Критика на суетата

Default Featured Image

Започнах този пост като реплика в един форум, но понеже сесията ми изтече и текстът ми се загуби, сега го започвам отново тук, от една страна, защото принципно не обичам форумните дискусии, а от друга ангажиментът ми към всичко, което ще напиша ще е далеч по-личен и силен ако го направя тук, където най-малкото вярвам на софтуера, който обслужва управлението на съдържанието без параноични настройки за timeout на сесии.

Текстът наистина е провокиран от една дискусия във въпросния форум, но моят отговор ще е по-многостранен, защото ще се опитам да изясня както своето виждане по темата, така и да отговоря на някои питания, стигнали до мен по разни начини, а също и да изкажа ясно няколко позиции, които трябва да бъдат казани.

Започвам с едно усещане… Четейки дискусията неволно се върнах назад в спомените си преди около десетина години, когато в разгорещени спорове (и наяве, и в мрежата) с едни също така много интелигентни хора дълго време много успешно се заблуждавахме взаимно – аз, че съм заблудено IT-хипи, залитнало по утопията свободен софтуер, а те, че са по-несхватливи, и закостенели отколкото са всъщност. Сега – десетина години по-късно – никой не смее да дефинира свободния софтуер като утопия. Той е навсякъде, продава се добре, и за много неща се е превърнал в незаменим. Революция нямаше – само бавна, сигурна и необратима еволюция, която щеше да се случи така или иначе, по един или по друг начин. И то независимо от организации, личности или позиции. Тогавашните пазители на статуквото (защото винаги има такива) се мръщеха и пречеха колкото могат (и до днес), защото установения модел принципно не търпи паралелни модели – самата алтернатива дори не е толкова притеснителна, колко фактът, че моделът не е единствен. Така или иначе обаче установения модел се сви за да направи място за новия, дори се научи да съжителства с него… (почти!)… и да се комбинират тук-там…

Сега „утопията“ се нарича свободна култура и първите страхове, съмнения, тревоги и въпроси заваляха. Напълно нормално – още повече, че затова има и предпоставки… За разлика от свободния софтуер, който е строго и точно дефиниран, дефиниция за свободна култура няма. И даже май няма особен смисъл от такава. Хората, които залитат по идеята предпочитат да задават въпроси и никак не се стараят да дават отговори, още по-малко да отправят послания. Докато няма по-малко или повече свободен софтуер – (той или е такъв или не е!) – свободните произведения на изкуството могат да са свободни в една посока, а в друга – не. Или да са само донякъде свободни…

Нещо повече – няма движение за свободна култура, няма лидери, няма дори организация-родител (пазител) в истинския смисъл на думата, както е например Фондацията „Свободен софтуер“. Ламята е много по-многоглава или безглава едновременно. Ламите всъщност са многобройни. И се множат. Ужас!

Свободната култура не може да се дефинира лесно поради една много проста причина – тя е повече усещане, state of mind, светоглед, отколкото явление или феномен. Свободната култура може да бъде и бизнес-модел, и маркетингов модел и още десетки неща, но никога само едно от тях.

Какво е за мен свободната култура?

– На първо място това е акцентът върху творбата, за сметка на този върху автора. Това е личен избор. Като в обратното няма нищо лошо – всеки автор има своето право да твори за себе си, името си и репутацията си, дори за хляба си. Има право да акцентира върху себе си като генератор на читаво изкуство. Няма нищо лошо в това едно име да е изначален гарант за качество на творбите му. Но аз говоря за родителският инстинкт – този при когото творецът в името на творбата би загърбил себе си, както родителят, който е готов да жертва себе си, в името на децата си. Творбата в крайна сметка е това, което докосва другите, това, което остава след автора – тя е смисленото нещо, носителя на посланието и в този смисъл е по-важна. Тя винаги ще носи почерка на своя автор, тя винаги остава негово дело – дори да е свободно произведение на изкуството.

Акцентът върху името на автора има своя смисъл, но той не може да е гарант за качество и естетическа стойност – поне не винаги. Много добри неща се правят и от световно неизвестни автори, а в същото време всепризнатите гении и звезди не са застраховани, че няма да направят някоя пълна боза.

