Когато се отчайват мечтателите

Default featured image
ИТ и интернет експерт, инженер, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Основател на OpenFest, съосновател на Trakia.Tech, няколко технологични компании и сайта за независима журналистика „Тоест“. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

Вашият коментар

Коментирате като гост.

  1. Статията ти е върха! Бях я чела в Капитал и си я спомням, защото мои приятели се бяха върнали тогава и ми се искаше да го напиша някъде… Върнаха се кадърни хора, които вярваха че 1. ЗА ТЯХ е по-добре да живеят в БГ, 2. ЗА БГ/техните семейства е по-добре те да са тук. Лично мен това страхотно ме вдъхнови. За съжаление не мога да кажа за моите приятели, че все още са убедени в правотата на избора си, но аз лично вярвам, че има хляб в България.

    Вярвам, че един ден ДДС-то което плащам вече няма да се трансформира на бензин за нечий Cayenne, за това ще продължавам да го плащам и също вярвам, че за да се случи това е нужно огромно постоянство.

  2. още при първото четене преди година горчивият вкус след текста означаваше, че е едно от най-смислените и истински неща, които съм чел напоследък. същото чувство се връща и сега…

  3. Ох, много добър текст. Дори си го спомням от Лайта. И е болезнено верен досега.
    Преди две години, когато е бил публикуван текстът, аз категорично обяснявах как никога няма да отида да работя в чужбина, защото тук има достатъчно неща за вършене. Миналата година по това време заминах за Холандия. Там ми бяха достатъчни 5 месеца, за да почна да се колебая дали не е по-добра идея да отида някъде, където ще ми е подредено и не чак толкова хм… „интересно“ В момента все още твърдя, че в България е мястото, където трябва да бъда, но вече не толкова убедено. А когато се замисля за гледане на деца в подобна „интересна“ среда, ще ми бъде още по-трудно да се самоубедя, че съм направила правилния избор.

Read Next

Sliding Sidebar

Архиви

Бюлетин

Получавайте новите публикации всяка събота сутрин по електронна поща: