През отминалия уикенд и шестият пореден OpenFest се превърна в история. През последните две години съм повече зрител отколкото активен участник, макар и по една или друга причина част от бюрокрацията около него да се налага да минава през мен всяка година. Поради това ми е радостно да видя, че фестът се случва отново и отново – понякога по-подредено, друг път все така инфарктно както най-първите години, но всички тези хора в залите са най-приятното доказателство, че OpenFest има своето значение и бъдеще. В много проекции това е уникална конференция без аналог – не само в България – и е добре, че се развива и продължава вече толкова години…

И макар тази година да бе едно от най-рисковите и набързо стъкмените случвания на феста – най-важното е, че той мина добре, спокойно и разбира се, че се случи въпреки всичко. Радостно е също да се отбележи, че OpenFest сякаш натрупа някаква рутина с времето и като пораснало дете вече не е толкова първосигнално емоционално събитие, а сякаш вече се поизпълни със зрялост. Стана и по-мъдър и балансиран – не толкова краен и „религиозен“…

Лично ми се ще да поздравя и благодаря на всички, които и тази година направиха OpenFest! Двамата главни координатори, медийния екип, всички техни помощници-доброволци, и всички знайни и незнайни хора, сред публиката, които местиха столове, разнасяха оборудване, или дори просто присъстваха. Голямо ура и за споносорите, без които никое подобно събитие не е възможно! И за медийните партньори – тези, които наистина припознават темата – случайните от известно време насам отсъстват напълно и не липсват никому…

Като казах знайни и незнайни хора – приятно впечатление прави и факта, че все повече са младите и непознати хора, които идват на феста – поне непознати на мен – от поколението на „пенсионерите“…

Както може би си личи и от горните разсъждения използвах времето от тези два дни на феста да поговоря с много хора, да обменим мисли и позиции, да поумуваме над някои проблеми. Определено се чувства липсата на Сдружение „Свободен софтуер“, което е в юридически нокаут, или друга сходна организация. Всъщност не съм прецизен – по-скоро ми се струва, че липсва някакъв (или няколко) формални фокуса на енергия и хора около темата FOSS – не е нужно това да е някакъв юридически субект, който обикновено в някакъв момент затлачва нещата. Но ми се струва, че има доста енергия, която на моменти сякаш се плиска встрани.

Хубаво е, че вече има доста хора от общността, които работят фокусирано за open source компании като Red Hat, Automattic, MySQL и други. Трупат опит, експертни познания, вече в сериозни мащаби и worldwide… Това започва да си личи дори и в презентациите…

Всичко това означава, че OpenFest, българската free/open source software общност, базирания на това бизнес и технологии имат оптимистично бъдеще в България. Въпреки всичко! Въпреки отсъствието на държавна подкрепа, политика и разбиране в това отношение. Въпреки първоначалното пренебрежение към темата от бизнеса. Въпреки слабото познаване на тематиката извън все още тесния FOSS-кръг дори в ИТ средите у нас.

OpenFest със сигурност може да се случва и още по-добре. И лично ще настоявам и ще се погрижа за следващата седма итерация да се поправят някои неща. Част от забавлението OpenFest е участието в самото му случване – за момента все още OpenFest не показва ясен, нормален и достатъчно отворен интерфейс на тези, които искат да помогнат с нещо да го направят. Организаторите работят прекрасно, но изнасят твърде много на собствен гръб на висока цена (нерви и умора), без да има как да стане ясно, когато имат нужда от помощ. Не е лесно и да се управлява хаоса, когато организацията е разхвърляна и се създава твърде много шум (случвало се е преди!), но може да се направи така, че ред да има и в същото време нещата да са видими как точно се случват и когато има нужда от съдействие то да има начин това да става ясно и бързо да се търси решение – в цялата общност… Въпрос на напипване на баланса и ясна структура и правила… Организациите както обикновено нямат значение – важни са единствено хората.

OpenFest в никакъв случай не бива да бъде елитарно събитие – приятелският дух на конференцията според мен е това, което води толкова хора всяка година – и трябва да бъде така и занапред. Догодина ще бъде седмият пореден OpenFest – на 7 и 8 ноември – ако съм запомнил правилно анонса на организаторите при закриването вчера. Така, че датата е ясна цяла година предварително. Остава да се вложи само навреме и нужното количество разум и много, много сърце и душа за да ни все така весело и приятно (и даже още повече отколкото досега) с всяка идна година.

На всички още веднъж поздравления за поредния успешен OpenFest!!!

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

6 коментара

  1. OpenFest-a няма да умре и всяка годиан става все по посещавам и по добър. На първия ми такъв Йовко ти беше главен лектор и до днес все още носи отпечатъка в себе си, и следващите след него разбира се. Все които не е ходил на такъв е загубил много, тази година го пропуснах за което съжалявам ужасно но знам че е бил страхотен. Радвам се че от сега са ясни датите за догодина. поздрави за добрия фест

    Отговор

  2. Поздравления за организаторите!
    По повод ССС – ти сам преди години заяви на хората от сдружението, че ще си сложиш Опънфест в джоба и ще го занесеш на други хора. Лично аз се почувствах ограбена. Затова не виждам защо те учудва, че липсва интерес.

    Отговор

  3. Роси, понякога се възхищавам на „уменията“ на някои хора да звучат убедително, дори когато тезите им криволичат около фактите. А пък да ме цитират неточно или извън контекста ми е любимо преживяване. Но както и да е… Ти още преди години все си мислеше, че знаеш по-добре от мен, какво всъщност съм искал да кажа… но иначе ми е адски любопитно къде видя учудване от липса на интерес в горния текст…

    По повод OpenFest съм казвал и едни съвсем други неща, които имат за цел именно да го спасяват от ситуации, когато самоубиващи се организации като ССС се пробват да го задушат. Точно същите думи не пречат на никого да си прави негов OpenFest вместо да се чувства ограбен.