– Свободната култура е достъпност. Това е начин, чрез който пред публиката няма бариера да консумира или да се докосне до някакво произведение на изкуството. Или тази бариера е възможно най-малка. Говоря за всякакъв тип бариери не само финансови. Елитарността на изкуството също може да бъде такава, например. Достъпност, която размива границата между твореца и публиката му. Такава, че публиката от безучастен зрител с лекота да може да се включи и допринесе към творбата и да се превърне в съавтор, в творец.

– Свободната култура е адекватен инструмент за преизползване на вече сътвореното. Представете си един друг свят, в който има достатъчно свободно съдържание. И когато някой е вдъхновен от някакъв текст просто може да напише музика за него и да го превърне в песен, друг да допише куплет, а трети да използва песента във филм без за всичко това да бъдат организирани роти от юристи и потоци от финансови средства за уреждане на спагетите от авторски права. При това забележете, авторството на различните автори си остава тяхно и никой не ги ограбва откъм слава. Даже напротив.

– Свободната култура е равновесен механизъм между казионното изкуство и младите творци или пък underground културата. Акцентирайки върху естетическата стойност на творбата, а не върху background-а или името на автора тя уравнява младия неизвестен творец с доказалият се. Оценката е повече към самата творба и по-отдалечена от влиянието на славата на доказаният автор. Конкуренцията е на база читавост на творбата, като доказаното име е само допълнителен плюс – това не е нещо, което бива отнето от твореца. Името има своето значение и при свободната култура, но не с такава кардинална тежест.

– Свободната култура няма естетически критерии. Това, че едно свободно произведение е такова не го прави повече или по-малко изкуство. Както всеки друг модел, така и свободната култура е в състояние да произвежда както шедьоври, така и чалга и халтура.

– Свободната култура е децентрализиран модел. Тя няма регулаторен или лицензиращ орган. Единственото и достатъчно условие за съществуването и е декларираното желание на автора на някаква творба да сподели част от правата си с останалите.

– Свободната култура задължително е свързана със споделяне на някое авторско право. По подразбиране повечето юридически модели предполагат, че всички авторски права принадлежат на автора на творбата – т.е. авторството, правата за разпространение, правата за продажба, за модификация и т.н. Творецът обаче може да се откаже от някои права – например може да сподели с останалите правото на разпространение, или правото за модификация. Разрешавайки това, той продължава да притежава другите права – примерно авторството си върху първообраза. Така вместо всички права да са запазени за него, такива са само някои права – а останалите, които е споделил с останалите всъщност в някаква степен освобождават творбата му.

Близо до ума е, че споделянето на правото за разпространение например е един безплатен начин за реклама на една творба. Ето как свободната култура е и маркетингов инструмент.

– Свободната култура е лесен начин младия творец да достигне и намери своята публика. Класическият модел на дълго отвоюване на признание и търсене на продуцент, който да изведе творците на сцената е труден и често не работи добре. Вярното съчетание творец – продуцент не винаги е постижимо. Много творци остават неоткрити и неизвестни. Самите продуценти често акцентират върху бизнеса, и това което се продава добре – естетическите критерии са подчинени на комерсиалните, което не рядко води до бездарни звезди по сцените.

– Свободната култура е модел за директна оценка на качеството на творбата. Ако тя е свободна и достъпна то единствено фактора „харесва ми – не ми харесва“ влияе на хората да я потребяват, препоръчват и разпространяват.

Тук разбира се има една уговорка – както и казионното изкуство, така и свободното такова могат да бъдат създавани с цел масовост или с цел елитарност. Дали иска да направи масов продукт или пък да таргетира конкретен сегмент публика е избор на автора. Съответно критерият масовост не винаги е реалният критерий за оценка на естетическите качества на едно произведение – без значение дали то е свободно или не е.

– Свободната култура не е движение, общество или единен стабилен модел – тя е набор от модели (включително неизмислени още такива), засяга различен тип творци и жанрове по различен начин. Свободния театър или кино могат да бъдат много различни от свободната скулптура или фотография. Не всички модели са приложими – има еднолични изкуства и колективни такива – част от динамиката и еволюцията на свободната култура е именно сблъсъкът и предефинирането и напасването на моделите и на приложение, симбиозата с конвенционалните модели за създаване на изкуство.

