Какво мисля за Apple

Получих коментар към вчерашната ми публикация за Mac OS X, който там стои малко извън темата и би отклонил дискусията в друга посока (ако се получи такава), затова реших да отворя нова. Ето го и него:

Много ми е любопитно какво мислиш за критиките към Apple, че те само вземат от отворения свят (свободен като в BSD) без да връщат нищо обратно. Аз мисля, че са основателни, и като имам пред вид специфичния хардуер, относително високите цени, склонността към vendor lock-in и напоследък опитите да контролират дори съдържанието (откровен DRM в някои техни продукти), не бих си купил нещо тяхно. Те са по-зле и от Microsoft в това отношение. Напомнят ми на тях и по предимството на шаренията пред съдържанието, макар че в случая с Apple, под капака стои нещо много по-добро.

Ябълките са сладък продукт, гладък отвън и месест отвътре, с unix-ки семки, но на тези пектинът им е вреден за храносмилането. Та, емоционалната ти привързаност към Apple наистина ли е по-голяма от вярата ти в правото на всеки да бърника софтуера до bit, да подменя хардуера както намери за по-евтино и да си ползва съдържание на воля?

Ами мисля, че критиките често са основателни. Честно казано даже извън сферата на open source-а са повече. Много би ми се искало, а със сигурност и на много други хора, цялостното поведение на Apple в няколко посоки да бъде коренно различно, но уви нещата не стоят така.

Apple по дух не е open source компания. Точка. Това е истината. Да – има заигравки в това отношение, има и прилично участие в някои проекти, но с това нещата приключват. Вярно е, че човек може да получи кода на Darwin или Xcode, но обратното връщане на някакъв код, поправящ някакъв bug или пък да добави нещо друго ще трябва да мине през тежката процедура на фирмата, ако е късметлия да спечели вниманието. Резултатът е, че общност така се заформя по-трудно. Тук обаче следва въпроса дали Apple наистина иска точно такава общност? Mac OS X не е нито Linux, нито FreeBSD и моделът на Apple очевидно е тотално различен. Darwin е open source, но Mac OS X е комерсиален Unix. В същия момент нека не пропускаме добавките на Apple към ключови за всички проекти като gcc и CUPS. В момента реално CUPS е собственост на Apple, но не е престанал да бъде GNU GPL. Да – някой ще каже, че те участват там, където им е стратегически важно, така е. И какво – всеки се занимава с това, което му е интересно или важно – дори open-source разработчиците. Не виждам Apple да е прегазила някой лиценз или правила. Много хора ревнаха и срещу Red Hat, когато те решиха да правят само enterprise дистрибуция и да не я разпространяват бинарно без заплащане, но е факт, че open source лицензите не го забраняват. Darwin, CUPS, добавките към gcc не са нищо. Да, Apple може да връща повече на общността, но реално не е задължена да го прави – това е морален въпрос на жест и добра воля.

Много open source потребители също не връщат нищо на общността. Познавам хора, които използват open source, защото е далавера. Не са дарили 5 лева на никой проект, не са си купили t-shirt-ка даже. И могат да не го направят никога. Това е въпрос на жест, усет и благородство. Но това не ги прави по-важни или по-маловажни части на обществото. Нито по-лоши или по-малко смислени хора. Просто в тази посока – толкова.

Не съм съгласен обаче за специфичния хардуер – първо не виждам какво му е специфичното – всеки хардуер е специфичен сам по себе си. Отделно, че Mac-машините днес не са много по-различни от кое да е PC. А и дори да са специфични къде точно е проблема? Да вземем да спрем IBM да продава mainframe-и щото им е специфичен хардуера ли?

Или проблемът е там, че Mac OS X не върви на друга платформа? А кой комерсиален Unix върви на друга платформа – и какъв е смисъла? AIX e направен за IBM, HP-UX за HP, Sun размислиха за Solaris не за друго, а защото видяха дебелия… Концепцията на Apple за обвързане на хардуера със софтуера е повече от успешна и стратегически правилна. Може да не изглежда гот през open source поглед и мислене, но иначе си е в десятката и е ключова за успеха им днес. Крайния брой варианти на хардуер значи, че всяка машина си има своята версия и като хардуер (не само като софтуер) и има известен брой модификации, което значи улеснена поддръжка понеже версията на софтуера X с версията на хардуера Y има такъв и такъв проблем, който се решава ето така.

За измъкването на Apple от голямата им криза беше ключово именно това, което виждаме днес – две серии лаптопи – потребителска и профи. Окей, отскоро има и трети вид – въздушния – нека го наречем lifestyle серия, макар да е само един засега. Две серии десктопи – iMac и Pro. Толкова. Семпло и ясно. Apple се докара до дъното преди време именно с кошмарното си портфолио, пълно с какви ли не глупости. Майкъл Дел тогава се бил изказал, че най-умното което би направил ако е в Apple е да я закрие. Сега му предстои всеки следващ ден да се страхува от Apple.

Когато се поставя въпроса за Mac OS X върху други PC-та, би следвало да се отчита факта, че дълги години Apple е възпитавала различен тип потребители, които не искат и да си помислят за драйверната лудница на PC-света. Те са свикнали, че всичко около тях просто работи. Голяма част са избрали Apple, именно защото не искат да са компютърджии, а само потребители. Mac OS X върху други компютри би означавало поддръжка за необозрим брой хардуерни модификации и друг вид бизнес – продаване на операционна система. Аз твърдя, че Apple де факто не е в бизнеса с операционни системи – Mac OS със или без хикса отзад винаги е била системния приложен софтуер за оживяване на продуктите ѝ. Apple от известно време дори не се казва вече Apple Computer, защото реши дори, че бизнеса с компютри е вече минало и изхвърли втората думичка.

Всъщност, който иска може да си слоби хакинтош и да си търкаля Mac OS X – не е официално, не е по правилата, няма поддръжка, но не съм чул някой да е пострадал от това. Нито Apple да пречат – а могат да го направят лесно и елементарно. Може би, защото обикновено експеримента приключва с идеята – абе аз що се ебавам, а не взема да си купя истински Mac…

И тук идваме до темата за високите цени, за която вече съм писал. В момента блогвам това от най-малкия модел MacBook (последната най-актуална модификация), който струва 2000 лв с фактурата и ДДС-то. Този смешко е повече от два пъти по-производителен от другия ми лаптоп, който струва почти 4000 лв. Мисля, че това е достатъчно по темата за високите цени.

За vendor lock-in – това го прави всеки vendor – ще се лъжем ако си твърдим обратното. Това го прави и Google даже. Някой обаче кара ли насила хората да си купуват Mac? Някой кара ли ги да поверяват целия си живот и личен свят на Google? Днес един приятел по повод Google каза – аз просто съм им се предал… те ме притежават… Честно казано – мен повече ме е страх от Google отколкото от някакъв хардуерен vendor, който ми предлага много добре подбран хардуер на добра цена и на който вървят още купчина операционни системи.

Между другото и моята поща в момента е в Google, нищо че си имам собствени машини, хостинг и т.н. Причината е, че по-добра anti-spam технология в действие не съм виждал. Откакто използвам Google просто се родих… И тествам риска да ме притежават… за да притежавам повече време за себе си. Поне засега. Едва ли ще е за дълго.

Дали ще си купи нещо тяхно или не заради някакъв морален или емоционален бойкот е право на всеки. Аз не виждам нищо лошо в това да имаш читав хардуер под пръстите си. И между другото Linux работи прекрасно върху него. Имам предвид native. Даже за Windows разправят същото, но не съм пробвал лично.

Та най-накрая да отговоря на Големият въпрос, заключен в последния абзац по-горе, който толкова много хора ми задават под една или друга форма – аз Linux, open source и creative commons фенът – как така толкова си падам по това подозрително и доста затворено нещо.

Отговорът е в гледните точки – аз съм фен, мечтател, някакъв IT експерт, фотограф от време на време и сигурно още хиляди други неща. Нека вземем фотографията – повечето мои снимки, публикувани в Интернет, са свободни. Даже не участвам във форуми, защото не съм съгласен с правилата, третиращи авторските права там. Което обаче не означава, че харесвам всичките си снимки. Нито пък това, че са свободни ги прави по-хубави. В същия момент харесвам снимки на хора, които са толкова затворени и консервативни откъм споделяне на творчеството им, че не може да бъде повече. Не споделям мисленето им, но се възхищавам на креативността и творбите им. Това, че техните неща не са „open source“ не ги прави по-слаби и по-лоши като творби.

Нека оставим фотографията и надникнем в бизнеса – аз съм професионалист – никога не съм споделял колко тъпо съм се чувствал, когато на всякакви публични форуми различни FOSS ентусиасти, обзети от емоцията да докажат, че софтуерът с отворен код е всесилен и непобедим, са говорели какво ли не… Неща, които всъщност са твърде условни и според обстоятелствата. Никога не съм споделял как клиенти на доста изявени в open source средите у нас хора, след това не са давали дума да им се обели за open source заради хипер-мега-ултра непрофесионалното отношение – минал някой фен – пуснал нещо през пръсти и си отишъл с мисълта, че е боцнал още една чертичка в тефтера на покръстените в правата вяра, а всъщност е направил мечешка услуга и на клиента си и на идеята по принцип, понеже не е бил достатъчно честен да му признае някоя дреболия, или да осмисли, че няма универсални решения и 100% open не бива непременно да е самоцел.

