един форум се беше зародил флейм, защото бях нарекъл България своя родина. Надявам се, че това няма да се случи и днес, защото днес пак я чувствам така.

    За мен е, чест че съм се родил в една държава с хора като теб, Йовко!

    Отговор

  6. Гледах филма някак „случайно“, не следя програмата и попаднах и ми хареса. Видях, че е с Весела Казакова и се чудех дали не съм чел нещо за филма някъде. Самия филм няма да коментирам, освен че ми хареса и ме размисли и развълнува.
    Вчера попаднах на споменаване в блог на някакво мрънкане от „Атака“ срещу филм. Порових малко, но така и не разбрах кой филм е бил причината пак да надигнат омразния си вой. Честно казано, не ми се и търсеше – повдига ми се само като си помисля за такива ненормалници. Не че харесвам другите във властта или политиката изобщо, но за един анархист такива тоталитарни екстремисти като „Атака“ са едно от най-презрените неща.
    С две думи – майната им на „Атака“, гледайте филма. ;)

    Отговор

  7. Метин, дали когато си общуваме в мрежата някой се замисля кой от кой етнос е, държава или дори пол? Нито държавите, нито етническите ни корени занапред ще бъдат това, което са били. Те са важни понякога, за да познаваме корените си, да проумяваме обичаите си, но понякога съвсем нямат значение. Хубавото на новия свят, в който живеем е, че той е по-склонен да пренебрегва границите – това е по-лесно в Интернет, но този начин на мислене се пренася и offline. Защото човечеството еволюира… И наша работа е да пазим тази еволюция.

    Предпочитам да живея в свят, в който да имам всякакви съседи и да споделям и уважавам и техните обичаи, култура и ценности, отколкото в един скучен свят на еднотипно моделирани хора, вторачили се в илюзорното си… нищо.

    Преди няколко дни един колега получи резултатите си от ДНК изследване на неговите гени. Онова на National Geographic и IBM… Оказа се, че корените му идват от днешна Сомалия… И какво значение има това на фона на всички тези години… Има значение днешния ден и начина, по който го живеем. Хората, с които го споделяме. И от какъвто и етнос да са те великодушие винаги ще ни е нужно, защото и в едно семейство дори все има за какво да си прощаваме…

    Отговор

  8. Спомням си далечната 1985 година, имахме упражнение по Научен комунизъм в тогава ВМЕИ „Ленин“. Асистентът ни обясняваше колко е правилно това, което става в Родопите, каузата каква е. Надъхваше ни с национализъм. Доста от нас викаха лозунги против турците, въобще екзалтирана ситуация. И в един момент погледнах назад към масата зад която седеше един колега от Кърджали, турчин. Беше навел глава, не смееше (или не искаше) да погледне никой. Някак си изтръпнах тогава и вече 22 години си го спомням. Много грозно беше, много грозно това, което правеха с тях и с нас, с всички нас.

    Отговор

  9. Снощи гледах филма. Доста дълго време се чудих – кое всъщност е онова нещо, дето не се е харесало на АТАКА? Просто не мога да вникна в малоумието им. Поправете ме ако греша, но аз в този филм не видях нито едно нещо, което да оплюва България. Не видях нито едно нещо дето да показва българите в някаква лоша светлина. Да, филмът показва някои неправилни деяния на тогавашната власт, но все едно атакистите да вземат да обявят за антибългарски някой репортаж, който показва корупцията в днешния държавен апарат. Не, може би трябва да изгледам филма пак – трябва да има нещо „адски антибългарско“ в тоя филм. Определено ще го изгледам пак. Разбира се, остава един вариант – самото показване на възродителния процес като нещо лошо да е „антибългарщина“. От това би следвало, че според атакистите възродителния процес е бил нещо много хубаво? Ъ? Това ли искат да кажат те? Много силно се надявам да не е това.

    Иначе филмът е хубав. Успя да ме развълнува. Добра история – малко ясна като развръзка, но все пак добра.

    Имаше и някои дребни несъответствия в обичаите, облеклото и др. Например, дрехите с които бяха облечени жените във филма са по-характерни за помакините. Не толкова за туркините (които филмът претендираше да показва). Туркините се обличат в по-изчистени тонове. И доста по-тъмни. Червеното изобщо не е доминиращ цвят (дори може да се каже, че почти липсва). Другото странно нещо във филма беше, че братът на Айтен (Весела Казакова) говореше на книжовен турски. А тук се говори на доста различен диалект (разлика колкото от българския до македонския „език“ – тук езикът е останал на нивото от края на 19, началото на 20ти век, а в Турция много се е развил). Сега често може да се чуе книжовен турски в Кърджалийско (като резултат от обмена с Турция през изминалите 18 години). Дори аз самият го владея доста добре, без да съм живял в Турция. Но в ония времена беше напълно непознат и турците, които отиваха от тук, там преживяваха доста голям „езиков шок“.

