А ти нямаш представа колко тъжно ми е да прочета горното именно от теб. И ако коментарът бе подписан от някой друг, повярвай ми, щях да го оставя без последствие… Всъщност единственото, с което съм съгласен в предходните ти думи е, че човекът е стеротипен по природа и се стреми към шаблоните на Матрицата си – една или друга. Това е стара моя теза, а наскоро си отнесох и достатъчно виртуални шамари щото някои възприемат подобни тези като трън в… изотзад…

Нека допуснем съществуването на free software матрица… дефинирай ми я! Ако можеш!? Защото аз не мога! Ако успееш да го направиш навярно ще съумееш да напъхаш в нея само Столмън, с малко зор Eben Moglen, друг…? Коя матрица допуска да не можеш да впишеш в нея съставните и елементи? Всеки друг в тази общност има малко или много различна позиция, мнение и виждане за всякаква произволна колекция детайли. Нима ако free software matrix съществуваше щеше да допусне появата на the open source matrix ако приемем, че има и такава, а нима щяха да са възможни всякакви произволни сечения между тях, каквито се явяват моите или твоите дистрибуции от възгледи, макар и очевидно различни? Дори упоритият Столмън твърди, че движението за свободен софтуер и движението за софтуер с отворен код са два политически лагера на една и съща общност в онази книга, която продължавам да ти цитирам, а въпросното есе го има и тук:

http://www.gnu.org/philosophy/free-software-for-freedom.html

Това дали е типично за Матрица? Това за Месията беше тъпо и мисля, че ще се радваш да не го коментирам. Всъщност не познавам Месия дето да ти позволява да спориш с него, както на мен вече ми се е случвало и да те остави да не си съгласен с него. Столмън не е никакъв месия – просто е създателя на една концепция и (няма как) неин пазач.

Концепцията не е матрица, концепцията е идея, която има един значим фундамент, който няма как да не се защитава, защото в крайна сметка носи идеята. A оттам нататък еволюцията е на ход.

Да си забелязал, че Lawrence Lessig е член на борда на директорите на FSF? А да намираш Creative Commons концепцията за 100% съвпадаща с GNU? Не, нали? Даже напротив – тя плува от 100% различност до 100% идентичност. А това многообразие дали не ти напомня за едно друго – това на хаоса от open source лицензи? Тогава защо ли Столмън не е против? Защо Free-Матрицата не се бунтува? А дали Creative Commons не можем да погледнем от перспективата на мост между няколко свята – не само тези на open и free? Това са свободни мои разсъждения, не обвързвам никого с тях – моите „матрици“ ми го позволяват, за разлика от истинските!

Това за всичко платено пък определено ме подразни! Мислех, че момента с приликите и разликите между свободно и платено вече сме го израстнали. Освен това последното, което ще ме впечатли е какво пише на „Linux за българи“, особено в коментарите. Това е публичен форум, където всеки може да пише всякакви неща, включително и глупости – без дори да си личи явно дали е пъпчив тийнейджър или само идиот. На такива места работа на читателя е да преценява на какво ниво да чете и да се впечатлява. Българинът по матрица си е далавераджия и елемента с безплатното винаги ще го привлича. Това лесно няма да се промени – който може ще порасне и ще се поправи, който не може просто не е от значение за общността. Да познаваш друга такава матрица?

Единственото, от което обвинената от теб за Матрица концепция бяга е несвободния софтуер. Да, така е! Има си хас да е обратното – та това е фундамента. Нали идеята за свободен софтуер се е появила като контрапункт на несвободния. Откъде на къде очакваш хомогенност с антиподи или пък някаква хибридност – та нали това би било пълна безпринципност.

Нима мога да имам гадже лесбийка? Естетвено, че не – щом спи с мен, а аз съм мъж, значи е поне бисексуална – т.е. това е различен фундамент. Няма как да е същото…

Не е вярно, че никой не ти позволява да ползваш комбинации от свободен и несвободен софтуер – ползвай си – въпрос на избор… Ти си решаваш от колко свобода си се отказал и на каква цена го правиш. Това не е ли изборът, който искаш? Свободния избор? Идеята трябва да е чиста, а ти имаш право да се „цапаш“, колкото ти душа иска. Само не искай някой да те обича нахлепан. Носиш си риска… Какъв е проблема? Всякакъв личен дискомфорт в това отношение може да е само личен и по никакъв начин не засяга идеята в нейния базис. Ти се напасваш към идеите, не те към теб. Ако ти стиска – дефинираш си идеи (както е направил Столмън), ако не – напасваш се към съществуващите…

