Снощи, прибирайки се след протеста в София, за който много хора коментираха, че не са виждали такъв от 90-те, обсъждахме какво ще стане после. И защо след толкова позитивна енергия, разлята по площадите, дори и когато постигаме исканията си, накрая тя се разпилява и се завръща усещането, че отново сме в болезнено познатия коловоз на управлението на групировките, които просто са подменили политическия си интерфейс, чрез който правят отново, каквото си искат. Защото това, което се случи през последните няколко месеца, може да се каже само с едно изречение. Кукловодите, смениха куклите за новия театрален сезон.

Един от приятелите ми беше притеснен, че това се случва отново и отново и нямаме механизъм да попречим. Репликирах го, че механизмите са пред очите ни – вярно, че протестите са крайна мярка, но бяха минати и крайни граници. А тези протести – именно заради тяхната нережисирана спонтанност – трябва да стряскат повече. Защото, хора, които иначе странят от политиката, сега участват активно. А това, което се случва на улицата в момента е политика – от най-чист вид. Вчера хората искаха „Оставка!“ и „Избори!“, а това са съвсем конкретни и никакви други освен чисто политически искания.

Тогава излиза, че политиката може да не е толкова мръсно нещо, ако се прави от нормални хора и на светло? И ако това се случва по-често няма да създаваме впечатлението, че сме безгласна тълпа, пред която минават всякакви келнерски номера.

В последните няколко седмици/месеци/години всички си повтаряме една мантра, която е очевидно погрешна. Мантрата, че по-добре да имаме някакво правителство, отколкото никакво. Текущото само за две седмици успя да докаже обратното. В БСП си повтаряха (и продължават), че по добре Станишев, отколкото Румен Петков. Преди беше по-добре Бойко, отколкото… И така, то не бяха царе, царедворци, пожарникари… а зад тях все едни и същи кукловоди…

Защото имаме отправната точка на ниските очаквания – за морал, за класа, за стойност и ценности. Отчаяно търсим по-малкото зло от ограничения избор, който ни се предлага. Продължаваме да избираме емоционално, а не рационално. Дори и сега на протеста се чуват и виждат плакати, които слагат всички партии в общия кюп на общото зло. А това налива вода само в мелницата на тези, които светът без различия, без ясни морални дефиниции и принципи ги устройва.

Имаме такъв ограничен избор, защото сме го позволили. Защото не бива и не трябва да съществуват изобщо формации без ясни ангажименти, програми и фундамент. А те няма да съществуват, когато спрат да имат шанс да бъдат избирани. Така и не проумяхме, че се гласува за ПРОГРАМА. И се следи изкъсо дали тя се спазва.

– Аз симпатизирам на „Зелените“ и ДСБ – ми каза моят приятел снощи – защото на останалия фон ми изглеждат най-нормални. Но и едните и другите са под бариерата.
– А защо не избереш едните? – запитах аз. – „Зелените“ стоят по-скоро в ляво, докато ДСБ са традиционно десни. Избери си едните, и не само защото са по-нормални, а защото са най-близо до твоите идеи и представи, като фундамент и по програма, и им помогни да минат бариерата. Докато стоим настрани и се правим на чисти, аполитични и независими, нормалните партии нямат много шансове. Виж само в момента, колко са проявите на здрав разум в текущата БСП – един Кадиев*?.. (не се сетих за друго име – съжалявам!)… Дотолкова паразитите са напълзели навсякъде, че процента разум е под статистическата грешка. Как после партиите да са нормални, като са превърнати в инструменти за управление на зависимости. Ако приемем, че сме от разумните и точно затова страним от политиката, тогава не е ли логично, че тя ще е превзета от неразумни и ще се налага да правим инцидентно кризисна политика като сега? Да сме аполитични в днешно време е лукс, който не можем да си позволим.

Време е да спрем да се дистанцираме от политиката и политиците – и да сме част от формациите, на които симпатизираме, да им влияем – за да внимаваме за нивото на паразити отблизо. За да следим за нормалността там, което ще е критерий и за нормалността навсякъде.

А в политическия ни модел няма нищо толкова лошо, но той изисква стабилна база от нормални хора – и в ляво, и в дясно, и в центъра. В момента протестите правят едно добра стъпка – обединяват нормалните в целия спектър.

– Но само с протести ли можем да правим граждански контрол? – дразнеше се моят приятел. А само няколко часа по-късно се е случило това – като един перфектен пример и отговор… Браво! Трябва да направим така, че да ги е страх да излязат на вечеря, ако са гласували под диктовката на една или друга зависимост. Тях да ги е страх – не нас! Тогава и по-рядко ще се налагат такива протести.