    От друга страна турският на Весела беше ужасен :-). Ако тя чете тук, моля да не се засяга – естествено е да не го владее добре… Беше ми адски трудно (да не кажа невъзможно) да разбирам какво казва на турски. Добре, че повечето време говореше на български :-). Иначе Весела получава червена точка за добрата игра. Много добре играеше туркиня – много добре имитираше някои така характерни за хората от нашия край емоции.

    Не знам къде е сниман филмът, но мисля, че разпознах някои пейзажи от Източните Родопи. Освен това някои от статиците си бяха хора от нашия край – личеше си по говора им (дори когато говореха на български).

    Като цяло, това е един наистина добър филм. Браво!

    Отговор

  10. Йовко много добра тема. Етническия проблем ще се срине в мига в който хората започнат да общуват по този начин.
    Здравей Метин, радвам се да чуя теб и оценката ти за филма, беше интересно за мен. Лично мен филма ми хареса като идея и изпълнение това което ме издразни адски бяха сцените от донаборната комисия. Ако филма беше в някакъв пародиен план щяха да бъдат върха на авторското въображение, така обаче останаха като ненужна гротеска.

    Отговор

  11. Да, и на мен военната комисия ми се видя много странна. Не знам дали е имало подобно нещо – аз самият съм лекар и никак не мога да си представя хората да бъдат класифицирани по размера и формата на тестисите им :). Но реших да не коментирам това нещо, защото си казах: „Бе може и да е имало някаква такава практика… дай да не се излагам сега с излишни коментари :)“

    Отговор

  12. Йовко предизвика дискусия за различни неща.

    Филмът може да е хубав, може би не от гледна точка изкуство.

    Филмът може би отразява, може би не историческата истина – въпреки, че бях в достатъчно зряла възраст по това време – НЯМАШЕ достатъчно информация, нямаше и след това – същите хора, които ни караха да демонстрираме пред турското посолство след месеци ни говореха от трибуната на събрания за връщане на имената на българските турци – защо да смятаме, че така не се предоставя селективно историята и сега. Защо смятаме, че разполагаме с пълна картина на тези процеси?

    От тази гледна точка, има четири комбинации за качество на филма и вярно отразяване на историята ни. Какво общо има тука „Атака“?

    Колко от хората, които пишат тука са били на военна комисия преди 10 ноември? Колко от тях са слушали на живо коментарите на Гарелов от Турция по време на „преселението“? Колко от тези са ги спирали и са им обискирали колата поради именно тази обстановка? На колко от тях са ги им забранявали да пътуват в Родопите и Разградско и са ги връщали от някоя бариера?

    Не свързвайте историческата истина и политиката с филми и изкуство – това ми е коментарът към Йовко, който сигурно ще го модерира.

    Отговор

  13. Това по какъв начин променя темата за великодушието и гледните точки? Историческа истина няма! Или ако има – кучета я яли… За какво свързване изобщо става дума? На кой му пука за текущо-удобната политическа истина…

    Има обаче преживени човешки болки и съдби, а на изкуството това му е съвсем във фокуса. Постът ми бе именно за това – за изкуството и грозните пипала на Атака, които нямат работа да се мешат там, за където не са си измили ръцете…

    Отговор

  14. Йовко, поздрав за позицията! „Историческа истина няма!“ Истината има 6 млрд. лица! Да гледаш филм за болка и любов и да правиш от него политика е трагедия! А дали това възражда всеки път изначалната идея за изкуството – да бъде оплювано, използвано, обсъждано и разпъвано на кръст, е друга тема… много дълга… и не е за деца :) Скоро една приятелка ми цитира откъс от една книжка – „Най-голямата трагедия на света е че всеки има право!“ :)

    Отговор

  15. Докато тук се общува нормално, виж какво става пред БНТ: http://www.focus-news.net/?id=n729110
    София. Пред Българската национална телевизия се провежда митинг на партия “Атака”, в знак на протест срещу филма “Откраднати очи”, излъчен по телевизията, предаде репортер на Агенция „Фокус“. На митинга присъстват лидерът на партия “Атака” Волен Сидеров, представители на добричката организация на партията, представители на ВМРО.
    “Съд за фалшификаторите българската история”, “Оставка за Пръмова”, “Пръмова – маша на Доган”, пише на плакатите, които носят протестиращите.
    Волен Сидеров призова за оставката на директора на БНТ Уляна Пръмова и “поне морално осъждане на този акт” (излъчването на филма). Служители на полицията следят за спазването на реда. Около стотина души участват в протеста.

