Хей

Идната година електронната поща ще навърши половин век. И до днес тя е от фундаменталните мрежови услуги, без които комуникацията в Интернет нямаше да бъде същата.

През последните 25 години, през които аз лично използвам електронна поща, се нагледах на какви ли не „революционни“ идеи за развитие на имейла. Куцо и сакато се напъваше да поправя технологията. Какви ли не маркетингови и други усилия се потрошиха да обясняват на света колко счупена и неадекватна била електронната поща и как именно поредното ново изобретение щяло да бъде убиецът на имейла.

Таратанци! Имейлът си е жив и здрав. И продължава да надживява мимолетните изпръцквания на всичките му конкуренти дотук.

Факт... имейлът не е съвършен. На този свят живеят твърде много амбициозни човечета, чийто интелект не стига за много повече от това да се пънат да злоупотребяват с всевъзможни неща. Част от тях пълнят пощенските ни кутии със СПАМ (и виртуалните, и физическите ни пощи). Други едни гадинки прекаляват с маркетинговите си стремежи да ни дебнат и профилират и ни пускат писъмца с „невидими“ вградени пиксели и всевъзможни подобни подслушвачки, за да знаят дали и кога сме отворили безценните им скучни и шаблонни бюлетини и дали са ни прилъгали да щракнем някъде из тях преди да ги запратим в кошчето. Трети тип досадници често са скъпите ни колеги, които копират половината фирма за щяло или не щяло. Уви, много често така е наредил шефът или го изисква корпоративната „култура“.

Да, четенето (и отговарянето) на имейли се е превърнало в тегоба заради твърде много спам, маркетинг и глупости, които циркулират насам-натам (много често за всеки случай). И защото почти никой не полага усилия да спазва някакъв имейл етикет.

Аз съм абсолютен фен на имейла, в есенциалния му вид. Не споделям идеята, че той е счупен или неудобен. Ако човек положи някакви усилия да организира входящата си поща с малко филтри и поддиректории и си създаде навик да чете поща не повече от един-два пъти дневно, животът става малко по-светъл. И да – спрял съм всички автоматични уведомления за нови писма по смартфони, декстопи, таблети и др. Електронната поща е за асинхронна комуникация, а именно да чета и пиша, когато мога и искам. Това не е чат!

Затова изцвилих от удоволствие, когато научих, че Basecamp работят по своя email услуга, с идеята да се преборят с част от досадните неща около имейла. И веднага се записах на опашката за желаещи да я пробват. Вече два месеца я използвам активно и смея да твърдя, че за първи път е постигнато нещо смислено по темата да направим имейла по-добър. Нещото се казва Hey.com и е платена персонална услуга за личен email. Планира се в бъдеще да се предлага и бизнес опция със собствен домейн, но засега може да се получи само личен адрес от типа [email protected]

Няма да скрия, че някои неща в началото не ми се понравиха съвсем. И най-вече това, че няма как да се ползва стандартен клиент за поща като Thunderbird или Apple Mail, защото услугата е недостъпна по IMAPS/SMTPS. Но смисълът да се ползват само и единствено специалните клиенти на Hey е в напълно различния подход към електронната поща и специфичните за услугата функционалности, които няма как да се ползват през стандартен mail клиент. Така че цената на този компромис си струва.

Hey не прилича на нищо друго, което досега съм ползвал за поща. Има нужда от малко свикване, но само след ден или два аз лично не искам да виждам и чувам за никаква друга пощенска услуга или mail клиент.

Философията е следната - аз имам пълен контрол върху това каква поща искам да получвам. Всичката входяща поща минава първоначално през едно нещо, наречено screener, който спира всяко писмо, което пристига за първи път от адрес, който досега не ми е писал. Ако там попадне писмо от някой досадник или спамър аз просто отбелязвам, че не желая да чувам за него и... край. Никога повече няма да чуя и видя писмо от него. Е, освен ако не реши да ми пише от друг адрес, но така пак ще попадне в скрийнъра и пак мога да го маркирам като нежелан кореспондент.

Всъщност такова писмо не се връща обратно, изпращачът му не получава никаква обратна връзка какво се случва, но аз просто никога няма да го видя. Кеф! :) Перфектно оръжие срещу досадници!

На теория това работи и срещу спамъри, но обикновено голяма част от спама се филтрира предварително и дори не достига до скрийнъра, макар че от време на време се случва. Случва се също и някое полезно писмо да се маркира като SPAM, но доста рядко. В крайна сметка, никой антиспам филтър не е съвършен, особено когато някои писма наистина приличат на СПАМ заради платформата, през която са изпратени, или поради немарливостта на изпращача им.

Иначе казано, поне еднократно, аз трябва да позволя на всеки, който би искал да ми пише, да може да го прави. И това се случва при първото получено от него писмо. Демек нямате втори шанс да направите първоначално добро впечатление. :)

С времето мога да размисля и да заглуша такива, които съм допуснал да ми пишат, или обратно – да позволя на такива, които съм бил заглушил.

Писмата, които съм се съгласил да получвам, се разпределят най-общо в три категории – едната се нарича Paper Trail и обикновено е за писма, които са за някакви чисто информативни цели, без да изискват отговор. Най-често потвърждения за платени сметки, за сменени пароли и други такива неща. Другата е наречена The Feed и е предназначена за бюлетини, маркетингови послания, неща за четене, когато имам време за тях. И третата, която всъщност е основната, се нарича Imbox (от important box), където са всички тези писма, които не са спам, не са само за информация, не са маркетингови или други читанки. Тези писма обикновено изискват внимание, а най-често и отговор. Те са истинската ми поща и важните неща. Та, цялата идея е в Imbox-а ми да достигат само такива писма.

За всеки кореспондент мога да определям дали писмата му да остават в Imbox, или да ходят в The Feed или Paper Trail. На всеки email мога да реша да отговоря веднага или да си отбележа някои от тях за по-късно (reply later). Да маркирам някаква важна информация в тях (clip) или да ги заделя настрани (aside) по някаква своя причина. Разбира се, мога и да си създавам свои етикети и да си отбелязвам различни писма с тях по някакви лични критерии и съображения.

Идеята за inbox zero тук я няма. Няма го и безполезното архивиране, което реално е преместване на писма. Важната ви поща си се трупа в Imbox – етикетирана или не (по ваше желание). Всичко, което ви е нужно, е една добра търсачка. Е, имате я. Както и пространство от цели 100GB.

Има и други глезотии, които могат да се прегледат тук. А може и да се направи тестов акаунт за вкусване на услугата и интерфейса ѝ. Всичко може да се използва директно през браузър, но има приложения за мобилни телефони, както и за десктоп операционни системи.

И още нещо, което просто не мога да не отбележа, защото ме спечели окончателно и ми доставя перверзно удоволствие. Всички вградени в писмата пиксели за проследяване, парчета код, маркетингови шитни и въобще всякакви такива номера биват обезвреждани автоматично, а писмата – маркирани, че са съдържали такива гадинки. Няма не искам, няма недей! Kill 'em all! Плачете, маркетинг гурута! Ронете кървави сълзи! Не работят вашите hubspot буби, salesforce бози, facebook пиксели, mailchimp вендузи и прочие маркетингови кърлежи. Сега в hey.com, а скоро и по други интернет ширини! :)

С две думи казано, Hey е за всички, които ценят времето си. За тези, за които е важно имейлът да е полезен инструмент, а не пиявица на ценно време. Hey ще се хареса на всички, които ползват интензивно електронна поща като основна комуникация, защото ще внесе спокойствие в преживяването им с личния им имейл. Такова, че понякога се чудя дали наистина нямам нова поща и дали нещо не се е счупило.

Hey не е за тези, които търсят к'ва да е ефтинка пощичка в abv.bg, gmail.com и прочие. Цената е $99 на година. Няма отстъпки, по-базови или по-премиални планове, нито някакви сложни опции. Услугата е само една и толкова. Струва си обаче всеки цент. А адресът, който сте си взели, си остава завинаги ваш (пренасочва се), дори да се откажете след време.

P.S. Хей! Нямам никакви взаимоотношения с Basecamp или екипа им. Просто съм фен на продуктите, но и на философията им за бизнеса и живота. Платил съм за услугата с лични средства и по собствено желание.