Малко в стил How Its Made поредицата, която силно уважавам…
Знаеш ли не знам как точно попаднах тук, но ми е интересно и мисля пак да дойда тук, а и ти можеш да ми пишеш…
Баща ми е фотограф и този Никон тук ми навява хубави спомени; обичам джаз; обичам онзи филм на Вендерс Криле на желанието и искам да виждам усмивки по лицата на хората, да мечтая и да карам другите да мечтаят…
Искам да говоря с някого за дребните неща и за радостта от тях!
Честно казано, представях си го другояче. Тук виждам много ръчни стъпки и твърде много вероятност от зацапване или повреждане на крайния продукт. Трудно ми е да си представя как висококачествена оптична техника ще се прави в такава среда, където има колкото си искаш прах, микро частици и т.н.
Лелята, например, нямаше дори шапка?
Any, добре си дошла 🙂
Дончо, честно казано усещането от това филмче е, че наистина производството е малко ретро, но всъщност съм чувал, че цената на скъпите обективи е такава именно, защото в производството на качествените обективи има много ръчен труд. Нямам идея дали е вярно, но има логика. Ако видиш линка, който Жоро е пуснал, за производството на един Canon-ски обектив… Там нещата изглеждат малко по-съвременно, но ръчната работа си е пак налице и пак е много…
Всъщност прах в обективите си влиза с времето и всички знаем, че не пречи освен ако не е твърде много. Аз имам 25-годишен обектив с малко косъмче между вътрешните лещи – мислех си да го нося на почистване, но не съм сигурен дали мога да се доверя на непроверен майстор за тази цел, а то не пречи, освен ако силно не свия блендата, което пък се оправя после в Elements.
Та не мисля, че обективите са стоките с най-тежки изисквания към чистотата на помещението… Но може и да не съм прав – признавам си, че нищо не съм чел или слушал по темата…
@Дончо:
да и на мен ми е малко странно, че всичко това се прави на ръка… и отнема 6 седмици за един обектив ?!?
На мен ми се струва, че стаята в която почистваха и сглобяваха лещите е „бяла“ така че запрашеността е сведена до минимум така или иначе.
Това е мега-яко филмче!!! 🙂 Мерси 🙂
Предполагам, един обектив от класата, която е на моя Pentax (вижте пример 1, или примeр 2) …не минава през същите стъпки, а просто го вадят от някаква матрица и един робот го подрежда в новите малки дигитални фотоапарати 🙂
Impressive! 🙂 Никога не съм знаел, как се получават скъпите обективи… Е, сега знам:)
Мерси, Йовко! Беше много интересно 🙂
По време на един машиностроителен проект имах възможността да работя с Рико Руфнер-Кайзер, реномиран швейцарски специалист в областта на машинната автоматизация и роботика. Покрай него бях светнат по темата кои части от едно производство могат да се автоматизират и какви са икономическите предпоставки. На първо място, автоматизацията си струва при големи производствени обеми. При малки обеми на продукция не си струва отмяната на човека с машина.
Филмчето на Йовко е на JML Optical и ако сте се заслушали в началото споменаха, че се изработва леща за TV камера. Показаните лещи в края на филмчето пък ми приличаха на микроскопски. Както обективите за TV камери, така и микроскопските не са толкова масов продукт в сравнение с лещите за фотоапарати. А и JML е по-малка компания спрямо Canon. Така че е логично при Canon да има повече автоматизация.
Но за каква автоматизация става дума?
Ако сте гледали внимателно двете филмчета може би сте забелязали, че при Canon има значително повече автоматизация за т.нар. handling – зареждане на машините с детайли, изваждане на готовите детайли, пренос на детайли от един етап към следващия. От автоматизиран handling най-много се печели, когато си инвестирал в изключително скъпа производствена машина (за стотици хиляди или милиони долара), която за да се изплати бързо трябва да бъде заета 99.9% от времето. Такива скъпи машини се нуждаят от светкавично обслужване, което става най-ефективно с робот вместо с човек. За да обслужваш машина 24/7 с хора трябва да назначиш 5 техника на пълно работно време (три смени по 8ч разпределени м/у 5 човека), които биха ти стрували 100-150хил. евро годишно. Докато един handling робот може да се поръча за примерно 50хил. евро.
Иначе както при JML, така и при Canon самото обработване на стъклата е с машини. Никъде няма хора, които да търкат със шкурки и такива подобни. Забелязахте ли също така, че Canon споменаха за почистване с ултразвук, докато JML не? Това според мен се дължи на факта, че почистването с ултразвук е по-лесно за автоматизиране (при бройките на Canon) за разлика от бърсане с тампон или кърпа (при JML).
Относно оптичните инспекции: по мое мнение те могат да се автоматизират с въвеждането на пригоден image processing софтуер, като резултатите няма да са никак по-зле от човешката проверка.
Единствената дейност, която по мое мнение не може да се автоматизира на сегашното ниво на нашите технологии без сериозни компромиси с качеството е финалното асемблиране на обективите. Там наистина трябва да си човек с фини ръце и остър ум, а не някакъв „тъп“ робот 🙂
ей това също е доста интересно.