– Свободната култура няма прецизен бизнес-модел – отново само много вариации по темата. And this is not a bug, this is a feature! Факт е, че има работещи бизнес-модели, дори по-витални и печеливши за твореца от модела „Холивуд“.

Мисля да спра до тук. Защото свободната култура е всичко това по-горе и още много повече. Неща, които аз още не съм осъзнал за себе си, нито хората, които правят такъв тип култура. Ако трябва да кажа, защо аз чувствам себе си лично ангажиран по темата – то е заради точно две неща. Едното е достъпността и споделянето, което считам за един велик социален хак в закостенялото схващане на човечеството за самото себе си, а второто е че свободната култура е чудесен лакмус за креативността на твореца, скрит във всеки човек. Това са нещата, които са ценни за мен. За някой друг навярно акцентите са другаде. И в това отново няма нищо лошо.

Аз не виждам свободната култура като атака към казионния (знам, че звучи гадно!) или установените модели за създаване на изкуство, но и не отричам, че малко или много това е революция в мисленето и възприемането. Нормално е съществуващите модели да се свият малко за да освободят място за новопоявяващите се. И това е еволюция, която ще се случи със или без нечие участие или съпротива, както нямат значение дори хората и организациите, дали ще са за или против.

Всякакви епистоларни анализи по темата също нямат смисъл дотолкова, колкото нещата вече се случват и е само въпрос на време да се натрупа критична маса. Дефинициите също са безсмислени подобно на анализите. Няма как да ни се разминат, разбира се. Няма как отвреме на време да не се спираме да се огледаме и да осмислим какво се случва и какви са полезните посоки, но на този фон какво мисля аз, някой друг, Тони Райжеков, Столмън, Лесиг, Вербицки, чичко Филипов или пък Батето е тотално без значение. Никой няма думата. Лидер не съществува. Нещо повече, акцентирайки повече върху плода, отколкото върху родителя, свободната култура по презумпция не толерира авторитетите особено много. Което преполага, че хората занимаващи се с нея не се очаква да имат ревниво-интимни отношения с творбите си и да имат нагласата да са по-скоро част от екип отколкото индивидуалисти, въпреки че последното не пречи. Култивизирането (нова дума, възникнала току-що, означаваща съзнателен култ към виден концептуалист, желателно по-underground) някак не се вързва особено с концепцията за равнопоставеността на профи елита с охлоса. Е, теза, която няма как да не подразни елита ;-)

И това му е хубавото – може един отбор да роди идеята, съвсем друг отбор да я изпълни. Различните организации да се вълнуват от различни посоки, различните творци от различни акценти. Ценното е резултатът – творбата – която всъщност остава за хората, за общността. Колективното благо по един или друг начин ще се е умножило именно с това, което различните частици от него са умеели най-добре да създадът.

Криейтив Комънс не е свободната култура, нито обратното. Не е идеология и нищо не защитава. Около всяко подобно нещо има рояк идеи. Creative Commons е един хубав инструмент – който със сигурност ще се развива и променя. Това е само част от всичкото. Навярно ще има и аналози някой ден. Свободната култура е много повече от набор лицензи, някаква организация и идеология.

Свободната култура изисква един нов тип творец, с нов тип мислене, с нов тип човечност. Не си правя илюзии, че възприемането ще отнеме време – дори навярно много повече отколкото възприемането на свободния софтуер за нещо нормално, но това няма алтернатива. Това е същата еволюционна инертност на човечеството да се завърне в уюта на своите корени на социално животно, което живее в общност и споделя с нея.

Пазителите на статуквото, на казионното изкуство навярно също скоро ще са на линия и вероятно вече смазват автоматите. Но сблъсък няма да има. Виталността на моделите ще е това, което ще реши дали ще ги има или не. А моделите около свободната култура могат да бъдат доста витални.

Няма как някои хора, дори такива, които вътрешно вече осъзнават, че има много смисъл в идеята, да не се дърпат в момента. Едни се правят, че не забелязват това, което се случва, други се правят, че не го разбират, въпреки че са в състояние да съпоставят концепции и модели до безсъзнание, трети предпочитат философските теории и изводи, четвърти само всяват шум в системата. Съвсем нормално. Така беше и преди със свободния софтуер. И свободната култура трябва да си защити и отвоюва своето място под слънцето, което ще се случи така или иначе. Хората се увличат и в споровете, но най-много им въздействат нещата, които се случват около тях, а все повече неща започват да се случват и ще продължават да се случват – ей тук на родна почва в България. Неща полезни за много хора, събития, провокиращи креативността на хората, събития, които носят приятни емоции и веселия.