    Отговор

  16. Баща ми и от Крумовград. Българин е. През 85-91 г. майка ми и баща ми бяха учители в едно село на 20 км. от Крумовград.
    Баща ми е от хората дето помагат на всеки, вършеше повече неща за приятели отколкото за собствената си къща. Мисля тази черта е характерна за онзи край. Имахме много приятели. Чувствах се добре на онова място. Тогава бях на 10, в вихъра на безгрижното си детство. Но нещо не беше както трябва. Щом се доближа до групичка деца и разговорът спираше. Баща ми не загуби свой те приятели, но аз да. В селото имаше само 4 българчета, 2 от тях на моята възраст….
    Та с оглед на всичко това, от онези години и от днес, някак си не мога да споделя оптимистичното мнение на Йовко, не напълно.
    Да, границите се отварят, хората пътуват и общуват свободно, държавите ще се размиват. Но локално се появява национализъм(или и аз не знам как да го нарека), насажда се омраза. Имам чувството, че преди света да се обедини, преди европа да се обедини наистина, държавите ще се разцепят. На картата границите ще изчезнат и ще бъдат заместени от петна полиси, някой от който кървави.
    Не искам това да се случи. Имам приятели турци и желая да си останат такива, не искам нещо да пречи на спокойните ни разговори.
    Тук в този блог изглежда споделяме сходни идеи, има и други такива места в интернет, но сме малко. Масите гледат СКАТ, слушат Планета, гласуват за АТАКА.
    Някой неща са изкуствено предизвикани. Всяко действие има противодействие. Вярвам че моето детство щеше да бъде далеч по приятно ако някой неща не бяха изкуствено предизвикани. И че всички в тази държава(и не само) щяхме да бъдем далеч по обединени/или просто щяхме да живеем друг, по-приемлив живот/, ако не бяха правени опити за изкуствено претопяване.
    Всъщност това не е целта на този блог и аз малко се отплеснах, извинявам се. Нека говорим за тези неща повече offline, да влеем поне капка акъл в обществото, за да не слушаме за сбивания на скинари по телевизията(не дай си боже нещо по-сериозно).

    Ако всичко това ви звучи бегло и несвързано, моля да бъда извинен. Това са просто откъслечни мисли от краткото ми детство.
    п.с. Иначе филма е хубав. Интересна гледна точка, малко крайна, малко романтична. Кара те да се замислиш, а накрая и да се усмихнеш. Дано да го пуснат отново по телевизията.

    Отговор

  17. По-рано имаше все пак някаква непоносимост към говоренето на Сидеров и компания. Сега хората свикнаха с тях – едни ги подкрепят, други си казват – ами те са си такива, ако не правеха така, нямаше да са те. Разликата е, че преди атакаджиите не се включваха в обществения спектър, а сега са част от него. Обществото ни е заразено и само от него зависи дали ще се излекува или ще позволи заразата да увеличава обхвата си.

    Отговор

  18. Ами Вени, кучетата си лаят. Хубавото в случая е, че казването е с обърнат смисъл – защото керванът си върви и това е нещо добро.
    Това може би е моят кратък начин да кажа „абе какво им обръщате внимание на тия“. Йовко е с принципна по-чувствителна позиция. Но има и друга нагласа – аз мисля, че има хора, действия и събития, на които не си заслужава да обръщам много внимание, не заслужават вчувстването ми.
    Вярно, гражданският усет трябва да е обострен винаги, за да предотвратява и води. Но засега всички показни „патриотични“ изцепки са все кьорфишек. Казваш, че и вмро били предтелевизията? На една трибуна с „атака“? Не се учудвам, вече поне десет години и вмро е натегнато кълбо без цел и смисъл. За разлика от „атака“ – те са си такова по дефиниция и същност.

    А филмът е хубав, макар сигурно да има доста историографски неточности. Но то изкуството е такова. Аз помня лично само как когато за първи и засега единствен път решихме да обиколим Родопите на връщане от морето ни спираха през десетина километра бариери през пътя и от една ни върнаха. За пред-гимназиалния ми акъл беше много чудно защо.

