Канал "Какво чета"

Default Featured Image

Преди година и половина в стремежа си да открия СВОЯ rss-четец за известно време бях пуснал собствен агрегатор. После дълго време ползвах Bloglines преди да опитам Google Reader, с който съм вече тримесечие.

Любимият ми изглед в Google Reader е списъчният, при който всяко ново нещо написано в каналите, които следя се появява само като заглавие, от кой блог или сайт идва и първите няколко думи ако се събират в остатъка до края на реда. Останалото се появява ала AJAX-like само ако щракна върху заглавието. Така с бърз поглед мога да реша, кое ми се чете и в каква последователност, а всяко ново нещо заема точно и само един ред. Великолепно е за моите разбирания.

Докато Bloglines позволява за всеки канал да бъде указано дали е само за лично ползване или пък да е публичен (т.е. и останалият свят да вижда какво четеш) с Google Reader това е решено различно. Всяко нещо, което чета има в най-долния си ред няколко избираеми с мишката опции, сред които препращане по поща, отбелязване със звездичка и т.н., но също така и цвъчка, наречена сподели (share). Включването и моментално препубликува въпросното четиво на отделна страничка, където тези споделени неща се появяват хронологично. Защо в най-долния ред ли? Ами сигурно, защото е най-естествено да решиш какво да правиш едва след като изчетеш нещото.

Така за всяко прочетено нещо с нарочно и съзнателно действие всеки читател може да избира кои неща са му направили достатъчно впечатление, че да ги сподели с останалите. Не е трудно да се досетим и че тази страничка може да си има и собствен rss-канал и тя разбира се има такъв. Това е нещо като reader’s blog… Дори без да пише дума, човек става автор на сайт, пълен с нещата, които чете. Easy like Sunday morning… (Ай, ся да го видим днешното законодателство за авторски права к’во мисли по въпроса?!)

Ето я моята страничка, стартирала днес, за нещата, които решавам да споделя, че съм прочел, както и нейният rss-файл.

8 коментара

Leave a comment
  • Изобщо не знаех за съществуването му – благодаря за инфото :-) И Честита Нова Година :-)

  • Пробвах го, още когато за първи път го похвали. Но някак не ме грабна – много ми шаренко ли, опциите му ли ме объркаха – отне ми единица време да рзбера споделила ли съм си това, което чета, или още някъде трябва да цъкна… Губи ми се вече. Но имам ясен спомен, че загледах БЛ още по-любовно.

    А и моите неща там са доволно ясно разграничени – това, което не ми е публично е БЛ няма никакъв шанс някога изобщо да стане достъпно. А всичко останало – да чете който иска :-). Явно, аз съм намерила своя агрегатор. Хубаво е усещането да намериш точно своето си, даммм…

  • Мерси, Таня! Подобно и на теб! :-)

    Алекс, какво да се прави. На мен пък Bloglines ми идваше доста неудобен и неподреден някак си. Важното е избор да има…

  • Bloglines ползвах много дълго, повече от година „и нещо“. Но един ден осъмнах с празен списък с абонаменти. Явно някакъв maintenance или нещо подобно – не знам. Така се вбесих, че просто взех последните си архивирани потоци и ги плеснах в Google Reader. И от тогава съм с него, и никак не съжалявам. Много ми харесва, точно като на Йовко, възможността за разглеждане само на заглавие+мъничко още.

    Bloglines всъщност след няколко часа оправиха проблема и ми върнаха безценните потоци, но вече беше късно. Просто ги бях уволнил, това връщане на потоците ми дойде един вид нато „дойдоха да си вземат трудовата книжка“.

  • много е добър. ползвам го още от предната му версия, с по-различния изглед (сега в настройки е възможно да се roll-back-ва към нея).

    всъщност, от тогава датира и възможността да се споделя четеното – можеш да показваш списък теми на произволна страница от сайта си (примерно, както аз на моя :) ), и да се абонираш за чужди списъци (както направих сега с твоите shared items)

    това, че автоматично се генерират страници за Shared и Starred items обаче е новост (на няколко месеца) и наистина е поредната стъпка на Гугъл в правилната посока :)
    kudos :)

  • Хм, първото изречение на сайта на Sharpreader гласи:

    SharpReader is an RSS/Atom Aggregator for Windows.

    И това ми е достатъчно да ме откаже – не обичам stand-alone приложения за RSS, защото ползвам няколко операционни системи и компютри едновременно. А пък нещо, което е само за Windows и изисква .Net още по-малко… Не съм аз човека, дето ще му хареса подобно нещо – ще ми излязат пъпки… Объркал си се ;-)

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>