Има и такива дни

Беше интересен ден. Особено след съсипващия вторник. Всъщност май не мразя понеделниците. Мразя първия работен ден след почивна серия. Вчерашния вторник определено измести от класациите всеки друг понеделник. И почти станах латвийофоб заради един-двама момци от онзи край, дето по едно време ми идваше да ги удуша през телефона

Иначе днес не се случи нищо чак толкова изключително – освен може би, че за първи път получавам пари, задето добре съм използвал Google. При това доволно количество. Дай боже повече такива лесни пари. 🙂

Помогнах на Дими за един търг и на Бори за анализа, който подготвяме заедно. Наложи се да навестя и една от банките си за да намаля малко преждевременно дълга си към тях за да не вляза в просрочие към MasterCard докато съм в Полша. Тези финансови еквилибристики ми станаха ежедневие. Може да взема да напиша едно credit cards BG howto тези дни…

Другото забавление беше едно Cisco IDS 4210, с което ми се случи да се позанимая. Вече в end-of-life стадий, но все пак като ми е паднало в ръчичките. Всъщност въпреки помпозното заглавие това е едно обикновено PC (Celeron 566MHz) с Red Hat Linux, затворени в кутия на Cisco. Утре ще си поиграя още малко с него, но към момента всякак бих предпочел един Snort насреща ми.

От днес вече не фигурирам и в клиентската база на Mtel. За първи път от 1999-та година няма нито един номер на мое име. А по едно време бяха цели три. Не съм си сменил номера – пак аз ще отговарям на всичките си телефони. Просто вече не са ми зачислени на мен, което определено ме кара да се усещам странно. Това навиците са особено нещо.

Иначе… Ех, как ми се пише нещо напоследък, но не мога да се намеря в настроение за писане…