    Вярно, никой не знае как са били съвсем точно нещата. Може би и никога няма да имат всички данни и историографите. А и да ги имат – няма да ги разберат, защото историята не разбира събитията – хората го правят. По различни начини и метафората на изкуството е едно такова доближение.

    А че нещата са били ако не така, то поне горе-долу така си е ясно. Проблемът всъщност не е какъв е бил точно „възродителният процес“ – истинският проблем е че дори и толкова години след него все още го има нещото, което го е подкладило – нетърпимост към групи хора в името на държавата.

    Отговор

  19. Уау!!! Бях пропуснал това, което се случва около излъчването му. Филмчето го гледах отдавна и ме впечатли много. Смазващо добре направен и с много приятен сюжет. По-задълбочено няма какво да говрим за това, филма просто трябва да се гледа :)
    Но това, което правят тези от Атака е просто нереално. И въпреки че в мен напира адски гневни изказвания за тяхното националистическо безумие, има и нещо позитивно. С такив малоумни прояви Атака би трябвало да отблъсква все повече и повече хората. А ако не е така и всички им се кефят – среден пръст за тях, да си ги управлява тъпата Атака, а ние нормалните хора ще си изкарваме парички в чужбина, докато тък неадекватните националисти се осерат до ушите.

    Отговор

  20. @nv >“Колко от хората, които пишат тука са били на военна комисия преди 10 ноември? Колко от тях са слушали на живо коментарите на Гарелов от Турция по време на “преселението”? Колко от тези са ги спирали и са им обискирали колата поради именно тази обстановка? На колко от тях са ги им забранявали да пътуват в Родопите и Разградско и са ги връщали от някоя бариера?“

    Аз примерно. Та какъв ти е въпросът по-точно?
    Филма още не съм гледал.За военната комисия стана ясно, че са се поизсилили. Колкото за обиските и проверките – правеха се не само в колите а по влакове и автобуси, и то по няклоко пъти за разтояние от 30-40 км примерно.
    В разградско не са ме спирали, но виж към Родопите , особено тия краища дето са близо до границата пътят винаги е бил много трудно достъпен – открити листове, постоянни и случайни постове и т.н. Имам роднини в тия краища и съм имал „удоволствието“ многократно да бъда проверяван .

    Отговор

  21. Не е съвсем така, Тони. Защото дори да си изкарваме парички в чужбина, четем българските новини и ни боли от това, което става там. Да, статисти сме, в повечето случаи. Но болката си е болка.

    Йовко, едно е хубавото на утайката Волен. С толкова шум много хора ще гледат филма. И дано една част от тях разберат.

    Отговор

  22. Йовко, извинявам се за неприятния въпрос, но ме гложди все повече. Има ли коментари към този пост, които триеш?
    Ако има, много ли са? Чак започва да ми се вижда нереално вече…
    Никой все още не е показал нетърпимост :)

    Отговор

  23. Да, изтрих един-два, които не особено лицеприятно дискутираха актьорското майсторство и професионалните качества на екипа на филма – неща, които получиха световна оценка и признание, но явно има неоткрити „експерти“ (по всичко) у нас, които все са на друго мнение…

    Изтрих и един, който ругаеше директно мен за позицията ми. Нивото е кръчмарска ругатня. Но интересното е, че преди време, когато пак се бях заял с Атака имаше 98% същия коментар. Явно, са тъпички копеленцата или ругатните им ги спускат по партийна линия ;-)

    Why are we here?
    Because were here
    Roll the bones
    Why does it happen?
    Because it happens
    Roll the bones
    (Rush, Roll The Bones)

    Отговор

  24. Понеже Весела е извън България в момента и не знаеше какво се е случило си разменихме няколко реплики по този повод по електронната поща. Та ето какво ми пише тя днес… Позволявам си да го цитирам, защото не може да бъде казано по-човешки и по-точно:

    Снимайки филма, аз приех тази история като моя лична… ако всеки от нас направи точно това, ще разбере и ще го заболи. Никой не заслужава в света да бъде така унизен. За да сме свободни вътре в нас, за да чувстваме себе си част от човечеството, трябва да се вгледаме един в друг и да се приемем такива каквито сме.

    Отговор

  25. @Метин: Нормално е тук да няма много (или никак) нетърпимост. Все пак хората се събират, ако има нещо да ги обединява. В случая близки виждания относно общественото устройство, добро и зло, а също така и относно начина за водене на диалог. В този смисъл пишещите тук не са представителна извадка. Но я вземи напиши нещо в клуб Политика на dir.bg, да видиш какво ще се излее върху теб; то човек, ако влезе там, после трябва да си бърше монитора с някакъв почистващ препарат. Аз обаче много се надявам, че и там извадката не е представителна.

