Критика на суетата

Default featured image
ИТ и интернет експерт, инженер, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Основател на OpenFest, съосновател на Trakia.Tech, няколко технологични компании и сайта за независима журналистика „Тоест“. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

Ако искате да споделите нещо

  1. Съгласен съм с 99.5% от това, което казваш. С едно не съм съгласен:

    дори по-витални и печеливши за твореца от модела “Холивуд”.

    Мисля, че тук си се поизхвърлил, и поради това се чувствам задължен да реагирам.

    Погледнато чисто математически и изразено във финикийски знаци, колкото и да е трудно да се признае „холивудския модел“ до сега е спечелил стотици милиарди долари, докато свободната култура вероятно не може да задмине дори продажбите от някой не толкова касов филм. Факт е – свободното изкуство е евтино (в паричния израз), защото в повечето случаи не струва нищо за да го консумираш масово.

    Като цяло, всичко в свободната култура е прекрасно, до момента в който не опрем до там, че трябва да си купим сиренето. В този момент вече става ясно, че свободната култура е неизползваема за закупуване на сирене, и човек трябва да си търси несвободна такава, за да може да си го позволи (сиренето).

    Йовко, ще разбера ако спреш този коментар. Най-малкото защото може би ще предизвика флейм, а аз съм последния човек, който иска да тролира из този блог. Но бих бил доволен ако го пуснеш, защото наистина искам да чуя мнения, подкрепени с примери и с цифри, как масовият свободен автор може да изкара препитанието си със създаването на свободни продукти. Не просто „фактологически доказателства“ на база NC-клаузата на CC лицензите: ако мога да видя или прочета факти ще е най-добре. Защото моето твърдо убеждение засега е казано горе. А много бих искал да си го променя, но аз съм човек на фактите, а не на теоретичните оценки.

  2. Дончо, идея си нямаш колко се радвам на точно този коментар! И знаеш ли защо? Защото първите критики към моделите на свободния софтуер бяха същите – помниш ли – за хляба и сиренето. Сега някои компании могат само да мечтаят за обемите продажби и печалби на Red Hat или Novell (SuSE) – при това компании изтъкани от креативност, за която конвенционалните старци в бизнеса могат само да мечтаят.

    Хайде сега се върни към изречението, което си цитирал и го прочети пак – „по-витални и печеливши _за_твореца_“ съм написал. Чувал ли си, че различните творци подписват в най-добрия случай договори, според които получават 20% от индустрията, която въртят около себе си. Всъщност това не е вярно – може би е вярно ако си звезда, ако си се доказал. Истината е, че цифра около 3-5% е много по-реална ако си никой, ако си новобранец на сцената. А тъжното знаеш ли кое е? Тъжното е, че у нас дори звезди подписват договори за 3%!!

    Ще ти дам любимия си пример за работещ модел – magnatune.com – писал бях за него. Спечеленото се дели поравно 50/50. Кое е по-виталното? Паразитния модел Холивид ли? О, да със сигурност той е генерирал милиарди! Би било добре да се провери каква част от тях са в джобовете на творците и каква у техните мениджъри, агенции, продуценти, etc. Само, че аз не говоря за обеми. Не е честно да мериш обемите от нещо, което тепърва прохожда с това, което е добре смазана (и смазваща) индустрия. Ето ти все пак два линка с много цифри – малко са стари – в момента magnatune измерва печалбата си в милиони долари.

    http://creativecommons.org/audio/magnatune
    http://money.cnn.com/magazines/business2/business2_archive/2004/05/01/368240/

    Убеден съм, че ще видим занапред далеч по-революционни и витални модели, но по-дяволите – ние за изкуство или за бизнес говорим… А да, за сиренето… дето е с пари. И ако един творец няма сирене – ще спре да твори ли… Пламъкът за изкуство е далеч над сиренето, не мислиш ли? Ако някой твори заради сиренето (по модела Холивуд) ще ми е далеч по-съмнителен колко качествено е това, което е сътворил. Отколкото този, на който му идва отвътре. И ще го направи пък ако ще да умре от глад.

