Културата, изкуството и свободата

Старанието никога не пропада, творенията могат да бъдат унищожавани, но не и умението.

Тази статия няма претенции за изчерпателност – тя е само едно споделено мнение – именно тук в UrbanStyle.org като място, което има амбицията да е едно средище на именно това, за което ще стане дума малко по-долу. (Статията бе публикувана за първи път в urbanstyle.org – бел. авт.)

Какво означава за културата и изкуството факторът свобода? Всичко? Нищо? Много или малко? Без свободата като есенция всъщност възможно ли е да има изкуство? Самото то, най-често е израз на някакво съвсем откровено и свободно търсене. Търсене на отговори, израз на емоция или усещане, дори търсене или израз на самата свобода. В такъв контекст културата и изкуството няма как да не бъдат свободни по дефиниция. Те са свободни като изразни средства, свободни са като идея, свободни са като проявление. Свободни ли са обаче винаги като споделяне? Свободни ли са напълно като достъпност?

Няма как да не намеся понятието свободен софтуер. Няма да изтъквам технологичните му аспекти. Нека просто го дефинираме по възможния най-кратък начин – програма, която може да се използва и дори променя свободно от всички, за всякакви цели, без каквито и да е ограничения в разпространението, в чистия и или пък модифициран вид. Забележете, че цената или авторството тук не подлежат на дискусия. Програмата разбира се е създадена от някого и следователно е авторска, но този автор е предпочел да сподели творбата си свободно с останалите.

Забелязахте ли, че нарекох програмата творба? Всъщност аз съм бил програмист и като такъв, колкото и да е странно за обикновените хора съм търсил и откривал красота в кода на някоя програма. Когато учих математика бе изкуство да решиш задачата не само добре, но понякога по някакъв по-виртуозен различен начин. Тази виртуозност провокира всъщност същото усещане за естетика, която предизвикват някоя картина, стих или мелодия. В някакъв по-общ смисъл всяка програма е вид изкуство, вид субкултура.

Защо тогава да не направим обратната проекция? Нека да мислим за творбата като картина, мелодия или поема и да проектираме характеристиките на софтуерната свобода върху тях. Имаме картина, която всеки може да разглежда свободно, да си направи репродукция, стихотворение, което всеки може да препише за себе си в личния си дневник, да добави няколко свои стиха или да промени други, фотография, която всеки може свободно да препрати по пощата на приятелите си. И в същия момент това нещо е авторско – основната идея си има оригинален автор, а всяка промяна е всъщност еволюция първичната идея – нейна производна. Тогава подобно на свободния софтуер и свободната документация можем да наричаме това изкуство свободна музика, свободна литература, свободна фотография, свободна пиеса…

Не всеки може да пише софтуер, не всеки би могъл да твори и изкуство, но защо този който почувства пламъка в себе си да не може да опита?

Изкуството и културата са свободни по дефиниция, но споделянето им не съвсем… Често авторските права са аргумент, който спира и забранява производните творби. Кавър-версия можеш да направиш ако откупиш права за това. Копирането (дори без промяна) на всяка типична книга обикновено е забранено. Тогава свободни ли са всъщност произведенията на свободното по правило изкуство? Не и според идеята за споделяне.

Нека тогава дефинираме свободните произведения на изкуството като такива, които имат свой оригинален автор, който решава да сподели (освободи) творбата си още на ниво идея. А именно всеки докоснал се до нея да може да модифицира тази идея и да направи производна творба ако желае, да може да разпространява свободно колкото и каквито иска копия на оригиналната или модифицирана творба (цитирайки оригиналния автор), да показва, слуша, подарява колкото пъти иска и пред когото пожелае въпросното творение. Забележете, че отново цената и авторството не подлежат на дискусия. Цената всъщност не е фактор за изкуството, а авторството е безспорно.

Не може да бъде свободно произведение, което по някакъв начин ограничава желанието ми да го променя, да го докосна по свой начин, да си направя копие, защото ми е харесало. За жалост и факторът цена често прави творбите недостъпни, както между другото и софтуера.

Тогава на тази база различаваме култура и изкуство, които раждат свободни или несвободни произведения. А каква е идеята на изкуството – ами разбира се, че да бъде споделено, видяно, усетено, почувствано. Свободно ли е то, когато творбите му не са?

Оттук нататък в тази статия ще наричам свободна култура именно свободната музика, свободната литература, свободното изобразително изкуство – т.е. такива свободни произведения на изкуството, чийто автори са отворили и споделили идеите си с останалите, освобождавайки ги от всякакви пречки да провокират на тяхна база нови или производни идеи, нови или производни творби. Изразът свободна култура е малко или много тавталогичен и всъщност е приемлив като буквален превод на придобилото популярност free culture и като кратко нарицателно като всъщност обозначава именно свободни произведения на изкуството. Фолклорът е типичен перфектен пример.

Как можем да дефинираме свободната култура? Трудно и свободно е моят честен отговор. Creative Commons лицензите се опитват да запълнят пропастта между извиващото ръцете „Всички права запазени“ и малко безличното „Публична собственост“ с множество вариации по темата „Някои права запазени“. Всъщност това са удобни инструменти всеки автор да дефинира свободно именно своята визия за това какво е или не е приемливо отношение към неговата творба или идея.

За разлика от софтуера, чиято свобода може да се дефинира с прости правила, изкуството и културата са материя, която е разнотипна, нехомогенна и специфична, съответно и правилата и дефинициите следва да са гъвкави. Единствената дефиниция, която следва да е общовалидна е, че свободната култура следва да бъде такава и като споделена достъпност, неограничаваща разпространението, производността или копията.

Изкуството е човешко усещане и смисълът му е да бъде споделяно. Схемата Холивуд, която инвестира в един отбор от актьори, сценаристи и режисьори някаква сума за да направят творба, която после да бъде продавана от посредник всъщност е само един бизнес модел, но не е задължително да има нещо общо с изкуството.

Нима не е по-естествен модела хората да плащат на изхода на киното или театъра билетите си в зависимост от това колко им е харесала постановката – може би дори различни суми? И актьорите, режисьора или музикантите да получават на тази база възнаграждението за усилията си. Дали всъщност не биха получавали повече от бизнес-модела Холивуд ако са добри?

UrbanStyle.org застава зад идеята за свободна култура, в смисъл на свободни произведения на изкуството и сам по себе си е проект-експеримент в опита си да се самосътвори като такава творба. Свободен авторски проект, създаван от много хора, развиващи различни идеи по своя начин, неограничавани от формални правила.

За да творим ни е нужна свобода, а за да дадем свободата и на другите трябва да я споделяме в творбите си. В България вече се създава свободно изкуство. И хората, които го правят вярват, че идеята е по-ценна от автора и, защото животът е в нея, еволюцията и развитието и също. Единствения сигурен начин една идея да продължи да съществува е да бъде отворена и свободно споделена с останалите – така все някой ще я хареса и ако е добра, няма как да не бъде развита. А каква по-голяма слава и гордост за нейния автор ако идеята му го надживее…

Светът се променя… Епохата на свободната култура чука на вратата ни!