Всъщност някой кара ли ме в своите лекции да повтарям тезите на Столмън – казвам само това, което ми допада, комбинирам го с това, което ме кефи от Реймънд или пък с тези на Лесиг или някой друг. И точно това не ме прави последовател, никой не ми лимитира импровизациите или креативността, дори и да настъпя леко някой от вождовете…

Търпимост се допуска към не антифундаментални идеи. Търпимост към критика на фундамента е самоубийствено начинание. Особено към такава критика, използваща оръжия като FUD. И да очакваш подобна толерантност е меко казано странно…

BSD-like е лиценз за свободен софтуер и той също е в онзи диапазон на свободен избор. Има светли примери, когато неговата по-свободна свобода е донесла повече вреди, отколкото ползи, както и ограниченията на GNU GPL, но това не е принципен спор и съществуването и на двата не ограничава никого, напротив. Public domain няма никакво значение за свободния софтуер като такъв, доколкото този лиценз няма никакво отношение към свободата, а единствено към употребата. За свободата vs. употребата не ми се спори.

Надявам се да не продължаваме този спор (или да го отложим поне до след края на едно събрание), защото и двамата знаем, че няма да стигнем до нищо положително, както и двамата знаем, че е трудно да намериш аргументи, с които да се съглася. Именно в такива моменти съм склонен да оправдая и разбера и най-върлия фанатизъм на RMS, за жалост! Объркал си се ако мислиш, че някой насила те кара да се съобразяваш с идеята в нейната чистота – това е въпрос на свободен и личен избор, както и това за Юда, между впрочем…

Ако не си осъзнал досега защо свободния софтуер е по-добър от несвободния, просто няма смисъл да хабиш повече усилия в тази посока! Мое мнение – и нищо лично – не се сърди!

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

20 коментара

  1. Не познавам и двама ви, така че не искам да се включвам в никакъв спор.

    Само исках да кажа че ми хареса разсъждението то ти Йовко по темата която търкам с колегите ми доста често „Концепции vs. Матрици“.

    Отговор

  2. Малей :)

    Йовко, принципно съм съгласен с теб и най-вероятно сега ще се включа погрешно и грешката ще бъде, че двамата дефинираме матрица различно…

    Матрицата е модел, стереотип. До тук добре. Според мен обаче, не можеш да избягаш от матрицата. Т.е. ако се отърсиш от една, ще влезеш в друга. В този смисъл СС също е матрица, матрица, която ест. не се опитва да те спре да си избереш друга, но влезеш ли в нея, няма мърдане. Разликата обаче не е в това, дали Свободата в този аспект отново е някакъв изграден стереотип или не, а че този стереотип работи ЗА теб, а не СРЕЩУ теб, както затворените модели. Другото важно е, че тази матрица, както ти перфектно обясни не е затворена, за разлика от другите, тя ти дава свободата да се цапаш, но това не значи, че тя не е модел на мислене и живот…

    Матрица не винаги означава нещо негативно, поне според мен. И Движението за Свобода зародило се от РМС и разрастнало се в какви ли не насоки доказва това…

    Отговор

  3. Със сигурност дефинираме Матрицата различно – няма начин да не е така. За мен не може да има Матрица за Свободата… тя винаги е предефинирируема…

    Отговор

  4. Йовко, прочетох постинга, но не стигнах до края.

    Преди да прочета молбата ти накрая (с която няма как да се не се съглася), отговорът вече беше готов. Но няма да го публикувам сега. Ще го направя след събранието.

    Ще отговоря само на това:

    Ако не си осъзнал досега защо свободния софтуер е по-добър от несвободния…

    Категорично не мога да се съглася, че от коментарът ми може да си направиш такъв извод! Дори и да има истина в думите ти (което ти няма как да знаеш!), това по никакъв начин не съм казвал.
    Напротив – многократно съм кавал, че както свободния, така и несвободния софтуер имат и прекрасни продукти, и боклуци!

    Нямаш право да ми приписваш подобни думи, и се надявам на извинение! Ако ли не – надявам се да ми кажеш къде съм го написал! Защото аз не намерих.

    А отговорът ми… той ще е scheduled.