И скоро дори тези, които сега се страхуват или дебнат намръщено може би ще са част от нещо подобно. Всеки има право на своето време за порастване.

P.S. Блондинките са нещо чудесно.

12 коментара

Leave a comment
  • Съгласен съм с 99.5% от това, което казваш. С едно не съм съгласен:

    дори по-витални и печеливши за твореца от модела “Холивуд”.

    Мисля, че тук си се поизхвърлил, и поради това се чувствам задължен да реагирам.

    Погледнато чисто математически и изразено във финикийски знаци, колкото и да е трудно да се признае „холивудския модел“ до сега е спечелил стотици милиарди долари, докато свободната култура вероятно не може да задмине дори продажбите от някой не толкова касов филм. Факт е – свободното изкуство е евтино (в паричния израз), защото в повечето случаи не струва нищо за да го консумираш масово.

    Като цяло, всичко в свободната култура е прекрасно, до момента в който не опрем до там, че трябва да си купим сиренето. В този момент вече става ясно, че свободната култура е неизползваема за закупуване на сирене, и човек трябва да си търси несвободна такава, за да може да си го позволи (сиренето).

    Йовко, ще разбера ако спреш този коментар. Най-малкото защото може би ще предизвика флейм, а аз съм последния човек, който иска да тролира из този блог. Но бих бил доволен ако го пуснеш, защото наистина искам да чуя мнения, подкрепени с примери и с цифри, как масовият свободен автор може да изкара препитанието си със създаването на свободни продукти. Не просто „фактологически доказателства“ на база NC-клаузата на CC лицензите: ако мога да видя или прочета факти ще е най-добре. Защото моето твърдо убеждение засега е казано горе. А много бих искал да си го променя, но аз съм човек на фактите, а не на теоретичните оценки.

  • Дончо, идея си нямаш колко се радвам на точно този коментар! И знаеш ли защо? Защото първите критики към моделите на свободния софтуер бяха същите – помниш ли – за хляба и сиренето. Сега някои компании могат само да мечтаят за обемите продажби и печалби на Red Hat или Novell (SuSE) – при това компании изтъкани от креативност, за която конвенционалните старци в бизнеса могат само да мечтаят.

    Хайде сега се върни към изречението, което си цитирал и го прочети пак – „по-витални и печеливши _за_твореца_“ съм написал. Чувал ли си, че различните творци подписват в най-добрия случай договори, според които получават 20% от индустрията, която въртят около себе си. Всъщност това не е вярно – може би е вярно ако си звезда, ако си се доказал. Истината е, че цифра около 3-5% е много по-реална ако си никой, ако си новобранец на сцената. А тъжното знаеш ли кое е? Тъжното е, че у нас дори звезди подписват договори за 3%!!

    Ще ти дам любимия си пример за работещ модел – magnatune.com – писал бях за него. Спечеленото се дели поравно 50/50. Кое е по-виталното? Паразитния модел Холивид ли? О, да със сигурност той е генерирал милиарди! Би било добре да се провери каква част от тях са в джобовете на творците и каква у техните мениджъри, агенции, продуценти, etc. Само, че аз не говоря за обеми. Не е честно да мериш обемите от нещо, което тепърва прохожда с това, което е добре смазана (и смазваща) индустрия. Ето ти все пак два линка с много цифри – малко са стари – в момента magnatune измерва печалбата си в милиони долари.

    http://creativecommons.org/audio/magnatune
    http://money.cnn.com/magazines/business2/business2_archive/2004/05/01/368240/

    Убеден съм, че ще видим занапред далеч по-революционни и витални модели, но по-дяволите – ние за изкуство или за бизнес говорим… А да, за сиренето… дето е с пари. И ако един творец няма сирене – ще спре да твори ли… Пламъкът за изкуство е далеч над сиренето, не мислиш ли? Ако някой твори заради сиренето (по модела Холивуд) ще ми е далеч по-съмнителен колко качествено е това, което е сътворил. Отколкото този, на който му идва отвътре. И ще го направи пък ако ще да умре от глад.