И най-важното – вместо да се вайкаме за ограничения си избор – време е да си представим, а след това да си кажем ясно какъв живот искаме и как да го постигнем. За да се намерим и разпознаем с тези, с които да го направим. Защото просто така се прави навсякъде – поне в белия свят. От много време. А общество не се случва от самосебе си. То се гради.

И всъщност, всичко това, което се случва тези дни е много хубаво. Хубаво е, не защото Пеевски няма да стане шеф на ДАНС. Хубаво е защото скърцането, което се чува тези дни откъм Министерски съвет и Парламента означава, че е по-добре да нямаш правителство, отколкото то да е толкова зависимо и обречено като кабинетът Орешарски. Хубаво е че успя да се самоубие за две седмици, вместо да убива всичко наоколо няколко години (с последствия за бизнеса, инвеститорите, и всички българи). Хубаво е, че от тези 7% гласували за Атака, надявам се поне 5% са осъзнали за кого и какво са гласували. Хубаво е, че купувалите гласове на предишните избори сега са с едни пари назад, без да им излизат сметките. Хубаво е, че ДСБ ще има нов лидер с нова енергия още идната седмица и това може да е началото на новото дясно. Хубаво е, че Станишев скоро няма да представлява БСП и там евентуално биха имали нов шанс за нормалност. Хубаво е, че това е протест на мечтателите, които все още са тук. Хубаво е, че те ще провокират още нормалност. И ще ставаме все повече…

Хубаво е! И днес отново – София, 16 юни 2013, 18:30ч., пред МС.

Идвайте…

–––
* Официално оттеглям допускането си за наличието на здрав разум у г-н Кадиев след прочитането на това. (бел. автора)

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

6 коментара

  1. Трябва да направим така, че да ги е страх да излязат на вечеря, ако са гласували под диктовката на една или друга зависимост. Тях да ги е страх – не нас! Тогава и по-рядко ще се налагат такива протести.

    Точно така! :-)

    Само че, подозирам, в момента управляващите са се скрили в миша дупка и чакат „бурята да отмине“…

    Аз не им вярвам. На нито една дума вече! Бурята дали ще отмине?

    Надявам се да не им позволим да ни пуснат още прах в очите! Надявам се #идвайте да стане „trending topic“ и да излезем и още и още нормални, мислещи хора на улиците, и мирно, бързо, и тихо да изметем идиотите от МС и Парламента, а след това…

    …а след това, не знам? Да потърсим и да изберем някакви свести, нормални хора, които да направят нов парламент и правителство?…

    Може би най-после десницата у нас ще се обедини, и промени, и ще си даде шанс поне да влезе в парламента? Или може би няколкото „нормални“ партии (които съществуват все още само извън парламента), ще успеят да се обединят, да напишат смислена програма, да изберат свестни хора, и да влязат в парламента, за да донесат някаква промяна?

    С радост бих гласувал на следващите избори… ако има за кой. :-)

    Отговор

  2. Един от резултатите ще е, че управляващите няма да са толкова безцеремонни в бъдеще. Ще пипат по-меко, ще се съветват повече с ПР-ите си.

    Другия възможен резултат – позитивната енергия на хората на площада, да доведе до качествено по-добра политика в България ми се струва по-скоро нереален. Причината – структурата на икономиката.

    Сравнително не-голяма група от хора, печели добре, правейки „бизнес“ с държавата използвайки различни държавни ресурси (в т.ч. и съдебната система) за частни цели. Докато тази група има относително голям (спрямо общия) финансов ресурс, позитивната енергия на хората ще срещне голяма трудност. Освен енергия, са необходими и други ресурси за трайната промяна на системата.

    В последните десет години съм наблюдавал различни проблеми, свързани с управлението на държавата. Някой съм изпитал на свой гръб, за други са ми разказвали приятели и съдружници. Опитвайки се да анализирам причините за проблемите на управлението в България, не успявам да си дам еднозначен отговор. В основата на проблемите стоят според мен 2 основни неща:
    – користни цели, да се направи нещо (закон, назначение) за да спечели нещо; Тук е и корупцията и отстояването на интереси на чужди държави;
    – необразованост. Някой прави нещо, но го прави по грешен начин, защото не е учил, когато трябва;

    За борбата и с двете неща са необходими (но не достатъчни) пари. Много пари, при това спечелени без корупция.

    Та в този ред на мисли, дали тези 10 000 на площада или 500 000 подкрепящи души, биха дали по 1000 лв. (средно) за да променим управлението на държавата?

    Да не забравяме, че насреща са около 30-40 милиарда в т.н. български олигарси, + много повече в чужди олигарси с интереси в БГ.
    според мен и за борба с двата проблема, са нужни пари

    Ако мога да допълня: „Време е да спрем да се дистанцираме от политиката и политиците …“ + “ и да дадем дял от своите пари и време, за да направим държавата, където живеем по-добра.“

    Отговор

Ако искате да споделите нещо