След iOS 11 mobile-only е все по-възможно

В края на септември Apple пусна на вода новата версия на мобилната си операционна платформа. И едва ли щях да пиша нарочен пост за това, ако най-значимият белег на iOS 11 някак не остана подценен, вероятно защото е свързан с философията на платформата по отношение на посоката на развитието ѝ, а не с поредните технологични характеристики. А iOS 11 е крайъгълен камък не защото впечатлява с кой знае каква нова визия или подход, а защото дава заявка за пълноценна, самостоятелна операционна система и изглажда пътя към mobile-only работата. Като блести най-вече на iPad. Даже не просто блести, а започва да ти се струва, че сякаш iPad се е преродил.

Признавам, че темата ме вълнува, защото си мечтая един ден (и се очертава да е скоро) да не си купувам повече лаптоп, а таблетът да е всичко, което ми е нужно, за да върша работата си пълноценно и удобно. Все още не мога да си го позволя, защото има няколко неща, които не мога да свърша с iPad, но те остават все по-малко и по-малко.

Експериментирам да работя само с iPad от години насам, но нищо не ми е давало такава увереност, че един ден това ще е възможно, както промените, които донесе iOS 11.

Всъщност най-голямата благина, която ми дава работата с iPad е… концентрация. Което от своя страна ми носи по-голяма ефективност и съответно повече удовлетворение. Личи от няколко версии насам, като очевидно е мислено отдавна, че многозадачността в iOS е планирана да е далеч по-грижовна към концентрацията в основната задача, с която се предполага да съм зает в момента. Всички други мобилни и десктоп платформи сякаш изпитват перверзно удоволствие да разфокусират вниманието ми с всевъзможни нотификации, чието озаптяване до приемлива норма изисква екстра усилия, които трябва да бъдат положени, за да може човек да свърши нещо. Затова, особено когато пиша или чета внимателно някакъв текст или код, концентрацията ми е ключова, и често в такива моменти предпочитам iPad-а си пред компютъра.

С появата на iOS 11 многозадачността е под още по-голям контрол – като отново най-невъзмутимо мога да продължа да си бъда фокусиран в най-важното, което правя (еднозадачният режим винаги ми е най-любим), но имам и гъвкавост, с която мога да си поделя екрана с други задачи или да оставя комбинации от различни приложения върху един екран „залепени“ и на background с не повече от две докосвания. А това е голямо облекчение в ежедневието с таблет. Това заедно с появата на Dock и усъвършенстваните Split View и Slide Over функционалности ми дава не просто почти пълноценно десктоп усещане, ами изцяло ново такова, което намирам за много по-удобно и ергономично. За което помага и приложението Workflow, което от скоро е собственост на Apple и вече се нарича Shortcuts, но за него някой друг път. Сега само ще кажа, че веднъж като го вкусиш и повече не можеш без него.

Другият голям бонус (още от iPad 1, всъщност) е мобилността и факта, че с едно зареждане на батерията мога с часове да работя напълно автономно и безгрижно. Тук с уговорката, че при дълга работа с iPad, особено на бюро, предпочитам да пиша с реална клавиатура – засега ползвам класическата Apple Magic keyboard.

Някои от тези неща с iPad Pro и наличието на pensil, който пък отключва и други функции, са още по-секси, но понеже нещата на Apple не само работят добре, ами работят и дълго с години, и могат да носят доста време всички обновявания на платформата, текущият ми iPad e още твърде пълноценен, за да го сменям с Pro. Но ще държа темата отворена, защото mobile-only подхода ще продължи да занимава вниманието ми и занапред и имам какво да разкажа за няколко различни направления.