    Отговор

  5. Извини ме за тона и свободната интерпретация, Дончо! Със сигурност не го заслужаваш, но понеже приех думите ти като критика на концепцията свободен софтуер нямаше как да не реагирам. И за да те уверя, че не е лично просто трябва да си припомниш, че това е важно за мен – покрай същото загубих и доста приятели във времето… важни приятели… И въпреки тази цена, ако се наложи, пак ще избера да ги загубя отново… Виж, аз съм готов да си плащам цената…

    Да, наистина не си казал точно горното, но е много на ръба да си го помисли човек, а не ти го позволявам. Не на теб! Не мога! Дори с риск да те нараня! Не точно в момента! Колеблив си, човеко! Казах ти – не е лично, но по дяволите твоята зодия Везна непрекъснато търси някакъв (може би несъществуващ) баланс… Това не е първият път, в който като че ли долавям някакво (може и дребно да е) залитане… А ако такъв баланс наистина няма, приятелю? Тогава какво? А ако се налага да сме по-категорични и безкомпромисни? Ще се откажем ли? Какво и ако няма значение дали продуктите са прекрасни или са боклуци. Забеляза ли какво написах за най-важно за мен от лекцията на RMS – това, че той излезе извън темата на софтуера, забеляза ли какво написах след това, че останалото от WebDev 2005 за мен е без значение… За мен е така… Такъв съм си… Удобството и продуктите имат значение, но не и повече от… най-важното… Поне за мен – съвсем не си длъжен да мислиш по същия начин…

    На приятеля у теб казвам отново извинявай! На човека Дончо обаче му припомням, че нямаш право да се колебаеш! Нямаш такава опция в менютата, приятелю!! :)

    Отговор

  6. 10х. Мисля… мисля по-добре е да не отговарям и да го оставя да преспи! 10х again.

    П.П. Колкото до Везните: това е фабричен дефект. Фирмуеър, без възможност за re-flash. Отива си заедно с човекът :). Надявам се след много, много години :).

    Отговор

  7. Напротив – многократно съм кавал, че както свободния, така и несвободния софтуер имат и прекрасни продукти, и боклуци!

    Не мога да се съглася с това! И Йовко го каза – не е важно дали са добри и лоши, важна е същността им, а тя се изразява в Свободни и Несвободни

    Нямаш такава опция в менютата, приятелю!! :)

    И сега ако искаш да ми кажеш, че не създаваш матрица! Къде ти отиде свободата?
    Няма да коментирам повече, защото виждам, че не желаете спора, но като прочетох тези двете просто не можах да се сдържа…

    Отговор

  8. Хайде да знам малко повече за някои детайли, Ванка :)

    Другите може и да имат такава опция – но Дончо няма – това е специално за него и не е Матрица – стига с криворазбрани реплики…

    Отговор

  9. Другите може и да имат такава опция – но Дончо няма

    Абсолютно си прав :). Аз съм прост програмист, с лимитирани възможности и функционалност ;).

    И като такъв бая опции ми липсват в менютата (да не говорим, че съм и shareware и trial-ът ми отдавна е expired).

    Ако подходим сериозно – съгласен съм с теб!

    Отговор

  10. случайна 25 април 2005 в 13:31

    Често си мисля за Свободата и Несвободата. Кое е хубаво, кое е лошо…Имам една моя представа за „подкрепящите окови“. Черупката може да бъде за едно същество затвор, а за друго-дом. И преди да изтръгнеш някого от черупката му, която го ограничава, но и пази, трябва да се убедиш че е изградил в себе си онова нещо, което по биология наричахме „вътрешен скелет“. Онази вътрешна опора, която да замени външната. Да го изтръгнеш насила навън, означава да го убиеш, или поне оскатиш. Но това с вътрешния скелет не е лесна работа. It takes time, дето се вика.
    Само че ако аз съм се родила в чеупка…забранено ли е да мечтая децата ми да нямат нужда от нея? Забранено ли е да работя, в името на някаква цел, създавайки си понякога мои малки матрици, без които явно не мога да живея, но все пак с поглед навън. И ако някой има силата и вътрешната устойчивост да гледа към нови хоризонти…може би не бих могла да го последвам…но мога да го подкрепя, с цялото си уважение и възхищение.

    Отговор


  11. Търпимост се допуска към не антифундаментални идеи. Търпимост към критика на фундамента е самоубийствено начинание. Особено към такава критика, използваща оръжия като FUD. И да очакваш подобна толерантност е меко казано странно…

    Хора, които вярват в съществуването на фундаментални идеи, се наричат фундаменталисти. ;-)

    Шегата настрана, според мен критиката дори към фундаментални идеи е позволена и често полезна – и винаги задължителна, дори ако не е полезна. Темата обаче е доста дълга, за да е за коментар.

