Истанбулска конвенция

Всъщност няма да пиша за нея. Началният тон, който бе зададен уби аргументите в зародиш и сега вече за да се чуе някаква теза тя трябва да звучи достатъчно истерично за да надвика всичката християнско-патрЕотарска-консерваджийска идиотия. Пък там надвикване няма. Мо'еш ли надвика бай ти Ганя?

Но поне да се изокам... не, че ще ми мине.

Стъписва ме, че нито една от петте жени в Конституционния съд не е гласувала против. А най-тъжното е, че българските жени не са по градските площади, заедно с мъжете си. Но то у нас по площадите отдавна няма никой, защото всичко си ни е наред! Семейното насилие у нас изобщо не се неглижира, а обществото денонощно дебне най-внимателно за да озапти и най-малкото такова проявление! Сега вече и с джендърите се преборихме! Честито! Да живей!

Във времето на все по-читав интернет, благодарение на който цялото знание на света е достъпно през телефоните ни, ние тънем в средновековни митове. Във времето, в което най-големите проблеми на човечеството са предимно глобални и изискват съвместни, общи и спешни действия - ние изчопляме от пъпа си измислени страхове, които да ни отдалечават от по-адекватната част от човечеството, на което и без друго не му е много до нас.

И пропиляваме времето и енергията на поколение след поколение...

Провинциалното театро с Истанбулската конвенция ни бута към Саудитска България. Ни повече, ни по-малко! Докато кукловодите продължават да дебелеят за наша сметка.

🏷️ Позиция, Общество, Гняв