    Всъщност за едно си прав – моделите на свободната култура наистина се грижат повече за творбата отколкото за твореца и това го написах ясно, струва ми се. И пасват именно на този творец, който е склонен да загърби себе си. Ако не си такъв по душа това не е за теб, или поне не е дошъл момента. Идеята е романтична, да… далече е от сиренето… но е далече и от утопиите, явно може да се печели от нея. Някои успяват – може би само по-добрите, което означава, че занапред може да е още по-важно да си по-добър, за повече време, а не само да си се провъзгласил за такъв или агенцията ти да е те вдигнала на пиедестала.

    Не искам темата да продължава в тази посока и няма да го допусна тук! Говорим за концепции в момента – не за бизнес. Моделите тепърва ще се търсят и проверяват. Засега е достатъчно, че ги има. И че някои от тях работят. Много от тях ще се издънят, разбира се. Еволюция…

    Дори да допуснем, че свободната култура се провали и остане само за наивни любители като моя милост – това също има своя смисъл! Заради факта, че прави изкуството достъпно. Няма никакъв смисъл и ползи от елитарно изкуство. И хайде накрая си спомни онова велико тъпоумно писмо на онзи добър бизнесмен и посредствен програмист Гейтс до програмистите хобисти и погледни каква индустрия направиха същите тези любители за последните 15 години.

  • Мисля, че има едно поизхвърляне и у двмата, затова – ида аз да мажа тук. Критикувайте след това колкото искате мойте тиради.

    Моделът на свободната култура, поне показана от Л. Лесиг не е да замени изцяло несвободната. Тя просто има други измерения – и финансови, и технически и човешки.

    Филм като „Титаник“ от без пари не става. Но нека той да се прави по модел, който ще му осигури парите.

    Свободната култура е нещо, което заедно създаваме още от времената на пещерните хора и до днес. Проблемът е, че законодателството платено от бизнеса на Холивуд задушава всичко останало и отдавно се е разплуло дотолкова, че не остава нищо друго.

    Проблемът се оказва контролът, а не парите ;-)

    Какви пари му трябват на Йовко да си прави фотографиите? Какви пари му трябват на Дончо да застане насред офиса на фирмата си и да рапира по текстове на Вазов? Какви пари ми трябват на мен да разказвам вицове?

    Елитарността на изкуството представено от Йовко, според мен, е лично негов аспект на това, което възприема като свободна култура, но не е задължително такава култура да е свободна. Такива шантавизми като импресионизма и експресионизма започват като свободна култура, просто защото несвободната въобще не ги е приемала, а творците в онези кръгчета е трябвало да си се поддържат взаимно.

    Дето се вика – свободната кулутра не променя факта, че множеството автори ще ходят голи и боси, ако разчитат само на изкуството си. Но не това е измерението на свободата, а че можеш да го правиш и не ти пречат – примерно като не можеш да запишеш любителския си филм на ДВД, защото няма нормални записвачки на ДВД зарад сакън да не пиратстваш.

    По такъв начин – свободната култура е много трудно да кажеш, че има бизнес модел, защото мотивацията на авторите не е толкова финикийска.

    А лицензите на съзидателна общност са един много важен инструмент, който до голяма степен премахва транзакционните разходи във вид на договори, лицензи, адвокати и т.н., които са станали задължително условие, за да участваш някакси въобще в тази сфера на човешката дейност.

    Ако искаш да участваш в алъш вериша и да си купиш кадаифче, защото кадаифът е исконна човешка ценност – разходите ти по осъществяването на насрещните волеизявления (дай манги, дръж тоя кадаиф)/(на ти лефче, дай си ми кадаифа) са нулеви.

    Ако искаш да ремискираш парче, да направиш колаж, да се подиграеш с реклама – е днес ти трябва тълпа двокати, лицензи и всячая простития – която като погледниеш нито на теб, нито на другия му трябва.

    Недейте уеднаквява свободния софтуер със свободната култура – те изглеждат подобни, но не са. Примерно – за софтуера е важно да е еднаквичък, за културата – да е разнообразна. Свободния софтуер се кльопа одма от фирмите, защото им спестява пари – не е така положението със свободната култура. Човешкия фактор ще бъде по-различен.

