Няколко приятели вече ме попитаха дали Барселона няма да ми липсва. И единственият възможен отговор е: „Разбира се“. Вероятно точно както ти липсва всяко място, където ти е било уютно. Но пък със сигурност ще се връщаме често насам, даже първото вече е планирано. Затова днес – седмица преди заминаването – споделям една песен вместо довиждане.

Cesk Freixas е музикант с позиция и мисия. От тези, които днес са тъжно малко. Такива, които творят заради посланията в музиката и думите, с които да събудят останалите. Творци-знамена. Затова избрах именно негова песен за довиждане, въпреки че не споделям особено политическите му възгледи. Тя е от албума му „La Mà Dels Qui T’esperen“ – може да се намери в Apple Music, вероятно и в Google Play. Така се случи, че с тази песен започнахме преди време обучението си по català.

Песента се казва „La petita rambla del Poble Sec“ и в превод означава нещо като „Малката уличка в Поблa Сек“. Poble Sec е квартал в Барселона, близо до пристанището, а името на уличката, възпята в текста е Blai – която всъщност е една пешеходна алея с много чаровни заведения по нея.

Песента е типична за т.нар. стил rumba catalana, който е смесица от фламенко, рокендрол и кубински вокални влияния. Създаден е в един друг емблематичен квартал на Барселона – Gràcia – от местните роми през петдесетте години на миналия век.

Опитах да направя един нескопосан превод на текста, но… домашното Grammar Nazi не го одобри и се възползва от правото си на президентско вето, затова комуто е любопитно за какво иде реч в песента ще трябва да се задоволи с този горе-долу читав превод на английски.

А ето го и самият бар La Bohème – той си се казва точно така и си е там – накрая на улица Blai, точно както започва песента…

DSCF5822

Един коментар по “La petita rambla del Poble Sec

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *