Канал "Какво чета"

Преди година и половина в стремежа си да открия СВОЯ rss-четец за известно време бях пуснал собствен агрегатор. После дълго време ползвах Bloglines преди да опитам Google Reader, с който съм вече тримесечие.

Любимият ми изглед в Google Reader е списъчният, при който всяко ново нещо написано в каналите, които следя се появява само като заглавие, от кой блог или сайт идва и първите няколко думи ако се събират в остатъка до края на реда. Останалото се появява ала AJAX-like само ако щракна върху заглавието. Така с бърз поглед мога да реша, кое ми се чете и в каква последователност, а всяко ново нещо заема точно и само един ред. Великолепно е за моите разбирания.

Докато Bloglines позволява за всеки канал да бъде указано дали е само за лично ползване или пък да е публичен (т.е. и останалият свят да вижда какво четеш) с Google Reader това е решено различно. Всяко нещо, което чета има в най-долния си ред няколко избираеми с мишката опции, сред които препращане по поща, отбелязване със звездичка и т.н., но също така и цвъчка, наречена сподели (share). Включването и моментално препубликува въпросното четиво на отделна страничка, където тези споделени неща се появяват хронологично. Защо в най-долния ред ли? Ами сигурно, защото е най-естествено да решиш какво да правиш едва след като изчетеш нещото.

Така за всяко прочетено нещо с нарочно и съзнателно действие всеки читател може да избира кои неща са му направили достатъчно впечатление, че да ги сподели с останалите. Не е трудно да се досетим и че тази страничка може да си има и собствен rss-канал и тя разбира се има такъв. Това е нещо като reader’s blog… Дори без да пише дума, човек става автор на сайт, пълен с нещата, които чете. Easy like Sunday morning… (Ай, ся да го видим днешното законодателство за авторски права к’во мисли по въпроса?!)

Ето я моята страничка, стартирала днес, за нещата, които решавам да споделя, че съм прочел, както и нейният rss-файл.