    И за да завърша моя интелектуален бъркоч:
    – Бетовен е мечтал за библиотека, в която всеки да може да си остави произведенето или да вземе чуждо. Колко ми е близък, ша знайш! А лустросаните поп трегери, на които такова не им изнася – еми могат да си направят клизма с чакъл.
    – Творецът не е същото като поп индустриалеца. Погледни едно приятно изказване на Тери Гилиъм – http://bitsofnews.com/modules.php?name=News&file=article&sid=3396
    За мен Тери е авторитет по някои работи. Не знам за вас.
    – Свободната култура не изключва несвободната и няма за цел да я заменя (или поне все още не виждам този флаг въздигнат).

  • Сашо, абсолютно съм съгласен с теб! А онова горе е наистина моя лична трактовка по темата, която наистина е доста по-моя отколкото на Лесиг. Свободната култура нищо не подменя – тя е още нещо – добавка – нови модели. Сблъсък няма, въпреки че казионният модел вече е започнал да се страхува – повярвай ми – поне на родна почва. Иначе ако си спомниш аз и за свободния софтуер никога не съм твърдял, че е 100% заместител на несвободния.

    Всъщност толкова ли не личи, че горният текст е целенасочен!? Той не е трактат по принцип :-P

  • Ще ми интересно да чуя как точно се страхува казионния бизнес у нас ;-)
    Ама – то си е ясно, че това бяха твои изявления, аз само малко така – да вляза в дискусията, в спора. Раздумка малко.
    Йовко – просто чувствай се като в блога си, аз си мрънкам за каквото зная.

  • Казионното изкуство (което си е и бизнес, де) се е разтреперало нещо… не бизнеса… Ама затова на биричка… ;-)

  • И сега нещо съвсем прозаично от мен.
    Без да плувам в омаята на свободата, аз съвсем конкретно се ‘храня’ от това което пиша – софтуер. Не мога да рисувам, или да пея, ила да свиря на някакъв инструмент. Иска ми се, но няма да стана втори Бетовен или Пикасо. Но мога да пиша – и го правя качествено. Доказателство е доверието на клиентите ми – работя с няколко постоянни клиента, които ми възлагат все по-големи проекти. Моля ви, обяснете ми как мога да пиша свободен софтуер, след като писането е единственото, което правя много добре и от това си вадя хляба. Да уточня – не ми се плаща на час или като на наемник, а на написан софтуер – по проект. T.e, ако пиша без пари, не мога да преживея.
    Целта ми не е да се заяждам – отдавна искам някой да ми обясни с прости думи как може да се печели от свободен софтуер. Класическото обяснение – продукта е без пари, услугите се плащат – не върви навсякъде.
    Пускам тук този постинг, защото мисля, че тук мога да получа някакъв смислен отговор – не по форумите на дир-а например.

    Поздрави

  • Ех, тази биричка, как липсва понякога точно тази биричка. Но то си се знаеше, че ще е така.

    @Йовко: Мерси за подробното обяснение. Помогна ми да разбера както твоите писания, така и някои неща, които до сега ми убягваха. Най-вече помогна да (си мисля, че мога да) разбера къде е разделителната линия между софтуера и изкуството.

    Понеже софтуера е моя отдавнашна страст, аз се опитвах да смеся понятията. Е, не стана. Както и твоя коментар доказва. Явно тук говорим дори за различни концепции, макар че думата „свобода“ съществува и в двете.

    Продължавам да мисля по темата. Извинявай, ако понякога те подтиквам към по-сериозни обяснения – „по дефаулт“ съм си каменна глава (но не толкова, колкото един Телец ;)), затова отнема време влезе нещо в съзнанието ми – просто трябва да се гравира в камъка…

  • Малко по допирателната:

    Свободната култура не е нещо ново в човешката цивилизация, тя е връщане към основите на тази цивилизация. На фона на 3-4000 години някакви 200 г. време на съществуване на култура, базирана на идеята за авторско право, са нищожни. Затова си мисля, че свободната култура има бъдеще, а също и за това е трудно да се вкара в строги дефиниции. Защото човешката култура като такава е в основата си свободна.

