In Your Heart

You don’t make a photograph just with your camera. You bring to the act of photography all the pictures you have seen, the books you have read, the music you have heard, the people you have loved. (Ansel Adams)

Първият семинар на SimpleStudio за начинаещи е вече история. Времето – в най-важния съботен ден – не ни помогна никак, но и не успя да провали събитието, защото поне до обяд се задържа прилично. Участниците бяха 11, вместо предварително планираните не повече от десет, но по моя вина, защото не спрях навреме регистрационната форма. Реших, обаче, че това е добър знак.

Атмосферата бе приятелска и ведра, въпреки сърдитото и сиво време навън. Хората сякаш бяха с много сходна емоционална палитра и моето усещане бе, че си допаднаха взаимно.

Теоретичната част се получи по-теоретична отколкото исках и при евентуално следващо повторение на същия семинар ще помисля за повече интерактивност. Както и за повече коментари и анализ на снимки, макар за да има какво да се коментира и разглежда трябва някой първо нещо да е снимал. Може би, при следващи издания на същия семинар ще е добре всеки участник предварително да изпрати свои 3-5 снимки (по желание, разбира се).

Съзнателно не анонсирах присъствието на модел, понеже на тема за начинаещи това изобщо не е обичайна практика, но както и очаквах, това се оказа важно и полезно – особено като преход към втората част на темата, свързана с композиция, светлина и фотографския поглед. Моето виждане е, че е важно начинаещият да може свободно да прави грешки без стрес. Защото грешките са полезни – карат те да си задаваш въпроса какво още липсва в моята снимка? Започнеш ли да си задаваш въпроси, вече си тръгнал към това да ставаш по-добър… А портретният жанр е труден и дава възможност за много полезни грешки. Именно в кратката, предиобедна, практическа сесия се натрупаха кадри, които са добра основа за анализи по време на втората част.

Следобедът не бе особено продуктивен, заради времето, а и доста хора предпочетоха дрямката по стаите, вместо почти off-road преживяването по пътя Батак – Доспат.

Важно е, че feedback коментарите след първия семинар са изцяло положителни, но се получи така, че бях повече лектор, вместо ментор. Диалогът с публиката по време на теоретичната част бе по-малко отколкото очаквах. Но си давам сметка, че и аз не го провокирах достатъчно. И от моя гледна точка изложението ми остана леко разпокъсано заради липсващата дискусия. Това е най-важното, което занапред ще отстраня.

Другото е, че сякаш напоследък нещата, които правя ги приемам винаги повече като ангажимент, отколкото като удоволствие. И май трябва да преобърна това за себе си. Не само за семинарите, а и за бизнеса си и дори… личния си живот.

Аз снимах малко за да бъда максимално повече време на разположение на останалите за въпроси и отговори. Едва в неделя, след като всички тръгнаха, с Яна направихме кратка портретна сесия. Но се опитах да направя кратко филмче с идея да пресъздам атмосферата на първия семинар и резултатът е този:

Иска ми се тези семинари да са полезни не просто с някаква купчина знания, а с някакъв вид любов и страст към фотографията. Онази фотография, която разказва истории, търси, пита, докосва, боли… и която идва от сърцето… След като човек е научил странния цифров ред на f-числата, скоростите на затвора и взаимовръзките между всички бутончета и търкалца върху камерата. Защото всъщност не се снима с бленда, обективи или фотоапарат, дори не винаги и с очи, но със сигурност се снима с душа и сърце… Без това нищо друго няма значение.

P.S. За следващия семинар в Приморско остават още 2 свободни места.