    Всъщност за едно си прав – моделите на свободната култура наистина се грижат повече за творбата отколкото за твореца и това го написах ясно, струва ми се. И пасват именно на този творец, който е склонен да загърби себе си. Ако не си такъв по душа това не е за теб, или поне не е дошъл момента. Идеята е романтична, да… далече е от сиренето… но е далече и от утопиите, явно може да се печели от нея. Някои успяват – може би само по-добрите, което означава, че занапред може да е още по-важно да си по-добър, за повече време, а не само да си се провъзгласил за такъв или агенцията ти да е те вдигнала на пиедестала.

    Не искам темата да продължава в тази посока и няма да го допусна тук! Говорим за концепции в момента – не за бизнес. Моделите тепърва ще се търсят и проверяват. Засега е достатъчно, че ги има. И че някои от тях работят. Много от тях ще се издънят, разбира се. Еволюция…

    Дори да допуснем, че свободната култура се провали и остане само за наивни любители като моя милост – това също има своя смисъл! Заради факта, че прави изкуството достъпно. Няма никакъв смисъл и ползи от елитарно изкуство. И хайде накрая си спомни онова велико тъпоумно писмо на онзи добър бизнесмен и посредствен програмист Гейтс до програмистите хобисти и погледни каква индустрия направиха същите тези любители за последните 15 години.

  3. Мисля, че има едно поизхвърляне и у двмата, затова – ида аз да мажа тук. Критикувайте след това колкото искате мойте тиради.

    Моделът на свободната култура, поне показана от Л. Лесиг не е да замени изцяло несвободната. Тя просто има други измерения – и финансови, и технически и човешки.

    Филм като „Титаник“ от без пари не става. Но нека той да се прави по модел, който ще му осигури парите.

    Свободната култура е нещо, което заедно създаваме още от времената на пещерните хора и до днес. Проблемът е, че законодателството платено от бизнеса на Холивуд задушава всичко останало и отдавно се е разплуло дотолкова, че не остава нищо друго.

    Проблемът се оказва контролът, а не парите ;-)

    Какви пари му трябват на Йовко да си прави фотографиите? Какви пари му трябват на Дончо да застане насред офиса на фирмата си и да рапира по текстове на Вазов? Какви пари ми трябват на мен да разказвам вицове?

    Елитарността на изкуството представено от Йовко, според мен, е лично негов аспект на това, което възприема като свободна култура, но не е задължително такава култура да е свободна. Такива шантавизми като импресионизма и експресионизма започват като свободна култура, просто защото несвободната въобще не ги е приемала, а творците в онези кръгчета е трябвало да си се поддържат взаимно.

    Дето се вика – свободната кулутра не променя факта, че множеството автори ще ходят голи и боси, ако разчитат само на изкуството си. Но не това е измерението на свободата, а че можеш да го правиш и не ти пречат – примерно като не можеш да запишеш любителския си филм на ДВД, защото няма нормални записвачки на ДВД зарад сакън да не пиратстваш.

    По такъв начин – свободната култура е много трудно да кажеш, че има бизнес модел, защото мотивацията на авторите не е толкова финикийска.

    А лицензите на съзидателна общност са един много важен инструмент, който до голяма степен премахва транзакционните разходи във вид на договори, лицензи, адвокати и т.н., които са станали задължително условие, за да участваш някакси въобще в тази сфера на човешката дейност.

    Ако искаш да участваш в алъш вериша и да си купиш кадаифче, защото кадаифът е исконна човешка ценност – разходите ти по осъществяването на насрещните волеизявления (дай манги, дръж тоя кадаиф)/(на ти лефче, дай си ми кадаифа) са нулеви.

    Ако искаш да ремискираш парче, да направиш колаж, да се подиграеш с реклама – е днес ти трябва тълпа двокати, лицензи и всячая простития – която като погледниеш нито на теб, нито на другия му трябва.

    Недейте уеднаквява свободния софтуер със свободната култура – те изглеждат подобни, но не са. Примерно – за софтуера е важно да е еднаквичък, за културата – да е разнообразна. Свободния софтуер се кльопа одма от фирмите, защото им спестява пари – не е така положението със свободната култура. Човешкия фактор ще бъде по-различен.