    Усещам, че се подхлъзвам към „свободнокултурен“ фундаментализъм ;-) затова спирам.

  • Алекс, това сигурно е най-шаблонния въпрос, задаван през последните 15-20 години. Никой, ама никой и никъде не е казвал, че програмистите трябва да работят безплатно. Нито пък, че свободният софтуер е безплатен софтуер. Умирам си да повтарям, че RHEL AS струва $2500 за Intel платформа (а $18000 за IBM mainframe) и се продава адски добре. Това е годишна такса, а не лиценз. А начините за печелене на пари от софтуер с отворен код бликат около теб – огледай се, моля те…

    Ясно е, че ако работиш по поръчка няма как да пишеш софтуер с отворен код, защото това не зависи от теб. Това зависи от този, който поръчва софтуера, защото ти не притежаваш правата върху това, което си написал. Ако той реши това да е софтуер с отворен код добре, но в общия случай няма да е така. И в двата случая обаче щом те е наел ще ти плати. Така, че при тази формула проблем няма.

    Втори вариант: компания системен интегратор има нужда по някакъв проект да бъдат напаснати една към друга различни системи или модули било с отворен или със затворен код. Налага се разработката на модул. Дали този модул ще е с отворен или затворен код отново не зависи от теб, но ако бъдеш нает да свършиш работата, ще ти бъде заплатено. (Преди три години основах една компания, която в момента се развива от моите бивши съдружници и аз не работя там, но тя е точно такъв тип компания, интегрираща решения с отворен код. И непрекъснато няколко души работят разни неща по този модел.)

    Трети вариант: Ако искаш ти да имаш личен проект с отворен код, от който да печелиш пари, тогава трябва да си измислиш и модел. Естествено, че хората, които имат знанията и уменията да компилират кода ти и да го внедрят сами и използват не са ти target, но пък те са ти безплатни тестери, доработчици и т.н. За другите можеш да предлагаш внедряване, поддръжка, интеграция. Ако помислиш ще видиш, че не е толкова невъзможно – зависи от приложението ти. Не казвам, че това работи за всякакъв тип приложения. За какво ми е поддръжка или внедряване на стандартно десктоп приложение, което върши три неща. Но ако предлагаш някакво сървърно приложение, тогава можеш да го дефинираш като bundle и да предлагаш инсталация, конфигурация на OS, плюс application server + твоето приложение + надстройки, поддръжка и т.н. Почти ежедневно продавам такива неща.

    Четвърти вариант: Започваш работа в Linux компания като Novell/SuSE, RedHat или друга. Ти пишеш свободен софтуер, а те ти плащат заплата. Лудо, нали?…

    Вариантите са безброй – просто се огледай около теб или Интернет.

    P.S. Темата беше за свободно изкуство, а не за софтуер и не ми харесва, че коментарите изместват тежестта натам. Затова ще ти бъда благодарен ако не продължаваме тази дискусия точно под тази тема.

  • Аз работя в театър и мисля, че изкуството не трябва да е източник за забоготяване. Човек трябва да твори, за да даде някакво знание на обществото, да събуди мисли и чувства в него, един вид да го възпита на морални ценности. За съжаление в порочния свят, в който живеем са позабравени. За свободната култура – само в кукления театър има правила, които трябва да се спазват, иначе всеки е свободен да изрази всичко, което иска, по начина който иска. Важното е творбата му да е стойностна. Свободната култура е навсякъде, ние сме част от нея. И се получава ефекта на скачените съдове – докато децата гледат Кеч и американски екшъни лишени от всякаква мисъл и теза (поради липсата на нещо друго) културата на българина ще е на нулево ниво. Тези, които се занимават с изкуство, трябва да го правят интелигентно, а тези които искат да искарат пари е по добре да го правят по друг начин. Моделът на мислене трябва да се промени. Културата е свободна не за да си изхвърляме боклуците на улицата (защото сме свободни), а за да ни разшири мирогледа и да ни направи по добри (или поне малко повече европейци както е модерно да се казва сега). А може би точно заради тази свободна култура живеем в толкова просташко общество.

  • Опасявам се,че имаме леки разминавания в терминологията за свободна култура, но при всички случаи не мога да се съглася, че свободата ни води към просташко общество. По-скоро свободата е изхода от него…

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>