    Повече по въпроса може би ще драсна в блога си, ако не ме затрупа работата и не се отнеса.

    Отговор

  12. „Напротив – многократно съм кавал, че както свободния, така и несвободния софтуер имат и прекрасни продукти, и боклуци!“

    …но несвободния боклук няма (почти никакъв) шанс да се превърне в прекрасен продукт, докато свободния има всички шансове – все пак опира до същността!

    Благодаря Ти Йовко за брилянтния анализ!

    Отговор

  13. Малко бледи и вяли разсъждения от една Везна… нали може? :)
    Йовко, нещо прекалено крайно ми прозвуча всичкото, което си написал по-горе. Вероятно вече ми личи ЕГН-то, но мисля, че спокойно мога да говоря от позиция на опита си (предимно житейски) и може да споделя, че истината никога не е абсолютна. Няма да чепкаме философски категории, но твърдо съм убеден, че спокойно можеш да имаш гадже лесбийка, която си е точно такава. И тя няма да е бисексуална, а просто ще търси равновесие, разнообразие, предизвикателство и какво ли още не. Също така категорично съм убеден, че има доста несвободен софтуер, който заслужава адмирации. Просто заради идеите, труда, ефекта (ако щеш) от него.
    По-доброто е без съмнение свободното – прости примери, колкото щеш, няма да издребнявам. Честно казано, обаче как да отличаваме доброто от лошото, ако го няма самото лошо? Не знам. Не знаят и мъдреците, а? :)
    Абе, сигурно не съм схванал същината на спора, но мисля че е прекалено „изострен“ за толкова философска и отвлечена тема.

    Отговор

  14. Черупката, за която говорим тук обаче не те пази от теб, а пази другите от теб, онези, които нямат изгода ти да виждаш…

    Отговор

  15. Григи, всички извадихте от контекста един съвсем различен спор. Изстреляхте в орбита една съвсем дребна забележка. Ние с Дочно се разбрахме прекрасно, вие отидохте на светлинни години от мястото на репликата. Както и да е… Не съм съгласен с теб, Григи!

    Не се страхувам от консервиране на идеи до степен на безполезност – по една абсурдно проста причина и тя е, че ако една конфесия се превърне в безполезна (като комунизма, примерно) нейният фундамент всъщност отдавна се е пропукал и е отишъл по-дяволите. Всъщност няма значение бил ли е сбъркан или не – той еволюционно е отмит от времето, други по-свежи идеи или пък от отлив от поддръжници. В този момент дали ще подлагаш на критика такъв фундамент смисъл няма (поне за натура като моята) – полза има само в поуките, lessons learned, ако някой изобщо може да извлече верните поуки.

    Фундамента на една идея може да бъде критикуван, но работата на хората застанали зад този фундамент е да имат обществена позиция, която го защитава. Ако именно нашата общност (която и без това, в някои свои мъглявини не разбира съвсем точно идеята) няма посоки за ориентир – не съм сигурен, че това е добре.

    Не говоря за фундаментализъм – самият ти Григи знаеш, колко често и колко фундаментални концепции сме подлагали на анализ. Говоря за усет, който не следва да се преминава. Отворените идеи са по-чувствителни и крехки – аз го наричам комплекс на прекалената демократичност – дайте да сме толкова отворени и демократични, че накрая да ни се качат на главата. Не съм съгласен – отворените идеи трябва да се пазят повече, защото никак не е трудно из тях да се разходят псевдокомпетентни или ситуационни PR-герои, охлепвайки каквото могат.

    Светъл пример вече си имаме документиран с лицето Д. Божилов и една негова хумористична книжка…

    Не съм в кондиция за спор тази сутрин, а нямам и време. Далеч съм от идеята обаче, че този спор изобщо ще бъде решен някога. Като цяло не ми пука кой и какъв образ ще си изгради за мен – ама наистина. И знаеш ли защо – защото тази идея има общност зад себе си – и ако някой не хареса мен, ще хареса теб, или трети, пети… Тази общност няма едно лице – тя плува в многообразие от (достатъчно интелигентни при това) представи и концепции. А такива идеи аз наричам еволюиращи и развиващи се. Техния фундамент не е заплашен от замръзване, а си се развива естествено и… мъдро.

    Отговор

  16. За фундаментализма – за бога, това беше шега!