    И за да завърша моя интелектуален бъркоч:
    – Бетовен е мечтал за библиотека, в която всеки да може да си остави произведенето или да вземе чуждо. Колко ми е близък, ша знайш! А лустросаните поп трегери, на които такова не им изнася – еми могат да си направят клизма с чакъл.
    – Творецът не е същото като поп индустриалеца. Погледни едно приятно изказване на Тери Гилиъм – http://bitsofnews.com/modules.php?name=News&file=article&sid=3396
    За мен Тери е авторитет по някои работи. Не знам за вас.
    – Свободната култура не изключва несвободната и няма за цел да я заменя (или поне все още не виждам този флаг въздигнат).

  4. Сашо, абсолютно съм съгласен с теб! А онова горе е наистина моя лична трактовка по темата, която наистина е доста по-моя отколкото на Лесиг. Свободната култура нищо не подменя – тя е още нещо – добавка – нови модели. Сблъсък няма, въпреки че казионният модел вече е започнал да се страхува – повярвай ми – поне на родна почва. Иначе ако си спомниш аз и за свободния софтуер никога не съм твърдял, че е 100% заместител на несвободния.

    Всъщност толкова ли не личи, че горният текст е целенасочен!? Той не е трактат по принцип :-P

  5. Ще ми интересно да чуя как точно се страхува казионния бизнес у нас ;-)
    Ама – то си е ясно, че това бяха твои изявления, аз само малко така – да вляза в дискусията, в спора. Раздумка малко.
    Йовко – просто чувствай се като в блога си, аз си мрънкам за каквото зная.

  6. Казионното изкуство (което си е и бизнес, де) се е разтреперало нещо… не бизнеса… Ама затова на биричка… ;-)

  7. И сега нещо съвсем прозаично от мен.
    Без да плувам в омаята на свободата, аз съвсем конкретно се ‘храня’ от това което пиша – софтуер. Не мога да рисувам, или да пея, ила да свиря на някакъв инструмент. Иска ми се, но няма да стана втори Бетовен или Пикасо. Но мога да пиша – и го правя качествено. Доказателство е доверието на клиентите ми – работя с няколко постоянни клиента, които ми възлагат все по-големи проекти. Моля ви, обяснете ми как мога да пиша свободен софтуер, след като писането е единственото, което правя много добре и от това си вадя хляба. Да уточня – не ми се плаща на час или като на наемник, а на написан софтуер – по проект. T.e, ако пиша без пари, не мога да преживея.
    Целта ми не е да се заяждам – отдавна искам някой да ми обясни с прости думи как може да се печели от свободен софтуер. Класическото обяснение – продукта е без пари, услугите се плащат – не върви навсякъде.
    Пускам тук този постинг, защото мисля, че тук мога да получа някакъв смислен отговор – не по форумите на дир-а например.

    Поздрави

  8. Ех, тази биричка, как липсва понякога точно тази биричка. Но то си се знаеше, че ще е така.

    @Йовко: Мерси за подробното обяснение. Помогна ми да разбера както твоите писания, така и някои неща, които до сега ми убягваха. Най-вече помогна да (си мисля, че мога да) разбера къде е разделителната линия между софтуера и изкуството.

    Понеже софтуера е моя отдавнашна страст, аз се опитвах да смеся понятията. Е, не стана. Както и твоя коментар доказва. Явно тук говорим дори за различни концепции, макар че думата „свобода“ съществува и в двете.

    Продължавам да мисля по темата. Извинявай, ако понякога те подтиквам към по-сериозни обяснения – „по дефаулт“ съм си каменна глава (но не толкова, колкото един Телец ;)), затова отнема време влезе нещо в съзнанието ми – просто трябва да се гравира в камъка…

  9. Малко по допирателната:

    Свободната култура не е нещо ново в човешката цивилизация, тя е връщане към основите на тази цивилизация. На фона на 3-4000 години някакви 200 г. време на съществуване на култура, базирана на идеята за авторско право, са нищожни. Затова си мисля, че свободната култура има бъдеще, а също и за това е трудно да се вкара в строги дефиниции. Защото човешката култура като такава е в основата си свободна.

    Усещам, че се подхлъзвам към „свободнокултурен“ фундаментализъм ;-) затова спирам.