Малко в стил How Its Made поредицата, която силно уважавам…
Знаеш ли не знам как точно попаднах тук, но ми е интересно и мисля пак да дойда тук, а и ти можеш да ми пишеш…
Баща ми е фотограф и този Никон тук ми навява хубави спомени; обичам джаз; обичам онзи филм на Вендерс Криле на желанието и искам да виждам усмивки по лицата на хората, да мечтая и да карам другите да мечтаят…
Искам да говоря с някого за дребните неща и за радостта от тях!
Честно казано, представях си го другояче. Тук виждам много ръчни стъпки и твърде много вероятност от зацапване или повреждане на крайния продукт. Трудно ми е да си представя как висококачествена оптична техника ще се прави в такава среда, където има колкото си искаш прах, микро частици и т.н.
Лелята, например, нямаше дори шапка?
Any, добре си дошла 🙂
Дончо, честно казано усещането от това филмче е, че наистина производството е малко ретро, но всъщност съм чувал, че цената на скъпите обективи е такава именно, защото в производството на качествените обективи има много ръчен труд. Нямам идея дали е вярно, но има логика. Ако видиш линка, който Жоро е пуснал, за производството на един Canon-ски обектив… Там нещата изглеждат малко по-съвременно, но ръчната работа си е пак налице и пак е много…
Всъщност прах в обективите си влиза с времето и всички знаем, че не пречи освен ако не е твърде много. Аз имам 25-годишен обектив с малко косъмче между вътрешните лещи – мислех си да го нося на почистване, но не съм сигурен дали мога да се доверя на непроверен майстор за тази цел, а то не пречи, освен ако силно не свия блендата, което пък се оправя после в Elements.
Та не мисля, че обективите са стоките с най-тежки изисквания към чистотата на помещението… Но може и да не съм прав – признавам си, че нищо не съм чел или слушал по темата…
@Дончо:
да и на мен ми е малко странно, че всичко това се прави на ръка… и отнема 6 седмици за един обектив ?!?
На мен ми се струва, че стаята в която почистваха и сглобяваха лещите е „бяла“ така че запрашеността е сведена до минимум така или иначе.
Това е мега-яко филмче!!! 🙂 Мерси 🙂
Предполагам, един обектив от класата, която е на моя Pentax (вижте пример 1, или примeр 2) …не минава през същите стъпки, а просто го вадят от някаква матрица и един робот го подрежда в новите малки дигитални фотоапарати 🙂
Impressive! 🙂 Никога не съм знаел, как се получават скъпите обективи… Е, сега знам:)
Мерси, Йовко! Беше много интересно 🙂
По време на един машиностроителен проект имах възможността да работя с Рико Руфнер-Кайзер, реномиран швейцарски специалист в областта на машинната автоматизация и роботика. Покрай него бях светнат по темата кои части от едно производство могат да се автоматизират и какви са икономическите предпоставки. На първо място, автоматизацията си струва при големи производствени обеми. При малки обеми на продукция не си струва отмяната на човека с машина.
Филмчето на Йовко е на JML Optical и ако сте се заслушали в началото споменаха, че се изработва леща за TV камера. Показаните лещи в края на филмчето пък ми приличаха на микроскопски. Както обективите за TV камери, така и микроскопските не са толкова масов продукт в сравнение с лещите за фотоапарати. А и JML е по-малка компания спрямо Canon. Така че е логично при Canon да има повече автоматизация.
Но за каква автоматизация става дума?
Ако сте гледали внимателно двете филмчета може би сте забелязали, че при Canon има значително повече автоматизация за т.нар. handling – зареждане на машините с детайли, изваждане на готовите детайли, пренос на детайли от един етап към следващия. От автоматизиран handling най-много се печели, когато си инвестирал в изключително скъпа производствена машина (за стотици хиляди или милиони долара), която за да се изплати бързо трябва да бъде заета 99.9% от времето. Такива скъпи машини се нуждаят от светкавично обслужване, което става най-ефективно с робот вместо с човек. За да обслужваш машина 24/7 с хора трябва да назначиш 5 техника на пълно работно време (три смени по 8ч разпределени м/у 5 човека), които биха ти стрували 100-150хил. евро годишно. Докато един handling робот може да се поръча за примерно 50хил. евро.
Иначе както при JML, така и при Canon самото обработване на стъклата е с машини. Никъде няма хора, които да търкат със шкурки и такива подобни. Забелязахте ли също така, че Canon споменаха за почистване с ултразвук, докато JML не? Това според мен се дължи на факта, че почистването с ултразвук е по-лесно за автоматизиране (при бройките на Canon) за разлика от бърсане с тампон или кърпа (при JML).
Относно оптичните инспекции: по мое мнение те могат да се автоматизират с въвеждането на пригоден image processing софтуер, като резултатите няма да са никак по-зле от човешката проверка.
Единствената дейност, която по мое мнение не може да се автоматизира на сегашното ниво на нашите технологии без сериозни компромиси с качеството е финалното асемблиране на обективите. Там наистина трябва да си човек с фини ръце и остър ум, а не някакъв „тъп“ робот 🙂