Имал съм клиенти, на които съм казвал, че open source не е за тях, нищо че на пръв поглед имат възможност за миграция. На други пък нямаше да бъде по-евтино, както ги бяха прилъгали. Имам и клиенти дето на пръв поглед са толкова затворени откъм технологии и приложения, че трябва да си луд да се пробваш дори да ги местиш на open source – но съм ги местил – и сега с топ не можеш да ги върнеш обратно, но ситуацията и предпоставките са били в десятката…

Бизнесът не е емоция, нито да отидеш и да заблъскаш с чука и теслата. Бизнесът е подход, преценка, анализ, изводи, алтернативи, претегляне на варианти, доверие – много неща… Твърде елементарна е в този контекст фенщината – open source на всяка цена – винаги е по-добре. Винаги… ама другия път…

Хайде пак към фотографията – в момента не може да се работи фотография с open source например – имам предвид от определено ниво нататък, а не любителски снимки. Не става и може да не става никога – религиозен проблем – парадоксално е, но единственото възможно цветно пространство, което свободния софтуер може да ползва е това на Microsoft и HP – т.нар. sRGB – сигурно са забравили да го патентоват и закатинарчат едно време 😉 Всички други са vendor-зависими, суровите формати да не говорим, OpenRAW е за погребване. Поддръжката на многобитов цвят е горе-долу… Харесва ми или не – такива са фактите. В този контекст да препоръчам Linux за фотография (за FreeBSD да не говорим) на професионален фотограф е просто несериозно. Да – може да се работи фотография с Linux – аз мога, доста хора могат, но е компромис – дори и аз не искам да го правя – Linux и FreeBSD са силни в други неща – ще ги използвам там, където са добри без цената на компромиси.

Та това е моят отговор – когато съм професионалист, не мога да си позволя фенщина – ще препоръчам и Microsoft щом това е най-правилното. Или комбинацията, която трябва да бъде сглобена. Когато съм мечтател, ми се иска всичкия софтуер да е open source, да няма авторски права, юристите, маркетолозите, полицията и крадците да не съществуват и всички хора да се харесват и обичат. Но, уви, несериозно е да съм мечтател непрекъснато… Когато съм фотограф, искам най-лесно и бързо да стигна до този вид на снимката ми, който имам в представите си, и да ми остане повече време за още снимане, или за нещо друго…

Аз нямам вътрешен конфликт да харесвам различни неща. Вярата ми в правото на всеки да бърника софтуера си е голяма. Емоционалната ми привързаност към Apple всъщност е особена – харесвам нещата им – не толкова компанията. Според мен третирането на софуера с отворен код като свещена крава е дълбоко погрешно и дори отблъскващо. Пречупването на всяка мисъл a priori през анализа – отворено-затворено – и съответно – добро-лошо… е въпрос на религия, а при мен винаги водещо е рационалното. А най-важното е хората да нямат пречки пред избора си, да нямат пречки да подбират инструментите си за да творят – това е свободата – изборът… дори този да избереш да те притежава Google… Защото и софтуерът и хардуерът са само инструменти за създаване на други инструменти, полезни неща, или такива каквито доставят удоволствие…

Не харесвам кой знае колко Джобс – възхищавам се на част от характера му и не одобрявам друга – не ми е идол. Но с голям кеф гледам презентациите му – дори само заради онзи негов кретенски поглед с блясъка в очите, когато вади поредния фокус от шапката си, доволен от създаденото. Същия като на Столмън, като се разгорещи да приказва, даже го мярнах и в очите на Лари Лесиг на една вечеря, въпреки умората му от три лекции през деня и сдържаният му темперамент и характер. Блясъка на креативността, на Създателя… тогава разбираш, че не е нужно да ги харесваш… ама никак… те са извън категориите.

И накрая нещо твърде лично. Аз съм обикновен хетеросексуален мъж, но преди известно време имах връзка с бисексуално момиче. Не бях във възторг от факта, че тя си пада и по жени, но всъщност я обичах истински и не по-малко или различно отколкото момичетата от другите ми връзки. И когато се колебаех дали да се гмурна в това, предвид горните обстоятелства, бързо стоплих, че нейната „двойнственост“ всъщност не бива да възприемам като изневяра. И до днес ни най-малко не съжалявам, че тази връзка е част от миналото ми.

Това е, което имам да казвам – като open source фен, професионалист и каквото още съм. Харесвам свободността на Linux (и на *BSD, но се случи Linux да е по-голямата ми страст), харесвам и Unix, нищо, че в голяма степен не е свободен, харесвам и Mac OS X – вероятно най-добре направения Unix-десктоп – даже desktop въобще… Всъщност харесвам Linux защото е свободен, но и защото е Unix-like. Един свободен Windows не би ме развълнувал по никакъв начин – той е сбъркан по замисъл. Падам си по добре работещ хардуер, но в къщи трудно влиза mainframe, имам оригинална бутилка с Free Beer пред очите ми (мерси Тони!), която стои на секцията в хола ми, но пия най-често closed-source Tuborg или Шуменско (нищо, че съм от Пловдив), от три дни ходя на работа с бял лаптоп, нищо че в офиса всички други са черни и… дори някога бях влюбен в бисексуално момиче.

И за мен проблеми с всичко това – и каквото и да е останалото – няма. Ако някой го мъчи някаква драма – вече специалисти има всякакви – и психиатри също… Но съм съгласен, че пектинът е шибано нещо – хем причинява запек, хем ти оправя перисталтиката на червата – иди го разбери за к’во се бори.