  10. Алекс, това сигурно е най-шаблонния въпрос, задаван през последните 15-20 години. Никой, ама никой и никъде не е казвал, че програмистите трябва да работят безплатно. Нито пък, че свободният софтуер е безплатен софтуер. Умирам си да повтарям, че RHEL AS струва $2500 за Intel платформа (а $18000 за IBM mainframe) и се продава адски добре. Това е годишна такса, а не лиценз. А начините за печелене на пари от софтуер с отворен код бликат около теб – огледай се, моля те…

    Ясно е, че ако работиш по поръчка няма как да пишеш софтуер с отворен код, защото това не зависи от теб. Това зависи от този, който поръчва софтуера, защото ти не притежаваш правата върху това, което си написал. Ако той реши това да е софтуер с отворен код добре, но в общия случай няма да е така. И в двата случая обаче щом те е наел ще ти плати. Така, че при тази формула проблем няма.

    Втори вариант: компания системен интегратор има нужда по някакъв проект да бъдат напаснати една към друга различни системи или модули било с отворен или със затворен код. Налага се разработката на модул. Дали този модул ще е с отворен или затворен код отново не зависи от теб, но ако бъдеш нает да свършиш работата, ще ти бъде заплатено. (Преди три години основах една компания, която в момента се развива от моите бивши съдружници и аз не работя там, но тя е точно такъв тип компания, интегрираща решения с отворен код. И непрекъснато няколко души работят разни неща по този модел.)

    Трети вариант: Ако искаш ти да имаш личен проект с отворен код, от който да печелиш пари, тогава трябва да си измислиш и модел. Естествено, че хората, които имат знанията и уменията да компилират кода ти и да го внедрят сами и използват не са ти target, но пък те са ти безплатни тестери, доработчици и т.н. За другите можеш да предлагаш внедряване, поддръжка, интеграция. Ако помислиш ще видиш, че не е толкова невъзможно – зависи от приложението ти. Не казвам, че това работи за всякакъв тип приложения. За какво ми е поддръжка или внедряване на стандартно десктоп приложение, което върши три неща. Но ако предлагаш някакво сървърно приложение, тогава можеш да го дефинираш като bundle и да предлагаш инсталация, конфигурация на OS, плюс application server + твоето приложение + надстройки, поддръжка и т.н. Почти ежедневно продавам такива неща.

    Четвърти вариант: Започваш работа в Linux компания като Novell/SuSE, RedHat или друга. Ти пишеш свободен софтуер, а те ти плащат заплата. Лудо, нали?…

    Вариантите са безброй – просто се огледай около теб или Интернет.

    P.S. Темата беше за свободно изкуство, а не за софтуер и не ми харесва, че коментарите изместват тежестта натам. Затова ще ти бъда благодарен ако не продължаваме тази дискусия точно под тази тема.

  11. Аз работя в театър и мисля, че изкуството не трябва да е източник за забоготяване. Човек трябва да твори, за да даде някакво знание на обществото, да събуди мисли и чувства в него, един вид да го възпита на морални ценности. За съжаление в порочния свят, в който живеем са позабравени. За свободната култура – само в кукления театър има правила, които трябва да се спазват, иначе всеки е свободен да изрази всичко, което иска, по начина който иска. Важното е творбата му да е стойностна. Свободната култура е навсякъде, ние сме част от нея. И се получава ефекта на скачените съдове – докато децата гледат Кеч и американски екшъни лишени от всякаква мисъл и теза (поради липсата на нещо друго) културата на българина ще е на нулево ниво. Тези, които се занимават с изкуство, трябва да го правят интелигентно, а тези които искат да искарат пари е по добре да го правят по друг начин. Моделът на мислене трябва да се промени. Културата е свободна не за да си изхвърляме боклуците на улицата (защото сме свободни), а за да ни разшири мирогледа и да ни направи по добри (или поне малко повече европейци както е модерно да се казва сега). А може би точно заради тази свободна култура живеем в толкова просташко общество.

  12. Опасявам се,че имаме леки разминавания в терминологията за свободна култура, но при всички случаи не мога да се съглася, че свободата ни води към просташко общество. По-скоро свободата е изхода от него…

Read Next

Sliding Sidebar