Ех, че уикенд беше… едно жизнеутвърждаващо пътуване до Варна с нощния влак в петък, където се оказа, че съм пътувал с 3/5 от бъдещия нов Управителен съвет на ССС. Жизнеутвърждаващо, защото по средата на пътя някъде около Горна Оряховица парното спря. Разбира се кондукторите нямаха разумно обяснение… БДЖ, БДЖ… Изправя ми се косата като си помисля, че Станимир ще води Глен от LPI с нощния влак до Бургас следващата седмица…
Дано оцелее човекът… и дано не му се налага да посети тоалетната в някой вагон…

Иначе ССС си направи едно много емоционално и приказливо общо събрание, но за щастие доста ползотворно и читаво. Новият УС са все точни момци… и се надявам, че този път посоката е вярна…

Гледах „Герой“ във Варна… На фона на „Последният самурай“ се оказа много приятна изненада, а режисьорът определено заслужава Оскар за „Герой“, нещо с което не бях особен съгласен за „Тигър и дракон“, но…

Калояне, Калояне… къде ще ходиш във Варна? Едно кино не съм открил там, което да е топло през зимата 😉 А в една от залите на ФК преди години щях да загина от студ и през лятото… На лекция на един будист, който беше станал такъв, когато останал в Тибет по време на контрабандна акция на наркотици с жена му през 70-те 🙂 Същото лято видях Калоян за първи път на живо – познавахме се само в Интернет – след клетвата му – в парадна униформа и без коса 🙂

Ех, наистина ли толкова време мина… като усещане… аз още живеех в Пловдив… А иначе като години май беше не толкова отдавна…