    А за бележката обаче беше сериозно. И всички са се хванали за нея просто защото с другото са съгласни. Би било странно да не са. Но тя ги смущава, както смущава и мен.

    За Д. Божилов и писанието му – да, някои ще са подлъгани от него, и ще ни „открият“ където не сме. Но много други, много повече от първите, ще открият пък истината за нас. Така че, ако се тегли чертата далеч долу, това писание може да се окаже в наш плюс, а не в минус. :-)

    А иначе – да, съгласен съм, че плюс от Божилов и продукция ще има само ако ние си браним идеята. Как я браним обаче също е важно. И ако ти си интелигиентен, с жизнен опит и усет в тънки дискусии, и улучването на мярката ти идва от само себе си, то в движението ни има доста слънчеви и пламенни, но невинни деца. Те винаги ще са склонни да залитнат по абсолютизиране… Къде е вредата от това ли? Ето я:

    Напоследък евангелистите на една позната ни фирма печелят именно с това, че демонстративно поставят под съмнение принципите на фирмата си, признават грешките й, и така създават имидж и на себе си, и на фирмата, за отворени, културни и загрижени хора… Този имидж е проектиран от един изключително остър ум в тази фирма – Мартин Тейлър. Проследявам до него все повече нишки, в най-различни области.

    Този имидж няма капка общо с истината. Не само защото фирмата е точно обратното на това – а и защото това е, което трябва да сме НИЕ. Което е редно, естествено и нормално да сме ние… Затова „превземането“ на този имидж от тях не е просто завладяване на ключова позиция, то е и лишаването на нас от тази позиция. А когато не полагаме достатъчно усилия да бъдем отворени и да не налагаме никакви ограничения, ние я предаваме доброволно сами. Доброволно оставяме тях да бъдат „добрите“, „готините“, и приемаме ролята на „задръстените“, „фанатиците“. Още веднъж питам – на кого е било нужно да създаде на Столмън имиджа, който знаехме преди да го видим?

    Затова не съм съгласен да не поставяме под съмнение и фундамента. Защото ние с теб и в двата случая ще си останем ЗА идеята – но много и много хора, които поглеждат първо предпазливо какви хора сме, могат да се окажат отблъснати от „фанатизма“ ни, подчертан и подсилен от „безпристрастни“ медии. Ако сме перфектните свежари и свободолюбци, имаме някакви шансове. Ако обаче поставяме ограничения, дори най-нормални и разумни, те ще бъдат използвани срещу нас – вероятно на цената на изкривяване и преувеличаване, но много по-ефикасно, отколкото 100% съчинените лъжи.

    Отговор

  17. Григоре, точно това исках да подчертая!

    Един колебаещ се човек, ако се сблъска с пламенното (почти религиозно) описание, и с тоталното отричане на другата страна, не ще види истинската стойност на нещата.

    „Прехвалена стока“ се купува много рядко, най-малкото защото у всеки човек светва „червената лампа“ че „не може всичко да е наред“ и че „със сигурност ни лъжат“.

    Затова ми беше и приказката… донякъде!
    Пълното отричане няма да спечели нови симпатизанти. Но може да загуби стари.

    Помисли си, кой сериозен бизнесмен би приел да инвестира в идея, която пропагандира „себе си и никой друг“, „единствената права вяра“ и т.н.? Как очакваме да привлечем бизнес, ако стоим на тези позиции?

    Това може да минава пред пълна зала със симпатизанти на идеята, но ще разсмее (или отблъсне, което е по-лошо) неутралния човек, човекът към който трябва да се стремим да стигнем.

    Йовко в едно е прав – точно аз не трябва да си отврям устата. По почти никоя идеологическа тема. Иначе рискувам да бъда изтълкуван лошо.
    Съжалявам, че го направих, няма вече (както много дразнещо се е научил синът ми да казва – все едно минава номера!)…

    Отговор

  18. Няма идея, която да ме накара да спра да бъда себе си! А особено важна част от моят фундамент е моето твърдоглавие – и аз знам прекрасно как да го използвам! Всеки има свободата да бъде себе си. Аз „фундаменталист“ ако се налага, а вие „демократични комплексари“ ;-P Така и общността има от всичко по нещо ;)

    Оставам на своята си позиция! Аз казах! Хау! :)

    Отговор

  19. Всъщност, и двете позиции в този „спор“ са не просто съвместими, а абсолютно необходими. Всяка по своя начин и със своите цели и приложения.

    Важното е да има дискусия между тях. :)

    Отговор

Ако искате да споделите нещо