    Отговор

  26. Сега съм на 45, тогава съм бил на колко… 25-27, да речем. Не съм живял в онези райони, но помня. Помня, как моят колега и приятел Орхан стана Огнян – никога не го нарекох с това име, но пак си ме беше срам. Помня, как във Военна болница унищожаваха медицинските досиета с турски имена – нямаше кога да ги преписват с новите и просто ги унищожаваха – изследвания, епикризи, всичко. Помня безумния въпрос „как се казваш сега?“ и усещането, че този абсурд не може да се случва в действителност. Помня после, как хората заминаваха, плачейки и изоставяйки къщите си, приятелите си, миналото си – с някалко куфара на покрива на Жигулата и с чисто новите си задгранични паспорти. И режисираната националистическа истерия помня, и големия митинг пред турското посолство, „съд за предателите и родоотстъпниците“ и т.н. (Различна ли е сега истериятя на „Атака“?)

    Мога още да изреждам, но какъв е смисълът? Това е просто част от „моята“ лична версия на историята, може в учебниците да напишат друго. Но знаете ли, кое съм запомнил най-силно от онези събития? Че знаех доста хора, които мислеха като мен тогава, но никой от нас не направи нищо. Да, не сме виновни за безумствата на комунистическата държава, но си мълчахме. Това е. Ама да не си измива някой съвестта, като ми казва с днешна дата „абе, не беше чак така“.

    Орхан не замина за „Голямата екскурзия“, а през 1990 (или 1991?) си върна истинското име – тогава това ставаше с някяква съдебна процедура и той ме помоли (сигурно „покани“ би било по-вярно) да съм му свидетел пред съда. Може и да ви е смешно, но се чувствах като онези, дето къртеха Берлинската стена по телевизията. (Добре, де – сега като го написах и на мен ми се вижда малко смешно :)

    Отговор

  27. Здравейте и благодаря на всички коментирали тук! Аз и моят съпруг може да се каже, че сме прототипи от филма. Аз съм туркиня от Кърджали, а моят мъж е българин с корен от Илинден. Вярвайте ми по дни и дати и по усещане всичко във филма е истина! Е аз не съм с шалвари и майка ми не е, но това няма никакво значение. Сякаш някой върна лентата на живота ми назад и… повярвайте ми, когато гледах филма с дъщеря ми на широкия екран преди 2 години си мислех – Колко е смела любовта, колко е глупава, колко е страшна… Мислех вече като майка на 2 хубави деца – … какво ли са изживяли моите родители, когато останах тук, а те заминаха за Швеция /след затваряне на границата с Турция/… Наистина съм щастлива сега, наистина си струва да отстояваш себе си… А Волен това какво го касае! Я да не се набърква и там, защото има възмездие в този живот. Баща ми прокле със силата на бащиния гняв и обида Тодор Живков и вярвайте той не изкара и месец във властта, която му беше дом! А ако аз сега с моя гняв го прокълна този тип то вярвайте, че не политиката, но и България тясна ще му се види…! Защото това, което не ме убива ме прави по-силна! Но стига!!! Не давайте думата на такива! Сега и ние имаме право да бъдем щастливи! А този филм е посветен на нашите деца, които живеят в тези земи!

    Отговор

  28. Филма го изгледах няколко пъти вече. И аз не видях нищо лошо против Българите. Даже имаше 2 сцени в които се показваше, колко добродушни Българи има. Пример за тях са тези 2 сцени, когато попа на селото е скрил някои Турци в църквата за да не им се сменят имената. А военните най-големите комунисти, го псуваха защото ги е скрил. Втората сцена беше с автобуса, когато шофьора първо каза че не може да ги кажи с тези дрехи, поради причината че ще го уволнят. Но след това доброто в него пак не можа да устои на тъпите закони на тогавашното правителство. Това 2 много важни сцени за мен че не всички Българи са удобрявали този процес. Квото е станало станало, сега е друго време, но все още в нашия Кърджалийски район виждам омразата на много стари комонисти, които подкрепят жалните атаки :) Аз от друга гледна точка им благодаря. Те направиха ДПС по силна, поради факта че обединиха Турци и Българи, които не искат да изживеят старите времена отново…

    Могат да се пишат още много неща но нека не оводнявам болга :)

    Отговор

Ако искате да споделите нещо