    Отговор

  4. Ами, много просто, Йовко – пишеш, че сте умували и веднага след това споменаваш сдружението (може би трябваше да го напиша с главна буква ;-) ). Умуването и чуденето са доста близки по смисъл думи. Освен това са логически отделени в един абзац с коментари за ССС и изобщо F/OSS-общност. Съжалявам, ако не съм те разбрала правилно, пък и не съм си давала труд да правя дисекция на написаното. Допускам, че може да съм избързала с изводите. А и понеже не обичам да умувам (;-) )по темата „какво е искал да каже автора“, обичайно си казвам как _аз_ съм го разбрала.:-) Диалогът обикновено тръгва оттам. Освен това не смятам за грях, че някой не разбира какво искам да кажа аз или че не е разбран от мен.

    По отношение на другите неща, които си казал – последното ти изказване по темата го четох тук: http://fsa-bg.org/pipermail/discussion/2005-September/004566.html Явно съм пропуснала да си актуализирам информацията, но и аз съм зает човек ;-) Всъщност, коментарите относно феста бяха отворени още при Ясен, но прецених, че е редно да уважа желанието ти за коментари след края. Надявам се поне лицензът public domain да изключва бъдещи възможни тълкувания на въпроса със собствеността, не помня подробностите.
    И едва ли е толкова неясно какво съм искала да кажа с „ограбена“ по отношение на OpenFest, но стига толкова писаници. Със здраве :-)

    Отговор

  5. Стоя зад всяка своя дума и от този септември 2005. Защото, когато с цената на всичко се опитваш да пазиш една идея, ти казват, че я присвояваш. А ако я оставиш да видиш дали някой друг ще я поеме – те обвиняват в изоставяне на проектите си. Помниш ли? Затова спираш да слушаш какво говорят хората и слушаш само сърцето си. И действаш категорично – умение, което ССС вечно беше нефелно да упражнява.

    Не – не тъгувам за ССС – просто ССС отвори място, което стои празно, а на това място може да се случи нещо по-хубаво от ССС – и по-правилно. Стига да има кой да си заложи сърцето и душата в него… Защото без душа и сърце не се получава – дори Свободата…

    А ако прочетеш целия абзац – онзи за джоба – ама внимателно – от началото до края – ще видиш, че там всъщност е ВЪПРОСЪТ ми към ССС ще застане ли и зад OpenFest 2005. Въпрос на който ССС така и не отговори категорично, както и за почти нищо друго, дори за най-важното – идеите зад себе си… Пък не е зле да прочетеш и последния…

    Иначе на въпроса – всъщност ако се замислиш няма как да има лиценз върху идея, поне според моите юридически некомпетенции… Надявах се, че литературно-юридическата хипербола в онази декларация ще звучи достатъчно категорично и недвусмислено в ушите на всички.

    Отговор

  6. Само да поправя линка, който даде Роси:
    http://zver.fsa-bg.org/pipermail/discussion/2005-September/004566.html
    Поне при мен другият не се отваря. Цялата машина fsa-bg.org е с много неща в нея, но са ужасно организирани и с всеки изминал месец става все по-зле.

    Ама така е с всички изоставени неща.

    Не искам да се намесвам в разговора за ОпънФест, аз казах при мен преди. Не ми се иска и да се бърка в раната ССС. Знам, за много хора ССС е „път и преход“, но за много други хора, включая мен, ССС е убита мечта.

    Не зная какво е ставало в ССС в послединте месеци, нарочно странях и така и днес не знам кой е „виновен“. Едните обвиняват другите, другите обвиняват първите — няма значение.

    Но е факт, че ССС беше провалено от хора, а не от идеите си или пък от принципите, които беше едвам-едвам започнало да гради. Нещо повече, беше провалено от отделни хора. Тук говорещите са извън тази бройка (не се подмазвам, просто така мисля наистина).

    Пожелавам всичко най-най на ОпънФест. Аз не съм против идеята му. Но ми е кофти, когато се бърка в раната на ССС. Йовко, ти казваш, че нещо по-добро е добре да се появи на мястото му? Да ти кажа, че според мен ако ССС е нефелно, то сто пъти по-нефелна е фондацията за свободен софтуер, която Калоян взе да „организира“ и вече може би три или четири години (и аз им затрих бройката) все още „организира“.

    Така че ако говорим за блокиране на идея — ето това е перфектният начин за блокиране, изпълнен също по перфектен начин. На мен ми е тъпо не че ССС е в нокаут и невалидна по всякакъв начин вече, а ми е тъпо, че възможността за развитие на мястото на ССС беше утепана в зародиш. Точно с тая „фондация“ на Калоян и компания (ако все още има хора там, аз отдавна се отписах и махнах, след като десет пъти питах „дайте какво да напиша, дайте къде да подам документи, дайте къде с кого да говоря“ и многозначително ми се мълчеше „трай, узрей, медитирай и фондацията сама ще се пръкне“).

    (Сега Калоян да не се обиди, ако прочете тук. Нищо лично, личното ми с Калоян е ОК. Вече брат му ми се засегна от подобно мое казване и не ми говори.)

    Затова съм казвал и на теб, и на други от този ни по-голям „кръг“, че най-ценни са личните проекти. Който каквато идея има и каквото може да направи — да го прави, пък сподвижници все ще се намират в движение. И аз ще помагам на идеите ви, като имам възможност, и вие — на моите, вярвам.

    Отговор

Ако искате да споделите нещо