Извадка от интервю на stroeja.com. Текстът не е свободно съдържание и e под условията на „Всички права запазени“ на stroeja.com.

Какво се случва в момента с група P.I.F.? Да очакваме ли нещо ново като продукция?

Димо: В момента сме вече шест души. Втори китарист си взехме. Ситуацията е яко рокендрол. Напоследък взехме едно такова генерално решение да не правим абсолютно никакви кавъри, свирим само авторска музика. На който му харесва – харесва, ако не… На никой от нас музиката не му е основно средство за препитание. Не е бизнес, да свириш Бийтълс първо, защото трябва да задържиш например еди какъв си таргет от публиката, че в клуба иначе ще падне клиентелата или някакви такива глупости. Хората ни канят, защото свирим нашата си музика и общо взето и аз съм на тази система. Какво се случва в момента? През този период, в който дълго не сме се появявали никъде в медийното пространство, имаме направен трети албум. Той е доста електронен, всъщност наполовина. Наполовина електронен, другото е рок. Мислим да го пуснем абсолютно безплатно в Интернет, с визия на обложка и т.н. Ще си има сайт, в който се влиза чрез специална кампания, която ще направим. Целта не е печалбата, просто така или иначе има някакво изкривяване на целия така наречен “бизнес”. Винаги има някой, които идва при мен на концерт и ме пита откъде мога да си купя еди кой си албум, т.е. албума не е стигнал до него. А така или иначе песните са създадени.

Това е доста интересно. Защо прибягвате до този начин на разпространение?

Димо: Музиката е дар от Господ. Аз така го възприемам. Това е дар, и когато направиш нещо с него ти се отблагодаряваш за това и съответно това пък е твоят дар към Него, в обратната посока. При нас Той ни е дал някакви песни…. тази система “много съм гениален” или “страшно нещо измислих.”… няма такъв вариант . Всичко е – случайно си се сетил, защото еди какво си ти е дадено. Аз така си го обяснявам. Та тези песни бяха създадени по странни начини, даже много от текстовете не помня как съм ги писал, просто е имало някакви сигнали. То е било такова среднощно събуждане и пиша …. Това нещо трябва да стигне до хората. Аз така си мисля. И защо да взимам някви парички, които хората са си събрали? Аз няма да спечеля повече от това нещо, но ще бъда доволен, че те са чули това, което съм направил. То може да се погледне и от друга гледна точка – като погалване на егото, но не е погалване на егото. По-скоро го приемам като мисия – “Това съм създал, чуйте го!” Искам хората да го чуят. Мисля, че имам какво да им кажа, най-малкото. Та това е единстения начин, чрез Интернет, музиката да стигне най-бързо, най-безболезнено до всеки един, който иска да чуе група P.I.F.. Отделно, например, може да направим 50 бройки, които да са с така наречената колекционерска и номизматична стойност – 50 диска направени ръчно от нас, подписани, които ще струват някакви пари, но те сигурно ще са колкото да покрием изработката, кутийката, плюша вътре примерно и т.н.

Пълният текст на интервюто за stroeja.com прочетете там… Аз цитирах каквото трябваше. Браво на PIF! На фона на жалките и голи и боси Ваня Щерева, Графа и т.н., които можете да видите пред Художествената галерия в София на новите плакати от кампанията против пиратството на Министерство на културата.

Накратко за Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

  1. „Защо прибягвате до този начин на разпространение?“- много ясно, те са отговорили – „На никой от нас музиката не му е основно средство за препитание“.
    Ако беше, дали щяха да са толкова широко скроени? Не мисля.

    Отговор

  2. А коя е основната идея на изкуството? Бизнеса и препитанието ли? Или беше нещо друго… И ако се позамислим дали авторските права не са инструмент за превръщане на нещо в бизнес, дори когато там такъв няма?

    Отговор

  3. а албумът е факт от около година -> http://www.pifbg.com/

    Отговор

  4. Мен пък това не ме радва прекалено, защото:
    – първо, ако бяха по-продавани като „Остава“ примерно, нямаше да прибегнат до подобна автореклама (ако си мислите,че е нещо друго освен това, ха);
    – второ – албумът така или иначе ще може да се намери лесно в мрежата, т.е. те се опитват с един куршум да уцелят 2 зайчета.

    Което не ми пречи да си метчая, че на един етап нещата ще стоят другояче. (:

    Отговор

  5. stealth, мерси за линка!!

    марто, всякакви експерименти са добро начало, това са опити, тестове, промени в мисленето, провокации, които са важни, че изобщо се случват. Това, което са направили PIF е хубаво, макар и половинчато, защото както повечето музиканти правят, музиката е там за свободен/безплатен download, но с неясни права. Мога ли да я правя нещо освен да я сваля – окей – мога да я сваля, но мога ли да я слушам? Не е тъпо да се питам това – хич не е тъпо… О’кей дори да мога да я слушам, мога ли да я копирам за да я слушам в колата си? А мога ли да я подаря на някого или да я копирам за някого (нетърговско разпространение), а мога ли да включа в CD, което е добавка към вестник (търговско разпространение), а мога ли да я ползвам за музикален фон на фотографския си сайт, който продава снимки (комерсиална употреба)…

    Рекламата не е лошо нещо… Creative Commons BY-NC-ND също често е обвиняван, че не е нищо повече от рекламен договор. Дори и така да е – той не забранява разпространението, а това е добра отправна точка… поне за мен…

    Отговор

  6. с риск да направя лоша реклама (която по изкривените правила на модерността също е реклама) ще спомена за едни други не толкова […]широко скроени хора[…], за които музиката също не е основно средство за препитание. Обаче предпочитат да издадат албум в САЩ или Македония, но не и в България, за да не ги пиратстват (според личното мнение на продуцента). Интересна концепция предвид че любима тема са преработките на народни песни.
    Всъщност се отказах да споменавам името на групата след като разгледах сайта им, който е изцяло и само на английски, явно и те са от неразбраните пророци в собствената им страна.

    Отговор

  7. Уф! Хайде да помислим малко, а? Ако един човек не иска да си купи един албум, а предпочита да го изпиратства ще го направи при всички случаи, ако ще и на Луната да е издаден.

    Някои хора и пари дават за да бъдат пиратствани – в Китай пък например това е начин да станеш популярен… Свят широк – луди всякакви…

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *